Ирак: модернизация на икономиката, предизвикателство за бъдещото правителство

Франс прес

Въпреки огромните петролни и газови залежи, иракската икономика, подкопана от корупцията и свръхостарялата инфраструктура, е силно затруднена и диверсификацията й е едно от предизвикателствата, на които бъдещото правителство трябва да отговори.

В сряда (утре, 30 април) се произвеждат парламентарни избори в условия на нарастващо насилие и не особено благоприятен климат за бизнес.

Ирак има доказани резерви от 143,1 милиарда барела петрол и 3,2 трилиона кубични метра природен газ, които са сред най-големите в света.

Според най-новите оценки на Международния валутен фонд (МВФ) петролното производство е над 90 % от иракския износ и приходите на държавата, както и 70 % от брутния вътрешен продукт (БВП).

Ирак не съумя „да привлече чуждестранни инвеститори, не изгради промишлен сектор и няма истински земеделски сектор“, подчертава Исам Ал-Файли, преподавател по политически науки в багдадския университет „Мустансирия“.

Между другото икономиката страда от недостатъчната квалификация на работната сила, вреден бизнес климат, неефективна съдебна система и кафкианска регулация, което прави Ирак едно от най-лошите за бизнес места в света, според Световната банка.

Компаниите се оплакват редовно от всекидневното насилие, широко разпространената корупция и банковата система от друга епоха.

При липсата на частни инвестиции петролният сектор е единственият двигател на икономиката и позволи растеж от 4,2 % през 2013 година, според МВФ.

Той осигурява 1 % от преките работни места и стотици хиляди непреки, захранвайки хазната на гигантския държавен сектор, но не е локомотив за останалата част от икономиката.

„Иракската икономика страда от структурна слабост“ и не е достатъчно диверсифицирана, за да позволи „значителен напредък в борбата срещу бедността и изключването“, отбелязва също Световната банка.

Макар страната да увеличи още петролното си производство през февруари – с над 3,5 милиона барела на ден – иракчаните се оплакват, че това не е имало никакъв ефект върху заетостта. През 2012 година равнището на безработицата прехвърли 16 %, според ЦРУ.

Диверсификация

„Ирак трябва да се съсредоточи върху развитието на икономика, която е по-малко зависима от производството на петрол“, призовава Айхам Камел, директор за Близкия изток и Северна Африка в консултантската компания Eurasia Group, признавайки, че ситуацията със сигурността в страната изключително много затруднява всякаква форма на диверсификация.

Насилието всъщност нарасна многократно през последните месеци, отнемайки живота на близо 3000 души от началото на 2014 година.

Г-жа Руба Хусари, главен редактор на интернет сайта www.iraqoilforum.com, пък коментира, че „приоритетът на бъдещото правителство ще бъде да реши проблемите, възпрепятстващи просперирането на петролния сектор“.

И макар залежите да са големи, останалата част от производствената верига далеч не е на висота: Ирак няма например достатъчно голямо място за складиране на петролните доставки, в случай че пристанищата бъдат блокирани от силни ветрове. Тази липса на инфраструктура и бюрокрацията са основни проблеми, подчертава г-жа Хусари.

Трябва да прибавим и спора, противопоставящ Багдад и автономния регион иракски Кюрдистан, където се намират многобройни петролни находища.

Автономните кюрди и иракското правителство водят от месеци битка за контрола върху износа на суров петрол: според Багдад петролът принадлежи изцяло на държавата, докато Ербил иска да работи пряко с петролните компании.

Освен разногласията за петрола, териториален конфликт противопоставя централното правителството и иракски Кюрдистан, а това е огнище на напрежение, което е най-голямата заплаха за стабилността на Ирак в дългосрочна перспектива, според дипломати и официални представители.

Още по темата: Иракският премиер е фаворит за изборите въпреки насилието

Мохамад Али Хариси
Франс прес

Борещият се за трети мандат иракски премиер Нури ал Малики е фаворит на парламентарните избори въпреки нееднозначните му постижения начело на страната, която с всеки изминал ден затъва все по-дълбоко в насилието.

Иракските политически институции са впрочем почти парализирани поради кризата и несигурността, а парламентът прие съвсем малко законопроекти след изборите през 2010 година.

Поддръжниците на Малики, шиит, който управлява от 2006 г., създават имиджа на енергичен лидер, готов да се бори срещу екстремизма и чуждата намеса, докато критиците му, които стават все по-многобройни, подчертават неспособността му да сложи край на корупцията и да подобри обществените услуги.

През 2010 г. Малики остана на второ място след Блока „Иракия“ на Ияд Алауи и се върна на поста си едва няколко месеца след изборите след дълги и трудни преговори между политическите групи.

Според неписано правило, прието де факто от политическите партии, премиерският пост се получава от шиит, кюрдите получават президентството, а сунитите – председателството на парламента.

Малики обаче остава единственият шиит, който има достатъчно влияние за поста, за разлика от 2010 г., когато се води оспорвана кампания между него и съперника му Ияд Алауи, светски шиит.

„Разделенията, които се появиха след 2010 г. в шиитския лагер, не позволиха появата на нов лидер“, подчертава Азиз Джабр, професор по политически науки в университета Мунстансирия в Багдад.

Изборите от 30 април, в които са призовани да участват над 20 милиона иракчани, се произвеждат в страна, която не успява да се измъкне от спиралата на насилието, взело близо 3000 жертви от началото на годината, подсилвайки опасенията за връщане към равнищата от 2006-2007 г. в разгара на религиозния конфликт между сунити и шиити.

