СофияПловдивВарнаБургасРусе

„Комерсант“: Санкциите на Обама – в полза на Путин?

В. „Комерсант“ помества статия, в която анализира последствията от новите санкции на САЩ по отношение на Русия, обявени от президента Барак Обама по време на визитата му във Филипините, броени часове преди завършването на азиатската му обиколка, предаде Би Би Си в руската си емисия. С това според руското издание той е побързал да изпрати сигнал на европейските си съюзници, които вчера обсъждаха в Брюксел нов пакет от санкции на ЕС.

Министерството на финансите на САЩ публикува трети по ред „черен списък“, в който този път влязоха петима високопоставени чиновници, двама ръководители на големи държавни компании и 17 юридически лица. Между другото, отбелязва изданието, президентът Обама беше принуден да признае, че новият пакет от американски санкции може и да не даде желания за Вашингтон резултат. Европейските дипломати от своя страна приеха предварително решение да разширят до 15 души списъка на лицата, спрямо които ще бъдат въведени европейски санкции.

Американски и руски експерти изразяват скептично мнение за новите санкции, продължава вестникът. „Подобни действия само ще раздразнят руското ръководство, ще доведат до ръст и на антиамериканската, и на националистическата реторика в Русия. Действително ефективни решения може да бъдат взети само зад закрити врата, в резултат на компромис. Но засега за това не са готови нито в Русия, нито в САЩ“, заявил за вестника експертът от фондация „Херитидж“ Ариел Коен.

Директорът на Фонда за изучаване на САЩ “ Франклин Рузвелт“ към Московския държавен университет Юрий Рогульов счита, че Обава неслучайно е станал инициатор за въвеждане на широки международни санкции срещу Русия. „Вътре в страната за президента Обама това е възможност да запази авторитета си и да отвърне на републиканските си критици, обвиняващи го в нерешителност и постоянни загуби срещу Путин. Освен това, не бива да се забравя, че санкциите срещу Русия не костват нищо на Вашингтон в сравнение с европейските им партньори“, твърди експертът.

Впрочем, в средносрочна и дългосрочна перспектива ситуацията за Русия изглежда по-зле. „Значението на американските санкции и на санкциите на Запада като цяло не бива да се преувеличава, но не бива и да се подценява. От една страна, в краткосрочна перспектива техните последици не са толкова забележими. От друга страна, взимайки предвид, че махалото на санкциите вече е задействано и набира скорост, на определен етап може да възникне кумулативен ефект, способен да нанесе вреда на редица сектори на руската икономика“, смята Рогульов.

Според вестника преходът към „многогодишен“ санкционен сценарий очевидно ще влоши настроенията на инвеститорите в икономиката на РФ в близките година и половина дори и без видимо разширяване на ограничениата. По данни на „Комерсант“ администрацията на президента още отсега се ориентира именно към такова развитие на събитията.

Междувременно някои експерти на Запад предупреждават, че разширяването на санкциите срещу обкръжението на Путин може да се окаже в полза на руския лидер, пише „Независимая газета“. Те не изключват руснаците да се сплотят около президента, а самият той да получи възможност да обвини Запада, че създава икономически проблеми за Русия.

Изострянето на отношенията със Запада може напълно да промени руския интернет пазар, не изключва в. „Комерсант“. Както научило изданието, властите обсъждат комплекс от мерки за затягане на контрола над интернет доставчиците и мече е създадена работна група по този повод. Става дума за о филтрация на съдържанието на всички равнища на мрежите за пердаване на данни, за невъзможност за разполагане на DNS-сървъри на домейните .RU и .РФ извън границите на Русия и за забрана на присъединяването на регионални и местни мрежи за предаване на данни към чуждестранни интернет мрежи.

Предложението да се въведе държавно лицензиране на дейността по прехвърляне на URL-адреси в IP-адреси и обратно събеседник на „Комерсант“, запознат с планираните промени, оцеянява като „фактическо изключване на страната от интернет“.

Директорът на Координационния център на домейните .RU и .РФ Андрей Колесников отбелязва, че мнозинството от DNS-сървърите са разположени извън пределите на РФ, на места с голямо търсене за руските ресурси.

„Това обаче е направено, за да обслужва търсенето към руските сървъри по най-краткия път, сиреч за оптимизация на маршрутите на DNS-исканията. Ако това предложение за прехвърляне на DNS-сървърите в Русия бъде одобрено, това ще даде на Русия в случай на конфликт просто да изолира, да ограничи достъпа до информация на руските интернет ресурси. Тоест в крайна сметка това е завеса не отвътре, а отвън“, пояснява той.

