СофияПловдивВарнаБургасРусе

Защо жените режисьори не успяват да се наложат в киното

Режисьорката София Копола. Снимка: Ройтерс

Гилдията на американските режисьори има 13 400 члена. Само 1000 от тях са жени. В цялата история на раздаването на наградите Оскар статуетката за най-добър режисьор никога не е била печелена от жена, а едва три дами са били номинирани в тази категория. Това са Лина Вертмюлер за “Седем красавици” през 1975 г., Джейн Кемпиън за “Пианото” през 1993 г. и София Копола за “Изгубени в превода” през 2003 г. Въпреки че вече има доста жени, които заемат ръководни позиции в големите филмови студия, продължава да се смята, че по отношение на режисирането на филми мъжете стоят много по-високо. Защо?

“Много е обезкуражаващо да се бориш със схващането, че режисьорството не е професия, подходяща за жена – казва сценаристката Робин Суайкорд. – За това се говори постоянно, което означава, че нещата не се променят и това продължава вече доста време. Иска ми се жените да могат да правят филми без непрекъснато да им се напомня, че трябва да се състезават с мъжете.”

В близките месеци предстои премиерата на няколко филма, режисирани от жени. Комедията на Шари Спрингър-Берман “Дневниците на бавачката” ще се появи по екраните в САЩ на 24 август, романтичната комедия на Хелън Хънт “После тя ме откри” ще бъде представена на фестивала в Торонто през септември, а мюзикълът на Кирстен Шеридън “August Rush” тръгва през октомври. За пролетта на 2008 г. пък е предвидена премиерата на новия филм на Кимбърли Пиърс, която не се е изявявала в киното от 1999 г., когато направи “Момчетата не плачат”.

“Жените режисират филми рядко, а на всичкото отгоре от тях се очаква да се занимават с точно определена тематика: семейство, деца и любов – казва Джейн Флеминг, президент на организацията “Жените във филмите”. – Холивуд е нещо като клуб на мъжете. Дори Оскарът – символът на филмовата индустрия в Америка, е мъж. Това е достатъчно красноречиво.”

Актрисата и режисьор Жюли Делпи. Снимка: Уебшотс

Актрисата и режисьор Жюли Делпи казва, че близо 20 години се е борила да й разрешат да снима драмата “Два дни в Париж”, която излезе по щатските екрани в началото на годината. За да получи парите, необходими й за филма, се наложило да излъже спонсорите, че ще прави романтична комедия за връзката между френска девойка и американски войник. “Търсят ме само за филми, в които става въпрос за отношенията между мъжа и жената – обяснява Делпи. – Но знаете ли какво? Не искам да правя филми, за които непременно се търси жена режисьор. Това е унизително. Да не би да става въпрос за кърмене?”

В стремежа си да увеличи броя на режисьорките организацията “Жените във филмите” отпуска стипендии за студентки по режисура и непрекъснато набира средства за спонсориране на независими филми. “Студията сякаш бягат от нас – казва режисьорката Кимбърли Пиърс. – Ние успяваме от време на време да правим независими филми и това е чудесно. Но ако се обвържем трайно с големите студия, това ще отвори много възможности пред нас.”

Рядък пример за жена, успяла да се наложи в системата на големите студия, е Нанси Майерс, чиито филми “Ваканцията”, “Невъзможно твой” и “Какво искат жените” донесоха огромни приходи. И трите обаче спадат към жанра “романтична комедия”. Въпросът е защо нито един филм, режисиран от жена, който се занимава с по-сериозни теми, не е имал успех в боксофиса и не е печелил някоя от престижните кино награди. Според филмовия критик Том О’Нийл “Оскарите ги обират тестостеронни филми като “От другата страна”, “Смело сърце” и “Танцуващият с вълци”.

“Може би не е далеч моментът, в който жени ще започнат да режисират екшъни от типа на “Терминатор” и “Умирай трудно” – казва Сид Ганис, президент на Американската киноакадемия, която връчва Окарите. – Това ще разчупи всички стереотипи за мястото на т.нар. слаб пол в киното. Жена трябва да направи поредица от блокбъстъри и да затвори устите на всички веднъж завинаги.”

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.