Самата предизборна кампания също е кървава, няколко избирателни секции станаха цели, както и срещи с избиратели. Борба с екстремистите

Така че сигурността е в основата на дебата, като кампанията на Малики се основава на борбата срещу сунитските екстремисти.

Той „използва кризата в областта на сигурността, за да отклони дебата от неудовлетворението на населението от управлението“, обяснява Майкъл Найтс от Вашингтонския институт за близкоизточна политика. „Ако успее, кризата в областта на сигурността може да му е от голяма полза“.

Наред с почти ежедневните атентати, антиправителствените бойци контролират от началото на февруари град Фалуджа и създават затруднения на силите за сигурност в други части от западната провинция Анбар.

Бързайки да се оправдаят за тези неуспехи, силите на реда се оплакват от липсата на екипировка, докато в същото време премиерът сочи с пръст Саудитска Арабия и Катар, които обвинява в подкрепа на въстанието. Багдад сочи също отзвука от конфликта в съседна Сирия, за да обясни връщането на насилието.

Гражданската война, която бушува там от три години, помогна за задълбочаване на вече дълбоките религиозни различия, като сунитското малцинство се смята за дискриминирано от властите, ръководени от шиитите.

Дипломати и експерти призоваха правителството да подаде ръка на сунитите, но с приближаването на изборите Нури ал Малики дава приоритет по-скоро на твърдата линия. Тази твърдост обаче може да спъне похода му към трети мандат, за който е от жизненоважно значение да получи поне известна сунитска подкрепа.

„Имиджът на силния лидер, който Малики се опитва да създава, няма да му е от полза сред сунитите“, подчертава Джабр. „Сунитите няма да приемат трети мандат на Малики след четири години на кампания против него“. Техеран, Рияд и Вашингтон определят победителя?

Над 20 милиона иракчани избират утре своите парламентарни представители, но в един регион, разделен от сирийския конфликт, изглежда, че Техеран, Вашингтон и страните от Персийския залива са истинските сили, които определят и свалят властта, смятат анализаторите.

„Исторически Ирак е сцената, на която се борят големите сили, и дори днес Иран, САЩ, страните от Залива и сирийският конфликт изглеждат като истинските избиратели“ на следващия парламент, обяснява Исам ел Фаили, професор по политическа история в университета Мунстансирия в Багдад.

Изборите „се произвеждат на фона на регионален конфликт, чийто център е в Сирия. А Ирак не е далеч от Сирия“, напомни Фаили.

Това са първите избори на национално равнище от изтеглянето на американските войски през март 2011 година. Междувременно Вашингтон загуби влияние, отстъпвайки място на Техеран, регионалния съюзник на Дамаск, който играе вече важна роля в иракския политически живот.

Към това се добавя отзвукът от конфликта в съседна Сирия, която се бори от три години срещу бунтовниците, предимно сунити, докато режимът е доминиран от алауитите – клон на шиитския ислям.

Подхранвайки вече дълбоките разделения между шиити и сунити в Ирак, войната в Сирия стана важен залог на изборите. Вашингтон доставя оръжията

Както Иран, така и САЩ играха важна роля в преизбирането на Нури ал Малики през 2010 г. след първия му мандат, белязан от спад на насилието.

Но при оттеглянето си от страната през 2011 г. американците оставиха широко поле за маневриране на Иран, като направиха Техеран най-влиятелната страна в Ирак 26 години след края на кървавата война, в която двете страни се изправиха една срещу друга.

„Иранското влияние е очевидно по-голямо, защото Техеран контролира пряко“ някои иракски партии, заявява Майкъл Найтс, изследовател във Вашингтонския институт за близкоизточна политика.

Но той подчертава, американците са запазили лост за влияние, който не може да се пренебрегне – евентуално спиране на доставките на оръжие в контекста на увеличаващото се насилие и на обстоятелството, че Вашингтон остава най-важният доставчик на оръжие за иракските сили. Техеран срещу Рияд

Иранското влияние и излизането на сирийския конфликт от границите превърнаха Багдад в пионка в диспута между Техеран и страните от Залива по отношение на ситуацията в Дамаск.

Багдад, официално неутрален, желае политическо решение в Сирия и отхвърля идеята да въоръжи опозицията, както желаят силно монархиите от Залива, основни поддръжници на въстанието.

Изоставяйки официалната си сдържаност, Нури ал Малики наскоро обвини Саудитска Арабия и Катар, че са обявили война на Ирак, като заяви, че Рияд „подкрепя тероризма“.

Повечето иракчани са шиити като Малики и не гледат с добро око на идеята да подкрепят сунитските въстаници в Сирия.

Още повече, че увеличаването на насилието в Ирак през последните месеци заплашва с връщане към конфликта от 2006-2007 г. между сунити и шиити, при който загинаха хиляди. Чуждестранни агенти Тези борби за влияние засягат същността на иракския изборен процес.

„Много чужди сили имат агенти“ сред кандидатите, заявява Фаили. „Тези агенти са лоялни към страните, които ги подкрепят, особено страните от Залива, които ще се опитат да създадат правителство, което също ще е лоялно към тях, докато Техеран иска правителство, което да подкрепи регионалната му политика“.

Но „техен приоритет в този момент е Ирак да бъде толкова спокоен, колкото е възможно, защото са прекалено заети в Сирия“, а Техеран предпочита да се концентрира върху създаването на шиитски милиции, за да изпраща иракчани да се бият редом с режима на Башар Асад, добавя западен дипломат, пожелал анонимност.

„Ако в Ирак обстановката се бе успокоила, може би Иран щеше да промени политиката си и да се опита да дестабилизира Багдад, опасявайки се от прекалено силен съсед. Но няма големи шансове Ирак скоро да се успокои…“, добавя дипломатът.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.