СофияПловдивВарнаБургасРусе

Розово – опорните точки на действителността

Георги Иванов. Снимка: личен архив

Гледам репортаж за ситуацията в с. Розово и си мисля, че случващото се там трябва да влезе в учебниците – като пример как работят предразсъдъците, как медиите диктуват реалността и как изглежда стадното чувство.

Човек би казал, че живеем в модерно общество. Имаме интернет, мобилни телефони, плазмени телевизори, част сме от ЕС. Все белези на развитост. Уви, не.

Няколко семейства сирийски бежанци наели къща в селото. След толкова мъки, отишли на село да живеят спокойно. Жителите обаче разбрали, чули по телевизията. Смятат сирийците за „по-лоши от цигани“. Страхуват се за децата си – дали сирийците няма да наръгат българчетата? Защо бежанците са избрали точно това село, „най-чистото“? Как да обяснят на децата си „що за хора са тези“. Особено възмутена беше една майка, че дъщеря й разсъждава за сирийците „като за хора“.

Разбира се, жителите на селото не пропускат да уточнят, че всъщност „никой не е против бежанците“. Чува се „България за българите, не за такава измет“. След като държавата не ги защитава, те ще се защитават сами. „Защо не са ги завели в съседното село, ами в тяхното?“ Да ги заведат в Балкана, да им направят лагер.

Друг зад кадър пита собственика на наетата от бежанците къща, колко пари ще вземе от тях? Иска обяснение защо не са питани преди да бежанците да се настанят. Отговорът за правото на собственост обаче потъва в глъча на спора.

Накрая включват едно дете, което обаче не е така категорично като родителите си – „не може всички бежанци да са лоши“, казва то. „Ако има добри хора, не пречи да останат. Само да не водят престъпници“.

***

Няма как такава ситуация да не повдигне въпроси. Толкова години уж живеем в мир и демокрация, а оказва се – раздирани сме от противоборства. „Еднакви“ срещу „различни“. „Свои“ срещу „чужди“. Предразсъдъци и пропаганда с пълна сила. Политика с цената на всичко. Оказва се, опорните точки на действителността са следните:

– Телевизиите още определят масовото съзнание. Информацията се приема безкритично. Щом го казват по телевизията, значи е вярно
– Циганите са ни основния социален проблем. Сирийците обаче са още по-лоши
– Агресията винаги идва от чужденеца към нас, но никога обратното. Ние нямаме нищо против никого
– Родителите не знаят как да общуват с децата си и не знаят как да им обяснят заобикалящата ги реалност
– Недопустимо е децата да имат свое различно мнение, то трябва напълно да съвпада с родителското
– Уж нямаме нищо против никого, но го наричаме „измет“ по инерция
– Законите не значат нищо, особено ако решим, че „държавата“ ни е изоставила. Съвестта позволява всичко
– Ако имаме проблем – прехвърляме го на съседа или го скриваме (на Балкана в лагер)
– Какво и да става, особено важно е кой колко пари е взел. Колкото повече пари имаш – по-виновен си
– Непременно трябва да ни се иска мнението за всичко, което не ни е работа. Имаме и можем да го дадем
– Децата въпреки всичко успяват да надрастнат родителите си и да виждат нещата по-добре

Много се радвам, че в тази ситуация има лъч надежда – децата. Въпреки средата си, въпреки родителите си, напук на медиите – момиченцето от репортажа има собствено мнение и го отстоява. Допуска, че у околните има и добро, допуска, че не всички са лоши. Не допуска предразсъдъците и агресията. Гради свои опорни точки.

Случващото се в с. Розово е поредната жълта лампичка за онова, в което се превръщаме с годините – в изгубили вяра в доброто същества, гледащи света през телевизионния екран, неспособни да мислят самостоятелно и напълно отчуждени от хуманността. Лесна плячка за политици-популисти и медийни фалшификации.

От блога на Георги Иванов

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.