СофияПловдивВарнаБургасРусе

Петролният цар Игор Сечин, изникнал от мрака, придоби огромна власт

Ройтерс

Владимир Путин и Игор Сечин. Снимка: от тв екрана

Владимир Путин изведе Игор Сечин от сянката и го доведе в Кремъл преди 14 години, руските вестници съобщиха, че не разполагат с негови снимки и намекнаха за задкулисното му влияние, давайки му прозвището „Дарт Вейдър“.

Човек без опит в енергийната промишленост, в продължение на две години Сечин беше шеф на „Роснефт“ – държавна компания, която по време на управлението на Путин погълна руските петролни активи, за да се превърне в най-големия в света производител на петрол, присъстващ на борсата.

Близък помощник на Путин повече от 20 години, Сечин е най-влиятелната фигура в списъка на руснаците, чиито американски авоари вчера бяха замразени по силата на санкциите, целящи да накарат Москва да спре да подпомага проруските бунтове в Източна Украйна.

В биографията му има празнини – през 80-те години на миналия век той е изпратен на работа в Африка, официално като преводач на съветска търговска организация. Широко се говори обаче, че той, както и самият Путин, в последните дни на Съветския съюз е бил шпионин – нещо, което Сечин никога не е отричал.

Общото им международно шпионско минало му помага да се превърне в един от най-доверените сътрудници на Путин и (макар и спорно) във втория най-влиятелен човек в Русия, въпреки че няма официална длъжност в правителството от 2012 г.

Той играе централна роля в кампанията на Путин да върне държавното управление върху най-ценното притежание на Русия – енергийната й промишленост, която през 90-те години на миналия век беше раздробена и разпродадена на олигарси с нагласени приватизационни търгове.

Петдесет и три годишният Сечин е с Путин в Кремъл от самото начало, като бързо си спечели репутация на водач на „силовиците“ – консервативна клика от бивши членове на службите за сигурност, близки до Путин, които контролираха лостовете на властта.

На фона на множащите се в последните седмици съобщения, че Сечин може да бъде включен в списъка със санкциите, той се изказа пренебрежително за евентуалния им ефект, заявявайки миналия месец, че те само ще сплотят хората около Путин.

„Колкото до лоялния елит на страната, санкциите винаги са водели до укрепване и съсредоточаване на силите срещу външния натиск“, цитира го руската агенция за икономическа информация Прайм.

Коментарът говори за предаността на Сечин към Путин – качеството, направило го толкова ценен за президента. „Той е много предан. Има собствено разбиране за достойнство, което се състои в това да бъде верен до гроб“, казва Евгений Муравич, следвал чужди езици, включително португалски, заедно със Сечин в Лениградския държавен университет и работил с него в Мозамбик.

СТУДЕНА ВОЙНА, ГОРЕЩ ФРОНТ

Езиците са от полза на Сечин докато е на работа в южната част на Африка през 80-те години – време, когато партизанските войни в португалскозичните Ангола и Мозамбик са два от горещите фронтове в Студената война. Той казва, че по това време е служил в армията.

„Роснефт“ отказа да коментира предишните професионални ангажименти на Сечин. Многократните запитвания за интервю не получиха отговор.

След разпадането на Светския съюз Сечин, подобно на Путин, се върна у дома в държава, която внезапно се оказа лишена от своята империя. През 90-те години двамата работят заедно в канцеларията на кметството на Санкт Петербург, откъдето започва издигането на Путин, довело го в началото на новото хилядолетие до Кремъл.

Когато Путин пое президентския пост от отслабналия и болен Борис Елцин, той взе Сечин със себе си като заместник-началник на канцеларията, където Сечин доби известност като „сивия кардинал“, разполагащ с власт, простираща се отвъд официалните му правомощия.

При положение, че голямата част от руската петролна промишленост по това време бе в ръцете на олигарси, Путин използва „Роснефт“ – контролирана от държавата компания с дневно производство от 250 000 барела петрол през 1998 г. – да утвърди ролята на държавата. През 2004 г. Путин назначи Сечин за президент на „Роснефт“.

Михаил Ходорковски, бивш олигарх, изпаднал в немилост пред Путин и прекарал в затвора над 10 години, казва, че именно Сечин е бил в дъното на ликвидирането на неговата петролна компания „Юкос“, по-голямата част от която беше продадена на държавата след ареста на Ходорковски през 2003 г.

След неуморното разрастване на „Роснефт“ компанията днес произвежда 4,2 милиона барела петрол на ден – 40 процента от производството на Русия и 5 на сто от световното. Това е почти двойно повече от производството на най-големият западен представител в сектора „Ексон Мобайл“.

Когато от 2008 до 2012 г. Путин си взе почивка от президентството и пое премиерския пост, Сечин беше вицепремиер. Когато се върна в Кремъл, Путин отново сложи Сечин начело на „Роснефт“, този път като генерален директор.

Под ръководството на Сечин миналата година „Роснефт“ придоби половината акции на Би Пи (BP) в руско смесено предприятие при внушителна сделка, в резултат на която най-голямата британска компания притежава дял от 20 процента в „Роснефт“.

ПРИЕМАНЕ И ИЗДАВАНЕ НА НАРЕЖДАНИЯ

Чрез съсредоточаването на такава голяма част от руската петролна промишленост в ръцете на една контролирана от държавата фирма под надзора на предан негов съветник, Путин спря хаоса от времето на Елцин, когато руските петролни полета бяха разпределени между олигарсите.

Бивш служител на „Роснефт“ казва, че Сечин е взискателен шеф. „Управлява с желязна ръка и помни всяка цифра. Той има удивителна памет и е работоспособен часове наред“, казва служителят.

Сечин стриктно спазва указанията на Путин, но изглежда, че и влияе на президента. Източници от петролния отрасъл казват, че през 2005 г. Сечин блокирал планове „Роснефт“ да се слее с „Газпром“, получили „благословията“ на Путин, тъй като не одобрявал начина, по който щял да бъде поделен контролът над гигантската корпорация.

„Той следваше нарежданията от горе (на Путин), но понякога сам даваше нареждания“, казва висш руски представител, пожелал да запази анонимност.

Путин и Сечин използвали огромните неразработени находища на „Роснефт“, за да печелят международно влияние.

Като вицепремиер Сечин сключва сделки за сондажи с „Ексон Мобайл“, с норвежката компания „Статойл“ и с италианската „Ени“. Целта на тези партньорства е да се разработят огромните крайбрежни залежи на „Роснефт“ и да й се помогне да придобие ноу-хау за петролни сондажи на труднодостъпни места.

Според източници от петролния сектор Сечин проправил път за това, убеждавайки Путин да подкрепи нов данъчен режим, насърчаващ фирмите да инвестират. Човек от петролния отрасъл каза за Ройтерс, че крайната цел на Сечин била да превърне „Роснефт“ в световен фактор като Би Пи и „Шел“. Купуването на подразделението за търговия с петрол на „Морган Стенли“ е част от този стремеж.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.