СофияПловдивВарнаБургасРусе

„Изоставени“ работници обръщат гръб на социалистите в ЕС за сметка на популисти

Ройтерс

Със своята красива външност с правилно оформена челюст, приятна усмивка и дар слово Едуар Мартен би могъл да бъде холивудска филмова звезда.

Но този металург и профсъюзен деец, който се изправи срещу президентите Никола Саркози и Франсоа Оланд в защита на работните места в обречена на затваряне доменна пещ във Флоранж, в Североизточна Франция, наскоро замени работническата каска с костюм на политик.

Френската социалистическа партия (ФСП) на Оланд привлече 50-годишния Мартен за свой основен кандидат на изборите за Европейски парламент на 25 май в постиндустриалната област Лотарингия.

Това, както при левоцентристите на други места в Европа, е опит отново да се спечелят избирателите от работническата класа, привлечени от крайната десница и крайната левица. То изглежда като загубена кауза. Оповестена миналата седмица (23 април) анкета на Френския институт за проучване на общественото мнение показа, че антиевропейският Национален фронт води в източния избирателен район с 26 процента, консервативната партия Съюз за народно движение (СНД) е с 24 процента, а ФСП изостава с 15,5 процента.

Град Аянж, където Мартен е работил в металургичен завод на компанията „Арселор Митал“, избра миналия месец бивш профсъюзен организатор на Общата конфедерация на труда (ОКТ) за свой кмет от крайнодесния Национален фронт.

Традиционните левоцентристки партии из целия 28-членен Европейски съюз са изправени пред същите проблеми, след като разочарованият промишлен пролетариат, който понася главната тежест на глобализацията и финансовата криза, е привлечен от крайни политически формации.

„Националният фронт е партия номер едно сред избирателите от работническата класа във Франция от повече от десетилетие, с изключение на президентските избори през 2007 г.“, каза преподавателят по политология в Парижкия институт за политически изследвания и специалист по крайната десница Паскал Перино.

В Германия много членуващи в профсъюзи работници изоставиха Германската социалдемократическа партия (ГСДП) за сметка на радикалната партия „Левите“ преди десетилетие, след като тогавашният канцлер Герхард Шрьодер осъществи непопулярни реформи на трудовия пазар и помощите за безработица, а неговите приемници на лидерския пост в партията бяха част от коалиция, която повиши възрастта за пенсиониране.

Тези избиратели не се връщат, въпреки че ГСДП успя да въведе в програмата на новата коалиция минимално национално заплащане и по-ранно пенсиониране за хората, започнали работа на по-млада възраст.

ГСДП, която някога спечели около 40 процента от гласовете в национален мащаб, остава закотвена близо до 25-те процента – с 15 пункта зад десноцентристкия Християндемократически съюз (ХДС) на канцлерката Ангела Меркел. Партията „Левите“ има малко под 10 процента, колкото и „Съюз 90 Зелени“.

ЕС, представен като имиграция

Във Великобритания дясната националистическа Партия за независимост на Обединеното кралство (ПНОК), която агитира за напускане на Европейския съюз, печели все по-голяма подкрепа сред работническата класа и бедните избиратели, които по традиция поддържат левоцентристката Лейбъристка партия.

Социологически проучвания показват, че ПНОК, водена от харизматичния бивш брокер в търговията с метали Найджъл Фараж, си съперничи с лейбъристите за първото място на европейските избори. Политолозите Робърт Форд и Матю Гудуин установиха в анкета с участието на 100 000 избиратели, че ПНОК печели подкрепа от социални групи, наричани от тях „изоставените“.

Тя вече не е само убежище за градящи кампанията си върху един-единствен въпрос и принадлежащи към средната класа консерватори, „които живеят някъде в предградията, оплакват се на голф игрището от цената на членството в ЕС и копнеят за дните, когато Маргарет Тачър натупваше еврократите“, казаха те в нова книга, озаглавена „Бунт в дясно“.

