Неволите на Саркози

Джон Личфилд


Френският президент Никола Саркози говори на пресконференция в двора на Елисейския дворец след срещата с министрите на 20 август. Снимка: Ройтерс

Никола Саркози каза, че иска да накара французите да заработят по-здраво и че ще започне от собственото си правителство. Верен на думата си, той съкрати с 10 дни почивката през традиционно сънливия във Франция месец август и започна политическата „учебна година“ близо две седмици предсрочно.

Докато половината французи все още се излежават по средиземноморските плажове, а останалите понасят дъждовното време в Бретан или Югозападна Франция, Саркози от вчера е зад бюрото си в Елисейския дворец. „Вездесъщият президент“, наричан още „Царкози“, свика още първия ден три министерски заседания. Две от тях бяха по извънредни обстоятелства. Едно беше само спешно.

Ваканцията на френския президент в луксозно имение на брега на езеро в Ню Хемпшир не мина безметежно. В един момент Саркози, който обикновено обича да е в светлината на прожекторите, скочи в моторна лодка с журналисти като разгневена поп звезда, за да протестира, че ваканцията му се появявала по телевизионните новини. Непредсказуемата му съпруга Сесилия не се появи на френско-американския президентски пикник, организиран от президента Джордж Буш ,на който присъстваха повечето му роднини. Госпожа Саркози каза, че я боляло гърлото. В деня преди пикника и в деня след него тя бе видяна да пазарува. Саркози предприе необичайна стъпка – той лично телефонира на в. „Монд“ през уикенда, за да признае, че ваканцията му е финансово поета от две приятелски семейства милиардери. „Говорете каквото си искате за мен, но не искам да говорите за Сесилия“, каза той.

Президентският декрет – за чест на „Монд“ – бе пренебрегнат.
На първа страница на броя от събота-неделя-понеделник се появи голяма карикатура на Плантю, на която Сесилия е нарисувана като кралица Мария Антоанета с розова рокля на волани и фирмена книжна торба на „Прада“. Дребничък Саркози, облечен като Луи XVI, разглежда списък от икономически кризи, включително покачване на цената на зърното и хляба. В карикатурата Сесилия казва, както може да се очаква: „Да ядат пасти“.
Сесилия е в центъра на друг дебат, който потенциално може да навреди на Саркози. Трупат се доказателства, че президентът действително е сключил търговски сделки с Либия през юли, за да може неговата съпруга – специален пратеник, да си припише заслугата за вече вероятното тогава освобождаване на несправедливо осъдените български медицински сестри и палестински лекар.

През това време френската икономика буксува. Пакет от 13 милиарда евро данъчни облекчения, главно за богатите, бе прокаран през юли с намерението да се насърчат потребителското доверие и икономическият растеж. Това обаче не стана. Френско-германските отношения са обтегнати. Канцлерът Ангела Меркел отхвърли предложението на Саркози за извънредна среща на върха на Г-8, на която да се обсъдят последствията от банковата криза в САЩ.

Изминаха почти 100 дни от президентското управление на Саркози, за което той обещава, че ще промени Франция. Дали всичко върви на зле? Едва ли. Във всеки случай, още не. Президентът Саркози все още се радва на висок рейтинг, от порядъка на 65-70 процента. „Началото на учебната година“ /фр.“la rentree“/, или периодът септември-октомври, е от изключително значение в политическите графици на всички държави.

Във Франция този период е решаващ. Истинското изпитание на президентството на Саркози тепърва предстои. Какво точно включва Саркономиката? Дали наглед странната президентска смесица от данъчни облекчения и управленска активност е просто опортюнизъм, за да бъде харесван от тълпата?

Или е логично, ново политическо кредо в ерата след Буш и Блеър?
Френската левица продължава с крясъците, най-вече по свой адрес. Синдикатите не изглеждат склонни да нападат толкова популярен президент. Саркози, когото левицата демонизира по време на предизборната кампания, сега е обект на възхищение отстрана на мнозина умерени нейни гласоподаватели. Те харесват начина, по който той говори за необходимостта от по-„морална“ и не толкова спекулативна форма на капитализъм. Харесва им и фактът, че той включи в правителството си личности от левицата и от расовите малцинства.

