СофияПловдивВарнаБургасРусе

Пепелищата в Одеса не оправдават путлеризма

Иво Инджев

Не ми е известно властите в Киев да са оневинявали свои сънародници за пожара в Одеса, отнел живота на десетки хора. Напротив, днешните управляващи в Украйна реагираха срещу насилието така осъдително, както предишните нямаше как да реагират, когато през февруари ръководеха масовото убийство на демонстранти в центъра на украинската столица.

Гузните съвести на подпалвачите на украинския пожар обаче се вкопчиха в одеската трагедия като вдъхновяващ повод за пропаганда с издайническата страст на болшевики, за които пожарът на световната революция е най-прекрасното видение, формулирано от Ленин така: победата на комунизма си струва ако ще и 90 милиона от общо 100 милиона руснаци да загинат.

От Москва спуснаха опорната точка за милионите украинци, които не са съгласни с руския диктат, да се говори обобщаващо и единствено като за нацисти и фашисти – вече и с доказателството от Одеса.

И адептите на тази пропаганда в България подеха кампанията с ентусиазма на съветските агитатори, които след сключването на пакта с Германия през август 1939-та година плъзват сред работниците и селяните да обясняват приятелството с държавата на Хитлер като сродно на съветското по работническо-селска линия.

Общия генезис на болшевизма и нацизма за работниците (и оцелелите от „разкулачването”, избивани с милиони най-вече в Украйна селяни) , не е никаква новина, а връщане към корените на общото социалистическо минало на нацизма, фашизма и болшевизма, който приветства фашистките братя със стиховете на Маяковски:

Товарищи фашисты, милости просим.
Вместе власть буржуев сбросим.
Фашисты и большевики – пролетарии-братья.
Крепите над миром красные объятья.
Пролетарии, стройтесь в единую линию
Сегодня командуют Троцкий и Муссолини.

Красное знамя борьбы пролетариев.
Сегодня развернуто от России до Италии.

Това обаче върлуващите в Русия нашисти на Путин, който лично членува в една от мотоциклетните фашизоидни банди („Нощни” вълци, чийто фюрер Александър Залдостанов се кичи с прозвището „хирурга”) в империята, се правят, че не знаят и посягат именно към историята, за да оправдаят днешното настъпление на путлеризма, приписвайки на украинците собствените си характеристики. Българските звездочели (чели-недочели) путлерчета подлайват верноподанически.

Историята е известна на онези, които искат да знаят, а не да „откриват” избирателно днес проявите на нацизъм в Украйна, разяснена от руския блогър Дмитрий Чернишов на 27 март:

„Знамената на Бандера и СС дивизията “Галиция”.

В СС дивизията са служили около 22 000 души. А в Руската освободителна армия на Власов са служили пет пъти повече руснаци. Носили са нашивки с трикольора.

Но освен това е имало 29-а гренадирска дивизия на СС “Рона” (Първа руска), която воюва срещу нас на Курската дъга, бори се с партизаните в Беларус и потушава Варшавското въстание. Герб на дивизията е бил Георгиевският кръст. Имало е 15-и казашки кавалерийски корпус на СС, първа казашка кавалерийска дивизия, Казашки стан, Руски корпус и дивизия “Русланд”.

А освен това е имало 75 “азиатски” батальона (кавказци, турци и татари), 93 балтийски полицейски батальона, 34 беларуски полицейски батальона.

Може би стига сме се укорявали едни други за срамното минало? Може би не си струва да показваме през цялото време по телевизията филмчета “който не скача, е москал”?

В Русия можем да наснимаме такива фашисти, че всички ще се изпоплашат.”

Българските пропагандатори на московските опорни точки „четат” историята толкова (при)страстно, че не само не „забелязват” руския нацизъм, но и употребяват историята с обратен перверзен знак, сякаш не руският сталинистки режим е избил около 9 милиона украинци с насилствен глад, а обратното. И след това – да се чудиш направо- много украинци посрещат германските работници и селяни в униформи като освободители. Както впрочем ги приветстват и милиони руснаци, преди да направят трагичното откритие, че германските работници и селяни в тоталитарни униформи са същите зверове, като сталинските.

Удобна е позата днес да си заровиш главата в пепелищата на Одеса, защото те са отвратителни и няма как да бъдат похвалени. Най-вероятно пепелищата ще бъдат разровени и ще бъде потърсена персонална вина за стореното зло- както беше направено от Международния съд в Хага срещу виновниците за зверствата срещу цивилни в бивша Югославия, без разлика от коя страна на братоубийството са били.

Остава обаче позорът днес да защитаваш агресията на Путин като справедлив акт, обясняван с „доказателството” от Одеса.

Никой не може да те прикове на дъската на позора така, както сам можеш да си го причиниш. Путин го направи с цяла Русия и нашистите в България бързат да му подражават точно като онези съветски агитатори от 1939-та, оправдаващи нацизма с идейната му близост до болшевизма.

Накрая искам да попитам силно възмутените от украинските нацисти нашисти тук: къде са те, когато трябва да бъдат осъдени свастиките в България? Имам правото да питам, защото ги видях с очите си и регистрирах този факт в блога си през февруари 2013 г. в София. Нашисти с татуирани свастики на бръснатите глави дефилираха в София, но пропагандистите на путлеризма благосклонно не ги „видяха”. Защото техните работническо-селски братя с бръснатите глави и свастиките проявиха категорична склонност да горят американското и да веят руското знаме.

За сведение на избирателно незрящите български нашисти, нито веднъж не се изкуших да обобщавам за „нацисткия” характер на февруарските протести, независимо от „яркото” присъствие на свастиките.

Примитивизмът в пропагандата си е ваш личен избор, другари нашисти, които се подписвате с имената си под собствения си позор.

От блога на Иво Инджев

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.