СофияПловдивВарнаБургасРусе

Генадий Кернес е „извън играта“: какво ще стане с Харков?

Би Би Си

Сепаратисти превземат областната управа в Харков на 6 април 2014 г. Снимка: цензор.нет

Ключовата роля за относителното спокойствие в Харков досега е на кмета на втория по големина град в Украйна, смятат експертите.

Покушението срещу Генадий Кернес може да има за цел както дестабилизация на обстановката в самия Харков, така и сплашване на представителите на други регионални елити, твърдят харковски жители, с които са разговаряли кореспондентите на украинската служба на Би Би Си.

Но конкретни прогнози за развитието на събитията в региона и в „първата столица“ (както наричат Харков) при сегашните условия не се решава да даде никой.

Темата за Харков през последно време остана на втори план в украинските медии в сравнение със събитията в Донецка и Луганска област.

Това е закономерно: ситуацията в Харков, въпреки спорадичните сблъсъци между проруски протестиращи и поддръжниците на Евромайдана, оставаше като цяло стабилна и под контрола на киевските власти.

А опитът на проруските активисти да превземат сградата на областната администрация и да обявят „Харковска народна република“ в началото на април се оказа неуспешен. Сградата беше разчистена от протестиращи по-малко от два дни след като я заеха, при това бяха задържани около 70 активисти.

Събеседниците на украинската служба на Би Би Си казват, че ключовата роля за това, че в Харков цари относително спокойствие, е именно на кмета Генадий Кернес, който има решаващо влияние над ситуацията в града.

Впрочем, само преди три месеца щеше да е трудно да се повярва, че Кернес ще застане от една и съща страна на барикадата с командата на Евромайдана. Кметът на Харков подложи на рязка критика протестите в Киев.

Медиите съобщиха, че веднага след смяната на властта в столицата Кернес се е оказал в полезрението на органите за защита на реда, а и.д. генералният прокурор Олег Махницки заяви, че престъпленията, в които се обвинява харковския кмет, „са свързани с една от бандитските групировки“, която се е занимавала с пребиване и отвличане на хора по време на протестите.

Рязък завой

Освен това Службата за сигурност на Украйна (СБУ) обвини Кернес в сепаратизъм. Повратна точка в политическата биография на Генадий Кернес експертите определят 22 февруари, когато в Харков трябваше да се състои събрание на депутатите от южната и източната част на Украйна.

Очакваше се, че на него югоизточните региони ще обявят автономия или ще обявят намерение изобщо да се отделят от страната.

Събранието обаче се ограничи с формални изявления, а самият Кернес още на следващия ден обяви, че не смята за държавен глава Виктор Янукович и ще работи с и.д. президента Олександър Турчинов. „Харков остава проблемно звено в проекта „Новорусия“, заявява политологът Вадим Карасев.

Експертите посочват няколко причини, които са можели да изменят позицията на Кернес. Политологът Владимир Фесенко счита, че в кмета може просто да се е задействал инстинктът за самосъхранение и той да е решил да не влиза в конфликт с новата киевска власт.

Политологът Вадим Карасев казва, че позицията на Кернес може да е била повлияна от мнението на един от най-богатите хора в Украйна, сегашния губернатор на Днепропетровска област Игор Коломойско, който има отдавнашни отношения с кмета на Харков.

И накрая, не е изключено Кернес просто да е успял да се споразумее с новата власт, предполага Фесенко. Възможно е, смята експертът, той да е получил относителен контрол над Харков в замяна на лоялна позиция спрямо Киев.

„Проблемно звено“

В последно време Харков изглеждаше оазис на спокойствието на фона на Луганска и Донецка област.

При това Кернес периодично правеше изявления, които може да се тълкуват като прояви на лоялност към Русия: в частност той обеща да положи усилия за освобождаването на активистите, обвинявани за превземането на сградата на областната администрация, и освен това молеше Киев да поднови излъчването на руски телевизионни канали в града.

В същото време кметът на Харков напоследък нееднократно се обявяваше за единство на Украйна и против провеждането на местен референдум, докато именно това е основното искане на сепаратистите в Донецка и Луганска област.

В крайна сметка дори фактът, че над харковското кметство и областна администрация се вее украински флаг, а пред сградите няма барикади, при сегашните обстоятелства говори само за себе си.

„Ако Кернес подкрепяше сепаратистите явно, ситуацията в Харков щеше да е същата, каквато и в Донецк и Луганск“, заяви Владимир Фесенко пред украинската служба на Би Би Си. „Харков остава проблемно звено в проекта „Новорусия“, е заключението на Вадим Карасев.

Даже идеологическият опонент на Кернес, депутатът от предишния парламент Владимир Филенко, казва, че при сегашните условия той „би се изправил в защита на градоначалника“.

Какво следва?

Никой не се наема да гарантира, че спокойствието в града ще се запази и в отсъствието на кмета, включително заради слабите структури на централната власт в региона.

„Местният елит се свежда до Кернес и Добкин“, описва ситуацията в региона Вадим Карасев. Именно самият Кернес, по думите на политолога, макар и донякъде условно, може да бъде наречен гарант на относителното спокойствие в Харков.

Въпреки това по-нататъшното развитие на събитията в града и региона до голяма степен зависи от това как ще се държат местните елити на Харковска област след покушението срещу Кернес, казва Владимир Фесенко.

В ситуация, когато проруският протест няма ярки лидери, а за проруските настроения на по-голямата част от населението няма смисъл и да се говори, именно поведението на местния елит става решаващ фактор, който ще влияе на бъдещето на региона.

„Ако местните елити започнат поне частично да помагат на сепаратистите, както това стана в Луганск и Донецк, тогава, разбира се, ситуацията може да се дестабилизира“, резюмира Владимир Фесенко.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.