www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
понеделник, 27 февруари 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Сър Алекс, Кантона, Кийн, Бекъм, Бербатов и другите

1 Май 2014

 


“Моята автобиография” на легендарния мениджър на Манчестър Юнайтед сър Алекс Фъргюсън (Сиела) може да бъде представена по много начини. Тъй като става дума за богато четиво, за почти епичен разказ за малките градове и кварталите, за пътя на бедните момчета към върха, за футболната политика и държавната политика, за властта, контрола и модерния макиавелизъм, за любовта и омразата, верността и предателството в спорта и извън него.  Всъщност има само един лош начин за представяне за книгата и той е да се каже, че това е „четиво интересно както за футболните фенове, така и за хората, които не искат да имат нищо общо с футбола“.

Не е така. Въпреки че книгата на Фъргюсън  засяга много теми, тя е книга за футбола, оправдава житейския избор да се обречеш на една чисто футболна кауза и да гледаш света с футболни очила. Малко нескопосаната метафора всъщност не е чак толкова ненамясто, защото вътре ще намерите даже и култовия епизод, когато Алекс Фъргюсън съветва Тони Блеър как да управлява кабинета си. Дава футболни примери на премиер-министъра. Всичко е футбол.

Алекс Фъргюсън е бил момче от квартал Говън (Глазгоу),  бил е момче за поръчки по корабостроителниците и доковете, бил е млад футболист , после едновременно работел като втородивизионен треньор и собственик на кръчма, а после станал един от най-великите футболни мениджъри. Книгата съдържа интересни свидетелства за истинския живот на суровите и груби жители на Глазгоу, животът на бедните, сбиванията, пиянството. Тези епизоди не остават встрани от размишленията за големия футбол.

Природата на футбола е той да носи противоборство и разкол, казва сър Алекс. Този донякъде опасен аспект на любимата на мнозина игра е изследван по забележителен начин от стария познавач. Читателите могат да се позабавляват с прекрасни описания на фенове на Лийдс Юнайтед, които са отишли на мач носейки своите деца на раменете си, но въпреки това излъчват омраза и скандират неприлични слогани.

Тъкмо Алекс Фъргюсън е човекът който може да коментира, без да  се превзема, разликата между това да защитаваш честта на своя град или на своя квартал и това да се подадеш на омразата и кварталния шовинизъм. „Аз съм футболен човек“, казва той и наистина нищо футболно не му е чуждо. Но винаги на първо място е уважението, а не заяждането. Фъргюсън с възхищение говори за традицията на отбори като Ливърпул и Арсенал. Авторът на книгата познава тази традиция добре – феновете на „истинския футбол от миналото“ могат да научат много за легенди като Мат Бъзби, Бил Шанкли, Джок Стийн, Брайън Клаф, Джордж Бест и др.

Отзивите за автобиографията в пресата до голяма степен се съсредоточават върху неразбирателствата и скандалите, които мениджърът е преживял със своите най-велики играчи. Златното момче на Юнайтед, Дейвид Бекъм според Фъргюсън се е лишил сам от възможността да продължи футболната си кариера на най-високо ниво. За причините това да се случи мениджърът може „само да гадае“. Бекъм занемарил своите занимания с играта заради поддържането на статуса си на модна икона и поради някои извънфутболни влияния на определени личности върху живота му.

Не по-малко интересен е и случаят с Уейн Руни, тъй като историята за неговите разпри с Фъргюсън все още се разнищва от медиите, независимо от подписването на нов договор между звездата и Юнайтед. Дали Руни е искал да напусне Юнайтед? Каква е ролята на натиска на феновете? Какви са отношенията между бившия мениджър и футболиста сега?

В книгата е представена и гледната точка на Алекс Фъргюсън за оставянето на българската звезда Димитър Бербатов на резервната скамейка за финала на Шампионската лига срещу Барселона от 2011. Известният треньор високо цени качествата на Бербатов като футболист, но със съжаление отбелязва, че той е загубил скоростта и остротата си през последните две години в Манчестър Юнайтед.

Според Фъргюсън, Бербатов е трябвало да донесе на отбора най-вече хладнокръвие при изработването на голови положения, поглед върху играта и интелект подобно на Кантона. В това той е по-добър от Руни и Хавиер Ернандес. И нещо забавно, Бербатов имал толкова ненаситен апетит, че не само си изяждал порцията в трапезарията на тренировъчната база, а си взимал храна и за вкъщи.

