СофияПловдивВарнаБургасРусе

„Таймс“: Путин е пуснал джина от бутилката

Добре екипирани военни без опознавателни знаци завземат административни сгради в Източна Украйна. Снимка: от тв екрана

Британският „Таймс“, цитиран от Би Би Си, в редакционна статия пише, че променяйки една държавна граница в Европа, руският президент Владимир Путин е пуснал от бутилката злия джин. Сблъсъкът в Одеса е демонстрирал, че той повече не контролира събитията по места.

Незаконното анексиране на Крим е убедило сепаратистите, че с военни методи могат да дойдат на власт. Това е опасна заблуда и руският лидер е този, който трябва да ги разубеди. Алтернативата може да се окаже не по-малко кървава, отколкото на Балканите през 90-те години, предупреждава британското издание.

Главна цел на Путин се явява отслабването или пълната парализа на всяко прозападно правителство в Киев. Най-простият – и най-разрушителният начин да се постигне тази цел е разпалване на напрежението до такава степен, че правителството на Украйна да бъде принудено да въведе извънредно положение в страната и временно да отмени действието на конституцията. Това ще направи невъзможно провеждането на избори на 25 май.

Но реториката на Путин навежда на мисълта, че той иска цяла Украйна да попадне в славянски, а не западни обятия. Тази цел е невъзможно да се постигне нито с руска интервенция, нито с разпалване на гражданска война, пише вестникът, цитиран от руската емисия на Би Би Си.

За постигането на своите цели Кремъл трябва да е в състояние както да започва, така и да отменя сепаратистските акции. Случилото се в Одеса демонстрира, че той повече не может да го направи. Владимир Путин трябва да дойде на себе си, смята изданието.

През 2008 година в Грузия той вече показа, че е готов да провъзгласи победа, ограничавайки се само с Абхазия и Южна Осетия. Западът сега трябва да го убеди да прекрати кампанията за дестабилизация на Украйна и да приеме резултатите от изборите на 25 май. Напълно вероятно е той самият да е стигнал до този извод, не заради санкциите, а защото слабо правителство в Киев, принудено да се вслушва в мнението на Москва, за Кремъл не е кой знае колко по-лошо от корумпиран марионетен лидер като Виктор Янукович.

Но Западът, и особено ЕС, трябва да бъде твърд, що се отнася до основните принципи. Украйна не може да бъде разделена, суверенитетът й не може да бъде подкопан, а нагнетяването на обстановката вътре в Украйна и подмолното нахлуване „под килима“ са неприемливи. Украйна трябва сама свободно да избере своето бъдеще, пише „Таймс“.

Според „Гардиън“ в сложната шахматна партия, която Западът играе с Владимир Путин, той засега прибягва само към доста скромни тактически ходове.

Забраната на издаване на визи за някои чиновници и замразяването на авоарите на относително неголеми компании са еквивалентни на скромно местене на пешки на шахматната дъска.

Специалисти, знаещи какви именно санкции може да обяви министерството на финансите на САЩ, и даващи си сметка за финансовата слабост на руската икономика, говорят, че Вашингтон разполага с доста по-агресивни и опасни гамбити. САЩ могат да нанесат значителен ущърб на русската икономика. Например, ако на някоя руска банка бъдат наложени санкции, тя ще се превърне в международен парий.

Отрязвайки банки или олигарси от американската финансова система, може да се постигне верижна реакция, тъй като в такъв случай европейският частен сектор също ще се откаже да има работа с тях. Това ще нанесе съкрушителен удар на Русия, която зависи от долара повече, отколкото практически всички останали страни с преходна икономика.

Русия печели долари от около 90 % от своя износ. Да, равнището на външния държавен дълг не е високо, но руските компании в много отношения зависят от чуждестранните кредити. Дългът на руските компании към чуждестранни кредитори достига 439 млрд. долара, а на руските банки – 215 млрд. Отрязана от западната банкова система, Русия ще се окаже в клещите на рецесията. Но, отбелязва вестникът, всяко разширяване на западните санкции може да предизвика ответна реакция. Русия може бързо и дректно да нанесе значителен ущърб на западната автомобилна и авиационна промишленност, като блокиро продажбата на метали. „Боинг“, например, в близките години планира да купи от Русия титан за 18 млрд. долара. Европа, обемът на чиято търговия с Русия превишава американските мащаби 15 пъти, също ще пострада.

