СофияПловдивВарнаБургасРусе

Скандинавски секс-работнички – против законите срещу купуването на секс

Ройтерс

Според учените клиентите си представят секса с проститутка консуматорски – като да отидат на Макдоналдс. Броят на ползващите тези услуги обаче варира – от 75 на сто в Германия до 14 на сто в Дания. Снимка: pribalt.info

Скандинавските стъпки за затягане на законите срещу купуването на секс печелят поддръжници в цяла Европа, но обратната информация от секс-работничките, в чиято защита бяха създадени законите, сочи, че те може би правят труда им по-опасен.

Все още няма категорична оценка за ефективността на новите закони, които бяха създадени – в зависимост от съответната замесена страна – за да предпазят жените в уязвимо положение, да се спре насилието срещу жените или да се защитят човешките права и равноправието на половете. Но разговори с благотворителни организации, активисти на женските права и със самите проститутки показват, че според много секс-работнички ефектът от закона не е положителен.

„Законът тласка проституцията в по-дълбока нелегалност“, каза Яана Каупинен, която ръководи благотворителна организация, помагаща на секс-работничките в Хелзинки и Тампере във Финландия. „Той прави жените по-уязвими и увеличава риска от насилие“.

Швеция първао въведе забрана за купуването на секс през 1999 г. – след кампания на защитници на правата на жените, които вярваха, че купуването на нечие тяло с цел секс е морално грешно. Във финалното предложение за криминализиране на купуването, а не на продаването на секс, Швеция се фокусира върху уязвимостта на жените и тяхното право на спокойствие и защита.

Финландия я последва през 2006 г. с частична забрана, като обяви за незаконно да се купува секс от лице, което е било обект на трафик или сводничество. Норвегия и Исландия приеха шведския закон през 2009 година.

След това Франция, Англия и Уелс възприеха финландската частична забрана. През декември беше сключено споразумение между партиите от управляващата коалиция да се направи същото в Германия. Ирландия също обмисля закон в шведски стил.

През февруари Европейският парламент гласува в подкрепа на шведския закон въз основа на това, че счита проституцията за насилие срещу жените. Вотът не беше обвързващ.

Някои секс-работнички приветстват закона.

„Добре е, че купувачите са уплашени“, каза 24-годишната румънка Тина, която чака клиенти на улиците в централно Осло. Тя отказа да каже фамилията си.

„Ако се опитат да получат повече от това, за което са платили, или ако има заплаха от насилие, мога да им кажа: „Ще повикам полиция, ще кажа къде сме и ще дам регистрационния номер на колата“, обясни тя.

Но повечето секс-работнички, интервюирани във Финландия, Норвегия и Швеция казаха, че новите закони правят работните им условия по-опасни.

„Сега жените трябва да ходят по домовете на клиентите, което е един от най-опасните начини за работа: не знаеш на какво ще попаднеш“, каза 45-годишната Пие Якобшон, пенсионирана секс-работничка, която живее в Стокхолм.

Силвия, 35-годишна българка, която работи като проститутка по улиците на Норвегия, се съгласи, че новата секретност създава проблеми. „Преди не ходехме далеч с клиента: отивахме до някой паркинг наблизо. Сега обаче клиентите искат да отидем на някое изолирано място, защото се страхуват. Това не ми харесва. Има по-голям риск да се случи нещо лошо“.

Полицията отрича, че законите са направили проституцията по-опасна.

„Опасно е да бъдеш проститутка, независимо дали в страна, която има закони като този за купуване на секс, или няма такива“, каза детектив Каиса Валберг от националния борд на шведската полиция и национален докладчик за трафика на хора. „Колкото по-малко жени проституират, толкова по-малко насилие има. Задавала съм този въпрос на полицаи и социални работници цели 15 години и не сме забелязали увеличаване на насилието след въвеждането на закона“, заяви тя.

Законите изглежда наистина са имали ефект върху трафика на хора, признава полицията.

„Да се доведат жените до Швеция сега отнема повече време и ресурси отпреди“ и е по-трудно за трафикантите да сводничат на проститутките на улицата, каза Валберг. Някои секс-работнички, интервюирани във Финландия, казаха че според тях законът е увеличил търсенето на местни проститутки, а е намалил търсенето на чужденки, защото клиентите смятат, че е по-малко вероятно местните жени да са били обект на трафик или сводничество.

„Не съм забелязала спад в бизнеса си“, каза Дива Миранда, псевдоним на финландска „доминаторка“, която приема средно по 10-20 клиенти на седмица. Тя обаче се опасява, че работата й ще стане по-опасна, ако законът бъде променен по аналогия на шведския.

„Някои от по-законопослушните граждани вероятно ще спрат да използват услугите ми, а това не е приятна мисъл. Всъщност не горя от желание това да стане“, заяви тя.

Статистика за проституцията е трудно да се състави поради нелегалния характер на бизнеса, казват чиновниците, но проучване на шведското правителство от 2010 г. на ефекта от новия закон показа, че броят на мъжете, които ползват проститутки, е спаднал до 7,8 на сто през 2008 г. срещу 13,6 на сто през 1996 година.

Статистически данни от Шведския национален съвет за превенция на престъпленията обаче показаха, че броят на докладваните случаи на трафик на хора в Швеция с цел секс всъщност се е повишил до 35 през 2011 г., тройно повече от 2008 година. Полицейският доклад е началната фаза на разследване и може да не доведе до наказателно преследване.

Полицията твърди, че увеличението се дължи на по-голямото финансиране на разследването, а не е резултат от закона. Моралните и етични въпроси около проституцията усложняват законотворчеството по въпроса.

В Норвегия десноцентристките консерватори и популистката Партия на прогреса – които управляват страната от октомври, заявиха, че искат да отменят закона, който според тях нарушава правото на избор, но са изправени пред бунт в собствените им партии по въпроса.

„Не подкрепях въвеждането на закона, но се притеснявам да не изпратим погрешен сигнал, ако го отменим сега“, каза Трюде Древлан, кметица на Берген, втория по големина град в Норвегия.

Мари Йохансон, която ръководи консултантска фирма в Стокхолм, която помага на мъжете да спрат да посещават проститутки, заяви, че подкрепя закона.

„Мисля, че е добър ход да заявим като общество, че не е редно да се купува нечие тяло“, заяви тя.

Усилията да се разшири обхвата на забраната във Финландия, за да включи всички форми на купуване на секс, неотдавна се провалиха но финландският министър на правосъдието Ана-Мая Хенриксон заяви пред Ройтерс, че ще продължи да се опитва да направи сегашния режим по-строг.

Якобшон, пенсионираната проститутка, която живее в Стокхолм, смята, че законът е унизителен за жените.

„В едната крайност има жени, които наистина са експлоатирани, но в другата крайност има жени, които го правят като хоби и им е приятно. И по средата между двете има всичко останало“, обяснява тя.

„Този закон изпраща послание, че жените са жертви, а властите не знаят как да се справят с жените, които не се смятат за жертви“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.