СофияПловдивВарнаБургасРусе

Германия изостава по дългия път към електромобилността

ДПА

Норвежкият електромобил „Бъди“. Снимка: фирмен сайт

Правителството на Германия мечтае автомобилният пазар в страната да стане водещ за в световната електромобилност, но засега усилията да убеди гражданите да приемат колите с нулеви емисии изглежда не дават резултат.

Визията за един по-чист, по-безшумен и по-малко замърсен свят с автомобили, които вече не се движат с ограничените изкопаеми горива, остава съблазнителна. Само че повечето германци не са заинтересовани.

В момента планът е следният: на електрическите автомобили ще бъде позволено да използват бус лентите в многолюдните градове, да заемат специални паркоместа и да бъдат обозначени с буквата „е“ на регистрационните номера, за да се отличават от бензиновите и дизеловите си еквиваленти.

Въпреки всичко това ентусиазмът за електромобилите в Германия, която обича технологии, е забележително нисък.

Потенциални купувачи се оплакват, че моделите в продажба са скъпи и няма национална мрежа от станции за зареждане. Броят е-колите по пътищата нараства съвсем слабо.

Броят на електрическите автомобили, продадени в световен мащаб, миналата година се удвои до 400 000, според данни на Центъра за соларни и водородни изследвания в Щутгарт. Германия се нарежда на седмо място по продажби на е-коли – доста зад САЩ, Китай и Норвегия.

В Норвегия изцяло електрическият седан Tesla S е най-продаваният автомобил, изпреварващ Volkswagen Golf (обикновен – бел. прев.). Електрическите коли получават големи данъчни облекчения от правителството в Осло.

Анализаторите са единодушни, че такива финансови стимули са най-бързият начин да има повече е-коли по пътищата. Германското правителство обаче засега отхвърля инициативите за компенсиране на електрически ориентираните шофьори.

Nissan продава най-много електрически автомобили по света, следван от General Motors, Toyota и калифорнийският производител Tesla.

Германия ще има много да наваксва, ако трябва да оглави електромобилността. Сега в Германия са регистрирани около 12 000 изцяло електрически коли, както и 85 000 превозни средства с хибридно задвижване – комбинация от електрически мотор и двигател с вътрешно горене. Това е едва 1,6% от регистрираните автомобили.

Берлин обаче държи на обявената цел от 1 милион електромобили по пътищата на страната до 2020 година. Общо 43,9 милиона традиционни автомобили сега се движат по германските улици.

На основните германски автомобилипроизводители – Volkswagen, Daimler и BMW – им отне сравнително дълго време да се ангажират с нашумялата електромобилност и сега са заети с опитите си да наваксат загубените позиции.

Междувременно те ще пуснат общо 16 нови електрически модела, изцяло проектирани в Германия.

Те ще се присъединят към добилите популярност модели като новия BMW i3, наред с електрическата версия на мъничкия Smart и зареждащия се хибрид Opel Ampera на GM. Електрическа версия на бестселъра VW Golf трябва да се появи в магазините това лято.

Дори поддръжниците на електромобилността не могат да отрекат, че колите не излизат евтино, макар цените на батериите системно да намаляват.

Базовата версия на BMW i3 струва 34 950 евро (48 200 долара), а E-Golf – 34 900 евро.

Експлоатационните разходи за един електромобил са по-ниски, отколкото за задвижван с изкопаеми горива, но в сектора са на мнение, че първоначално в основата на търсенето ще бъдат данъчните облекчения за купувачите на цели паркове, инвестиращи в е-коли като превозни средства за персонала на компанията.

Друга болна тема при частните клиенти е рискът да се окажеш блокиран, когато тръгнеш на ваканционно пътуване в район без станции за зареждане.

„Най-голямото нещо против електромобилността е несигурността, предизвиквана от ограничения пробег на превозните средства“, е заключението в доклад на Националната платформа за електромобилност (NPE), правителствен мозъчен тръст.

Тези опасения са по-скоро психологическа бариера, отколкото практическо ограничение.

Според данни на NPE около 80% от германците на трудоспособна възраст изминават максимум едва 40 километра на ден с кола – пробегът на средностатистическия електромобил между зарежданията е от 150 до 200 километра, така че проблемът не изглежда толкова голям.

Пътят към електромобилността е дълъг и скъп. Електрифицираните автомобили не са печеливши за производителите, които могат да постигнат много по-големи маржове с огромни лимузини и високопроходими спортни коли (SUV). Научно-изследователската и развойна дейност при е-колите поглъща големи суми пари, но автомобилният сектор няма избор.

Браншът трябва да измисли алтернатива, по-чисти двигателни системи, за да се съобрази с по-ограничителните правила в ЕС за разхода на гориво и вредните емисии на въглероден диоксид.

Още е твърде рано да се каже коя алтернативна система на задвижване ще вземе надмощие. За внимание се борят изцяло електрическите превозни средства, бензиновите или дизеловите хибриди, зареждащите се хибриди (plug-in), които могат да се зареждат от електрическата мрежа, или е-колите с малки удължаващи пробега агрегати.

Водородните горивни клетки са друга възможност, макар че високата цена и липсата на станции за презареждане все още затрудняват напредъка.

БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.