Мнозина смятат, че сега е необходимо да се мисли не за санкции срещу Русия, а как да се помогне на Украйна. След войната с Грузия през 2008 година Русия разбра, че бизнесът ще се върне. Западът има прекалено много интереси в Русия, за да я наказва сериозно, пише „Гардиън“.

„Индипендънт“ в редакционна статия пише, че ситуацията в Украйна, съдейки по всичко, е достигнала необратима точка.

След като няколко десетки човека загинаха в Одеса и още неизвестно колко бяха убити в Източна Украйна, разговорите за война на източната граница на Европа вече не ни се струват странни. Това е новата реалност.

Украинската стратегия на Запада, състояща се в постепенно въвличане на страната в европейска орбита, надявайки се при това, че Москва няма да забележи, напълно се провали.

Както и да завърши операцията на украинските сили в източната част на страната, следващата неделя там ще се състои поредният приличащ на кримския референдум, на който проруските сепаратисти очевидно ще победят. Основните лостове на властта там са техни ръце. Дори ако украинските военни успеят да им отнемат няколко града, няма да могат да завземат целия регион.

Съответно, въпросът е не дали ще се състои референдумът , а какво ще стане после: дали сепаратистите ще решат да създадат автономен регион или ще обявят присъединяване към Русия.

Докато вариантите за възможни стратегически отговори на това развитие на събитията изчезват един след друг, на политиците във Вашингтон и европейските столици, вероятно, ще им се прииска само да вдигнат ръце, да обвинят за всичко Кремъл и да си затворят очите. Западът вече направи нещо подобно в бивша Югославия през 90-те години.

Режимът на санкции ще даде възможност на американците и европейците да мислят, че правят нещо, но е глупаво да се смята, че санкциите ще спасят поне един живот в Украйна.

Същевременно е удивително, че Западът практически нищо не прави, за да разбере към какво конкретно се стреми Русия. Западът смята, че Кремъл иска да отцепи Донецка област, макар че за всички е ясно, че анексия на още една украинска територия ще доведе до това Русия завинаги да загуби каквото и да било влияние в осталите части на Украйна – а това не може да влиза в руските планове.

Напълно е възможно президентът Путин дотолкова да е затубил разсъдъка си, че да не го интересуват дългосрочните интереси на Русия. Но трагедията е в това, че нашите лидери не се опитват да разберат има ли някакви допирни точки с Русия по въпроса за бъдещето на Украйна, пише британското издание, цитирано от Би Би Си.

Още по темата: Конфликтът в Украйна е преминал в нова фаза – гражданска война

САЩ и Германия са готови да наложат нови санкции срещу Русия, ако не промени политиката си към Украйна и продължи подкрепата за „сепаратистите“ в югоизточната част на страната, пише в. „Комерсант“, цитиран от Би Би си. Лидерите на двете страни заявиха, че не разглеждат възможността за военна намеса в конфликта, и единственият отговор на действията на Москва може да станат нови, по-твърди санкции – в случай, че изборите в Украйна не се състоят.

По думите на Барак Обама, този път става дума вече не за индивидуални, а за секторни санкции – ограничителни мерки по отношение на цели сектори от руската икономика, посочва вестникът. Най-напред санкции ще бъдат въведенив отбранителната и финансовата сфера. Москва е изправена пред „дипломатическа и икономическа изолация“, опдчерта той.

„Заплахите на шефа на Белия дом и на германския канцлер по същество означават, че у Запада се е появила нова „червена линия“ – срив на президентските избори, пише „Комерсант“ и припомня, че по-рано и САЩ, и страните от ЕС говореха, че икономическите санкции спрямо Русия са крайна мярка, която ще бъде задействана само в случай на навлизане на руски войски на територията на Украйна. Между другото източници, близки до Кремъл, твърдят, че от провал или отлагане на гласуването може пряко да са заинтересовани някои украински политически сили.

Преди всичко става дума за бившия премиер Юлия Тимошенко, чийто рейтинг е доста по-нисък, отколкото на фаворита в предизборната напдпревара, бизнесмена Петро Порошенко. „Излиза, че дори ако изборите бъдат провалени по вина на украински политици, наказана за това ще бъде Русия“, заключава изданието.

Досега западните страни заплашваха да разширят санкциите само при въоръжено нахлуване на Русия в Украйна“.

„Изявления, откъснати от действия, едва ли може да се смятат за влияние над изборите“, заявява в коментар за вестника сътрудникът на Фонда „Карнеги“ във Вашингтон Евгений Румер.