Френският президент Никола Саркози говори на пресконференция в двора на Елисейския дворец след срещата с министрите на 20 август. Вляво е министърката на правосъдието Рашида Дати, вдясно – министърката на здравето, младежта и спорта Роселин Башело. Снимка: Ройтерс

Саркози правилно е идентифицирал много от причините на относителния икономически упадък на Франция. Французите работят средно много по-малко часове годишно от останалите европейци. Френската система на данъчно облагане спъва създаването на нови работни места, особено високият данък върху дохода, който финансира здравеопазването и помощите при безработица. Четирима от всеки десет работещи французи са наети от държавата.

Президентът има голям запас от популярност. Захващането с корпоративните интереси, които блокират радикалните реформи – и то не само отляво – ще наложи да пожертва част от тази популярност. Досега Саркози изглежда е мотивиран до голяма степен от желанието – почти манията – да впечатли общественото мнение и да укроти жена си.

Техни приятели се опасяват, че Сесилия може да се окаже ахилесовата пета на Саркози. Самият президент бе чут да казва на градинското парти в Елисейския дворец по случай 14 юли: „Mon seul souci est Cecilia“. („Единствената ми грижа е Сесилия“). Точното състояние на Първата брачна двойка е загадка. Изглежда президентът е обещал на жена си, че тя може едновременно да е във фокуса на общественото внимание и извън него. Тя може да бъде публично възхвалявана за героични и благородни постъпки като освобождаването на затворниците от Либия, но не бива да я снимат докато пазарува.

Това е демагогия, достойна за третия свят или чаушесковата Румъния. Приятелите на Саркози контролират голяма част от френските медии, но не достатъчно, за да правят толкова безразсъдни обещания. Може да се очакват още проблеми с марка „Сесилия“. Две от свиканите днес министерски заседания също демонстрират колко повърхностен е подходът на Саркози. Президентът обеща строги мерки срещу рецидивистите. По време на предизборната кампания той обеща и щедри данъчни облекчения при закупуване на жилище като част от тачъристкия си опит да превърне Франция в демокрация на собственици на имоти.

Миналата седмица 61-годишен осъждан педофил бе арестуван в Северна Франция, след като отвлече и изнасили 5-годишно момченце. Той е бил освободен от затвора само 45 дни преди това. Системата за наблюдението му се бе провалила. Лекарят в затвора необяснимо защо му е предписал виагра преди освобождаването. Френското правителство вчера обяви редица нови мерки, включващи по-строги присъди, в опит да възпре педофилите от повторно престъпление. Точно преди лятната ваканция правителството с шум и трясък прокара законови изменения срещу рецидивизма. Според полицейски синдикати и магистрати, и двете реформи избягват същината на проблема – хаотичната организация и хроничното съкращаване на ресурси в съдебната система и системата на местата за лишаване от свобода.

Също миналата седмица френският Конституционен съд отхвърли част от нормативните мерки на Саркози за собствениците на жилище. Решен да играе за публиката, президентът беше пренебрегнал съветите на свои министри и настоя данъчните облекчения да важат и за сегашните жилищни собственици, а не само за хора, които тепърва ще купуват жилище. Това бе отхвърлено като противоконституционно. Никоя от тези теми не е от решаващо значение за успеха или провала на Саркосизма, но те очертават тревожна тенденция.
Като вътрешен министър, когато всъщност изгради репутацията си, Саркози бе възхваляван за стила си, който бе сто процента действие и настояваше за внимание. Много от това, което той направи, или което твърдеше, че е направил, впоследствие се оказа с по-скоро козметичен, отколкото реален ефект. Дали Саркози е човек на действието, както той самият твърди, или като предшественика си е актьор, който играе човек на действието?

(По БТА)

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.