Прессекретарят на президента на Русия Дмитрий Песков заявил за „Комерсант“, че за първи път чува за съществуването на работната група и нейните предложения. „Не мисля, че такива примитивни подходи може да надделеят. Основната задача е да се осигури защитата на националните интереси, но без при това да се понижават темповете на развитие и атмосферата на конкуренция, а в условията на монополи ефективно развитие и ефективна конкуренция са невъзможни“, заявил Песков.

Новите санкции срещу Русия – недостатъчни, Европа – разединена

Западната преса оценява вчерашното решение за разширяване на списъка с лица, които ще станат обект на санкции заради действията на Русия във връзка с кризата в Украйна, като недостатъчни.

„Половинчатите мерки на Обама ще притеснят в малка степен Владимир Путин“, пише в заглавие американският вестник „Вашингтон пост“. Изданието посочва, че обявените вчера американски санкции са по-малки от това, с което високопоставени представители на САЩ заплашваха, когато преди три седмици започна руската офанзива в Източна Украйна. „Нищо чудно“, пише „Вашингтон пост“, „че още, докато ги обявяваше Обама изрази скептицизъм, в това, че ще проработят.“ Високопоставени служители вав Вашингтон са признали пред вестника, че САЩ биха могли да предприемат стъпки, които да причинят „сериозни вреди“ върху руската икономика, но засега се въздържат.

Обяснението, което „Вашингтон пост“ и френският вестник „Фигаро“ дават, е че Вашингтон не иска да действа без подкрепата на Европейския съюз. Двата вестника цитират коментари в този смисъл на американски представители, направени вчера по време на медиен брифинг във Вашингтон. „Това създава впечатление, че американските санкции са насочени не толкова към спасяването на Украйна, колкото към избегване на по-нататъшни стъпки, които биха разтревожили Брюксел или биха навредили на американския икономически растеж в годината, когато предстоят избори“, разсъждава „Вашинтон пост“.

„Фигаро“ цитира изказвания на американски представители, според които администрацията във Вашингтон се е споразумяла с европейските съюзници за налагането на секторни санкции срещу Русия най-вече във финансовата и енергийната област. Френското издание обаче също подчертава, че САЩ изчакват Брюксел да потвърди готовността си прилагане на тези мерки.

„Облекчение в Москва заради степента на американските санкци“, пише в заглавие „Файненшъл таймс“. Изданието също отбелязва, че списъкът от засегнати от санкциите лица ще има малък пряк ефект върху поведението на Русия.

„Европа се страхува от търговска война с Русия“, обобщава в заглавие германският вестник „Велт“ и пояснява, че някои държави членки смятат санкциите за недостатъчни, други се опасяват от последиците за собствените си икономики, а САЩ полагат усилия да координират различните лагери.

Във втори коментарен материал по темата „Велт“ разсъждава, че икономическите санкции представляват „война на половин цена“. Според изданието както ЕС, така и САЩ отлагат преминаването в тази фаза. „Велт“ обаче предупреждава, че икономическите санкции не могат да бъдат нито цел, нито край на политиката. „Санкциите не са война. Но не са и мир. Те са вид война с други средства“, пише германското издание и припомня, че историята на 20. век не предлага много примери за санкции, които са постигнали целта си.

Онлайн изданието на германското списание „Шпигел“ обръща внимание на това, че Русия отдалечава Европа и САЩ едни от други. За действително болезнени мерки срещу Русия от двете страни на Атлантика няма единодушие, пише „Шпигел“ и допълва, че САЩ изглежда искат бързо засилване на натиска върху Москва, докато европейците все още се надяват да могат да се разберат с Путин.

Повечето от западните медии отбелязват, че ЕС не е единен в отношението си към санкциите срещу Русия. Френският вестник „Монд“ обобщава: “ Западната солидарност пред лицето на руската агресия започва да се пропуква“, множество европейски страни, сред които и Франция, се питат какъв ще е ефектът на допълнителните мерки и възможността им да въздействат върху развитието на събитията в Източна Украйна.

Изданието отбелязва, че вчерашната среща по въпроса за европейските санкции в Брюксел се е състояла на ниво посланици и че до момента няма насрочена нито среща на външните министри, нито извънредна среща на върха на ЕС, която да задейства взетите от посланиците технически решения. „Монд“ цитира изказване на дипломат, според когото руската стратегия печели от това, тъй като целта й е да поддържа хаоса в Украйна, да отслаби колкото може повече правителството в Киев и в подходящия момент да изтръгне колкото може повече отстъпки в свой интерес при решаването на бъдещото устройство на Украйна.

Швейцарският вестник „Тан“ също подчертава, че ЕС е разделен по въпроса за руските санкции и посочва, че Полша и балтийските държави се обявяват за колкото може по-решителни мерки, докато Унгария, Словакия и България, които както и Германия, имат силни икономически и енергийни връзки с Русия, се противопоставят на твърдия подход.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.