Но мненията на Берлин и Вашингтон съвпадът, твърди експертът от Фондация „Херитидж“ Ариел Коен: представители на руските спецслужби участват в бойни действия на страната на сепаратистите в Украйна, и докато не бъдат изтеглени, а подкрепата на Русия за сепаратистите с оръжие и пари не бъде прекратена, действията на Москва ще се разглеждат като стъпки към ескалация и срив на изборите.

„Дори ако изборите се състоят, а Русия откаже да ги признае и продължи натиска, това ще стане основание за санкции“, подчертава Румер.

„Тактиката на САЩ като цяло е понятна“, съгласява се „Росийская газета“. „За Вашингтон това е „игра с нулев резултат“. И игра не за Украйна, а против Русия“.

„За да прокарат между Русия и Украйна ясна разграничителна линия, американците трябва на всяка цена да закрепят на власт в Киев своите марионетки и затова да проведат на 25 май избори“, пише „Росийская газета“. За местните „ястреби“ да изпуснат Украйна от въдицата на евроинтеграцията, а още повече да допуснат влизането й в Митническия съюз е катастрофа, в която на изпитващите носталгия по „Студената война“ американски политици се привижда възраждане от пепелта на СССР.

„А какиви избори може да има сега в Донбас?“, задава въпрос „Росийская газета“. По мнение на изданието, вариантите за Запада са два: да успеят да убедят протестиращите или с преговори, или с оръжие. Предвид пълната неспособност на режима в Киев да обедини около себе си украинския народ, надеждите за първя път стремително се топят, продължава „Росийская газета“.

Затова колкото по-близко е 25 май, толкова по-активно Вашингтон ще подтиква Киев към употреба на сила срещу протестиращите, паралелно оказвайки натиск над Русия, е изводът на официоза.

„Президентските избори на 25 май губят смисъл: независимо дали ще се състои гласуването, рисковете от „разпълзяване“ на конфликта и разпадане на държавата ще нарастват“, прогнозира „Комерсант“.

Противостоянието в Украйна е преминало в нова фаза – гражданска война, пише „Комерсант“. Последните събития окончателно са разделили страната на два враждуващи лагера, твърди вестникът.

Същевременно, отбелязва „Комерсант“, руските политици се ограничават с емоционални оценки. Според вестника президентът Владимир Путин през почивните дни в „оперативен режим“ е получавал цялата информация за събитията в Украйна, но лично не е коментирал случващото се. Отношението на Москва беше изразено через кремълската пресслужба. В очакване на реакцията на президента малицна се решиха да дават съвети на ръководството на страната.

Лидерът на парламентарната фракция на „Справедлива Русия“ Сергей Миронов вече призова да бъде стъпкана „фашистската гадина в собственото й гнездо“, а депутатът от „Единна Русия“ Алексей Журавльов обяви създаването на „националено трибунал“ за разследване на престъпленията на „киевската хунта“.

„Русия възнамерява да наблюдава потушаването от Киев на протестите в Югоизточна Украйна, ограничаавйки се с пропагандна поддържка на въстаналите и с дипломатически демарши“, смята експертът от Центъра за анализ на стратегиите и технологиите Василий Кашин във „Ведомости“. Причините са две. Първо, страх от мащабни икономически санкции. Второ, Москва не иска да се въвлича в потенциално разрушителен за икономиката й конфликт заради големите икономически проблемни територии с преобладаващо еднозначно настроено украинско население, към което Русия никога не е изпитвала особен интерес, твърди Кашин.

„Най-вероятно, контролът над метежнимите територии ще бъде възстановен в срокове, позволяващи там да се проведат президентските избори на 25 май при сспазване на видимост на законност“, предполага експертът.

Би било погрешно да се прави извод, че на хоризонта се вижда разреждане на напрежението в украинската криза или изход от политическата конфронтация на Русия със САЩ и Евросъюза, предупреждава Кашин.

Военна операция, при това с поддръжка от нередовни формирования на националисти, не може да не е съпроводена с максимално озлобяване на населението. Под украинската държава е заложена мощна мина за поколения напред, заявява експертът.

„Отказвайки се от интервенция в Югоизтока ние не отклонихме заплахата от санкции, а само си купихме време за подготовка за тях по пътя на преориентация на връзките към Азия, реализация на програми за заместване на вноса и приемане на мерки за осигуряване на стабилност на финансовия сектор“, обяснява Кашин.

Именно затова през следващите седмици само ще гледаме по телевизията как „чуждите“ в Източна Украйна постепенно убиват „нашите“ при изразено одобрение от президента Обама и канцлера Меркел, заключава експертът.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.