Най-скандална е интерпретацията на напускането на клуба от страна на Рой Кийн. Този, който е отменял Фъргюсън в ролята му да мотивира момчетата, който е бил с огромен авторитет в съблекалнята, изведнъж бива повлиян от тъмната страна на футбола. Сякаш докоснат от злото. „Това, което забелязах у него в този ден както спорехме, беше, че очите му започнаха да се присвиват, почти до малки зрънца. Беше страшно за гледане. А аз съм от Глазгоу. (…)Ако проучите последните му дни в Съндерланд и Ипсуич, ще забележите, че брадата му става по-бяла, а очите по-тъмни.“ Кийн не закъснява да отговори наричайки своя бивш мениджър брутален и безмилостен (Индипендънт).

Пословично известната безкомпромисност на Алекс Фъргюсън, мнението му, че ако един футболист се смята за повече от мениджъра, той трябва веднага да напусне клуба, всички слухове за управляване с желязна ръка също имат своето обяснение в автобиографията и то е може би най-стойностната й поука. Имам предвид сюжета за това как синът на мениджъра, който тогава играе в Юнайтед, се контузва, но Фъргюсън, човек на правилата и открития подход, не може да му помогне да продължи кариерата си във великия отбор. Може би в една държава, която е сред рекордьорите по корупция на глава от населението, тези редове биха звучали още по-възхитително. Фъргюсън продава своя син и му казва девиза на клана Фъргюсън (все пак става дума за шотландци), с който започва книгата: „След трудностите е по-сладко“.

Нека накрая все пак обърнем внимание и на нефутболните аспекти. Възможно ли е автобиографията да бъде ползвана като наръчник по мениджмънт? Защо не. Сър Алекс казва, че най-важното е мениджърът да не изглежда като човек, на когото е дадена власт. Мениджърът е онзи, който само налага един необходим контрол. Нищо повече.

АЛЕКС ФЪРГЮСЪН е роден през 1941 г. в Говън, Шотландия. Като централен нападател, отбелязал множество голове, той по-късно преминава в Рейнджърс, клуба, който подкрепя от детска възраст, като за него бива заплатена рекордната за Шотландия сума от шейсет и пет хиляди паунда. Богата на анекдоти и пълна с откровени мнения, завладяващата история на сър Алекс Фъргюсън започва в Говън, корабостроителен район на Глазгоу. Той е винаги честен и няма какво да крие. Мениджърът разсъждава върху изминатия път и върху една кариера, която включва безпрецедентен успех на европейската сцена с Абърдийн и двайсет и седем години на триумф с Манчестър Юнайтед.

Като започва да се занимава с мениджърство, той работи в Ийст Стърлингшър и Сейнт Мирън, преди да изведе Абърдийн до спечелването на Купата на носителите на купи за 1982–1983 г. След идването си в Манчестър Юнайтед през 1986 г. той им донася трийсет и шест трофея, между които Световното клубно първенство, два пъти Шампионската лига, тринайсет пъти Висшата лига и пет пъти ФА Къп. Завоюването на четирийсет и девет трофея го прави най-успешния британски мениджър на всички времена.

Сър Алекс получава рицарско звание през 1999-та и обявява своето оттегляне през 2013 г., когато Юнайтед отново са станали шампиони на Висшата лига. На седемдесетгодишна възраст той продължава да работи за Юнайтед като директор.

През последния четвърт век Манчестър Юнайтед е преминавал през разтърсващи промени, докато се превърне в световна спортна сила. Единствените постоянни величини през този период са мениджърът, качеството на отбора и удивителната поредица от успехи. Тук се включват второто спечелване на Шампионската лига от страна на Юнайтед през 2008-а и на Висшата лига през 2013-а година.

Именно поради визията, енергията и способностите си Алекс Фъргюсън е успявал да изгражда отборите както на терена, така и извън него. Със своя интелигентен и очарователен маниер на разказване той описва как е развил академията на клуба, която впоследствие е дала на футбола Райън Гигс, Дейвид Бекъм, Кики Бът, Пол Скоулс и братята Невил.

