СофияПловдивВарнаБургасРусе

Кой се притеснява от твърдата линия на Меркел към Русия?

Моника Раймунт
Ройтерс

Ангела Меркел и Владимир Путин на Петербургския форум. Снимка: официален сайт

В прекрасния парк „Трептов“ в Берлин внушителна статуя на съветски войник, стъпил върху нацистка свастика с немско дете на ръце, напомня на германците за дълга им към руснаците.

Вили Керн, пенсионер, дошъл да посети трогателния паметник на 80 000-те войници от Червената армия, загинали в битката за Берлин през 1945 г., гледа към добре поддържаните градини в парка и заявява, че смята руския президент Владимир Путин за диктатор.

И все пак, казва той, Германия трябва да се въздържи да не наказва Русия твърде сурово заради анексирането на Крим и за кризата в Източна Украйна, където насилието продължава да нараства.

„Агресията срещу Русия винаги идва от Запад, Германия трябва да прояви сдържаност“, смята Керн, допълвайки, че мястото на Германия е между САЩ и Русия.

„Защо винаги трябва да налагаме демокрация по света? Гражданите сами трябва да решават“, казва германският пенсионер.

Въпреки силната реторика на канцлера Ангела Меркел и заплахата от икономически санкции срещу Русия, които минават отвъд сегашната забрана за издаване на визи и замразяването на авоари, предпазливата позиция на Керн се споделя и от широката общественост.

Макар че почти половината от германците искат Берлин да служи като мост между Запада и Русия, хората в бившите комунистически източни провинции са по-скептични към засилването на санкциите, показват проучванията на общественото мнение.

Някои от хората все още хранят топли чувства към Русия, а опасенията им се артикулират от леви политици, сред които Грегор Гизи – виден член на партия „Левите“, който обвини Меркел в подкрепа за „фашистите“ в украинското правителство.

Ако се прибавят силните бизнес връзки и нарастващото разочарование от САЩ, откакто заради информацията, изнесена от бившия сътрудник на американското разузнаване Едуард Сноудън избухна шпионският скандал, резултатът е дълбоко раздвоение сред избирателите във връзка с отговора на Берлин.

Около 49 процента от германците искат Берлин да бъде посредник между НАТО и ЕС и Русия, показа този месец проучване на „Инфратест димап“. Едва 45 процента смятат, че Германия би трябвало да застане твърдо на страната на западния съюз.

„Мнозинството от германците искат да застанат между Запада и Русия като мост на разбирателството“, коментира социологът от „Инфратест“ Райнхард Шлинкерт. Те нямат желание да влизат в геополитически конфликт с Русия, която би могла да повиши енергийните цени, допълва той. Някои проучвания на обществените нагласи показват, че подкрепата за икономическите санкции е едва 38 процента.

Това отчасти се дължи на бизнеса. С Русия работят около 6200 германски компании, а двустранната търговия възлиза на около 76 милиарда евро. Според фирмите икономическите санкции биха навредили на най-голямата икономика на Европа.

Но не става дума само за пари. До голяма степен става дума и за история, особено в Източна Германия, където критиките към НАТО са по-сурови и където има по-силни очаквания, че Западът трябва да постигне разбирателство с Русия.

Меркел може и да изненада някои от наблюдателите с категоричната си позиция срещу Путин, но както много германци, израснали в някогашния комунистически Изток, тя говори руски и обича Толстой и Достоевски.

Парадоксално, много източногерманци са дори благодарни на бившия съветски лидер Михаил Горбачов за подкрепата му за германското обединение.

„Източногерманците не одобряват това, което Русия прави в Украйна, но и не искат нов конфликт“, казва Александър Рар, председател на германско-руски форум в Берлин. Той освен това е консултант на петролната и газова компания „Винтерщал“, собственост на BASF.

Но не само източногерманците призовават за сдържаност. Няколко бивши канцлери, сред които Герхард Шрьодер и Хелмут Шмит, и двамата социалдемократи, както и Хелмут Кол от консервативната партия на Меркел Християндемократически съюз, разкритикуваха начина, по който се отнася Западът към Путин и Русия.

Тези различия се проявяват и в правителството на Меркел. Консервативната министърка на отбраната Урсула фон дер Лайен призова за икономически санкции, но социалдемократическият външен министър Франк-Валтер Щайнмайер заяви, че иска да се съсредоточи върху предотвратяването на по-нататъшна ескалация, вместо върху санкциите.

Въпреки това, предвид международния натиск, малцина измежду наблюдателите очакват Меркел да промени курса, особено докато популярността й като канцлер остава ненакърнена.

„Меркел е лидерът на Европа и няма да рискува това, като поеме курс към уталожване на напрежението“, смята Рар.

Допълнителен фактор е охлаждането на отношенията със САЩ, най-силния съюзник на Западна Германия по време на Студената война. В днешно време много германци са уморени от това политиката да се диктува от Вашингтон.

„Не бива просто да следваме САЩ. Имаме си собствена политика“, казва 43-годишната Ерика Фриц, майка на две деца от Бавария, дошла на посещение в берлинския музей „Чекпойнт Чарли“, изграден на мястото, където Берлинската стена разделяше Европа само допреди 25 години.

Разкритията за мащабен шпионаж на германци от страна на САЩ сложиха край на надеждите за подобряване на отношенията с Вашингтон по време на управлението на президента Барак Обама, след като те бяха достигнали рекордно ниска точка заради категоричната германска съпротива срещу водения от САЩ удар срещу Ирак през 2003 г.

Разкритията на Сноудън, че Вашингтон е подслушвал телефона на Меркел, ядосаха много германци, които са чувствителни към темата за шпионирането заради злоупотребите на „Щази“, източногерманската тайна полиция.

В статия в седмичника „Цайт“, озаглавена „Как Путин разделя“, коментаторът Бернд Улрих писа, че шпионският скандал навреди на трансатлантическите отношения по-зле дори от войната в Ирак. „Ако руският президент сега каже, че се чувства притиснат от Запада, много от нас ще си помислят: аз също“, писа Улрих.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.