Напротив, насоченото срещу имиграцията и върхушката послание на ПНОК привлича ясно очертано ядро от избиратели: „Работници, възрастни, бели и мъже, с ниска квалификация и доста песимистични възгледи за икономиката.“

През 60-те години на 20 век работническата класа съставляваше половината от британските избиратели. По времето, когато „новите лейбъристи“ на Тони Блеър дойдоха на власт през 1997 г., този дял беше спаднал до една трета, затова Блеър приспособи посланието на партията така, че да се хареса на амбициозните избиратели от средната класа.

„Ние откъсваме доста големи парчета от лейбъристкия електорат в Северна Англия, но никой не забелязва“, каза Фараж в интервю за Ройтерс през февруари, когато партията му излезе на второ място на частични парламентарни избори в традиционен район на левицата.

Активисти на ПНОК бяха радушно приети в жилищни комплекси, където никой не беше виждал нелейбъристки кандидат на прага си от десетилетия. Попитан как би могъл да успее, когато социологическите проучвания показват, че ЕС не е сред петте най-важни теми за избирателите, Фараж каза: „Сред тях е, ако го представите като ИМИГРАЦИЯ. Имиграцията и Европа са едно и също нещо.“

След разширяването на ЕС на изток през 2004 г. във Великобритания пристигнаха над 650 000 имигранти, главно от новите държави членки от Централна Европа. Въпреки че безработицата е ниска, новодошлите си съперничат с местните работници за нископлатени длъжности, което води до понижаване на заплащането и подхранва съревнование в областта на жилищата и образованието.

Протекционизъм

Във Франция промишлените работници гласуваха главно за комунистите до 1981 г., когато мнозина се преориентираха към социалистите на Франсоа Митеран, които въведоха пенсиониране на 60-годишна възраст и по-кратка работна седмица.

Затварянето на заводи, застоят на заплатите, високата безработица и растящото неравенство обаче настройват много от тези избиратели против ФСП, която се превръща в партия на държавните и изборните служители и е смятана за отдалечена от грижите на работниците.

Това тласка все повече „изоставени“ французи към антиимиграционно и протекционистки настроения Национален фронт на Марин льо Пен и в по-малка степен към Левия фронт, който е оглавяван от лудата глава и противник на глобализацията Жан-Люк Меланшон и включва остатъците от могъщата някога комунистическа партия.

Както във Великобритания, много от тези избиратели имат консервативни обществени ценности и са отблъснати от политики като гей браковете. Те искат по-строги политики по въпросите на престъпността и имиграцията, които мнозина са склонни да винят за собствения си обществен упадък.

На традиционните левоцентристки партии в Европа изглежда им е трудно да върнат тези групи в кошарата, без да загубят други ключови части от електората като гейовете, мюсюлманите, жените и напредничавите, образовани средни класи.

Някои стратези настояват да се наблегне на показния патриотизъм – тактика, използвана с известен успех от Блеър. Други искат да бъдат издигнати повече кандидати от работническата класа като металурга Мартен, който казва на работниците, че протекционизмът е погрешна тактика срещу загубата на работни места.

„Трябва да спрем да се заблуждаваме, че Франция може напълно сама да запази промишлената основа. Имаме нужда от промишлена политика на европейско ниво, която да се впише в една глобализирана икономика“, каза той в интервю.

„Франция няма суровини. Нито вече произвежда машини. Те идват най-вече от Китай и Тайван. Ако искаме да продължим да произвеждаме стомана тук, се нуждаем от внос“, заяви бившият член на европейския работнически съвет на „Арселор Митал“.

„Нещо повече – 70 процента от нашите клиенти са чуждестранни фирми извън Европа. Ние продаваме стомана на Китай. Така че ако Националният фронт дойде на власт и приложи своята програма, това би затрило френската промишленост“, каза той.

Социологическите проучвания предполагат, че нито неговата харизма, нито доводите му ще спасят социалистите от поредния пердах, който вероятно ще изядат от разгневената работническа класа.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.