Тъй като е мениджър с феноменални способности, сър Алекс си спомня как се е справял със своите топ играчи и е успявал да запази едно грижовно и окуражително, но в същото време твърдо отношение – става дума за футболисти като Райън Гигс, Рой Кийн, Ерик Кантона и Руд ван Нистелрой. Казва се и как мениджърът се е справял с увеличаващия се брой на глобални звезди като Кристиано Роналдо и Дейвид Бекъм, като Бекъм го описва като бащинска фигура.

Сър Алекс Фъргюсън предизвиква читателя към размисъл, като представя своите знаменити съперничества с Ливърпул, Арсенал, Челси и по-късно с Манчестър Сити. Използвайки своя пиперлив хумор, той се спира и на състезателните взаимоотношения между него и Арсен Венгер и Жозе Моуриньо. Както психологията на мениджърството, така и важните подробности от футболната стратегия на най-високо ниво могат да бъдат сложни теми, но никой не ги е разглеждал по по-интересен и достъпен за обикновения читател начин от сър Алекс в тази своя книга. Следва откъс в превод на Георги Илиев.

Бербатов очевидно го прие тежко и аз също се почувствах отвратително

Първите новини от тази вечер бяха, че съм оставил Димитър Бербатов извън групата за мача. Вместо това Майкъл Оуен седна на резервната скамейка. Бербатов очевидно го прие тежко и аз също се почувствах отвратително.

“Уембли” има хубава и изолирана стая за треньорите, където обясних причините за моето решение. Димитър беше изпуснал парата напоследък и невинаги беше идеалната смяна. Казах му: „Ако търсим гол в последната минута, в наказателното поле, то Майкъл Оуен е доста свеж“.

Може би не беше честно, но аз трябваше да вземам тези решения и да ги оправдавам. Привлякох Бербатов през лятото на 2008 г., защото притежаваше чудесен баланс и хладнокръвие в зоната на атаката.

Мислех, че така ще балансирам другите играчи в отбора, но по този начин поставих Тевес в задънена улица и той не беше доволен. Ту беше резерва, ту играеше, ту пак беше резерва. За да отдадем дължимото на Тевес, ще кажа, че той винаги имаше въздействие върху мача. Гореше в играта. Въпреки че определено се получи блокиране, което даде основания на неговия лагер да преговарят с други отбори.

Бербатов изненадващо страдаше от липса на самоувереност. Той никога не е притежавал горделивостта на Кантона или Анди Коул, нито пък увереността на Теди Шерингам. Ернандес също имаше голя- ма самоувереност: той беше ярък и свеж. На Бербатов не му липсваше вяра в собствените му способности, но те бяха подчинени на неговия начин на игра.

Тъй като ние работехме на една висока скорост, той не можеше да се пригоди към нея. Не беше от играчите с бързи рефлекси. Бербатов иска играта да тече бавно и да си пробие път в наказателното поле, когато той си реши. Или да направи нещо извън пеналта и след това да се включи. Предимствата му бяха значителни.

Макар да имахме няколко запитвания за него през лятото на 2011 г., не бях готов да го пусна да си отиде на този етап. Бяхме платили трийсет милиона паунда и не ми се искаше да го отпиша само защото е пропуснал няколко важни мача през предишния сезон. Можехме и да го задържим и да го използваме.

На тренировки се упражняваше да се движи към топката по-бързо. Но когато играта се накъсаше, той започваше да ходи. Не може да правиш това при нас. Трябваше да се прегрупираме незабавно или щяхме да се открием прекалено, да останем с твърде много играчи напред. Нуждаехме се от хора, които да реагират мигновено, когато загубим топката, така че противникът да бъде поставен под напрежение бързо.

Но Бербатов можеше и да създава велики моменти. Освен това имаше огромен апетит, сравним само с този на Ники Бът. Тичаше към столовата, като станеше време за ядене, а понякога си вземаше и за вкъщи. Бербатов нямаше да играе в мача на “Уембли” дори ако беше на пейката.





Етикет: , ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.
  1. 1) Сър Алекс, Кантона, Кийн, Бекъм, Бербатов и другите | За София – zaSofia.bg
    [...] Сър Алекс, Кантона, Кийн, Бекъм, Бербатов и другите Качено от zasofia на30.04.2014 (adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({}); [...]






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com