Сръбски четници в Крим

МКД, Македония

Наред с досегашното участие на босненски, албански, македонски и косовски граждани във военните действия в Сирия, отделянето на Крим от Украйна и напрежението между Украйна и Русия предизвика нова вълна доброволци, заминаващи сега от Сърбия при руските сили в Крим. Четническото движение в Сърбия обяви на страницата си във Фейсбук, че след отправените призиви от руските братя за помощ в Крим е формирана частта за бързо реагиране „Княз Лазар“ под ръководството на командира Братислав Живкович.

Доброволци от редиците на четниците са пристигнали за три дни през България, Турция и Русия в Крим, където са стационирани в манастир и изпълняват поставените задачи под командването на Живкович и заместника му Милутин Малишич. Това бе потвърдено и от Негош Попович, член на така наречената „четническа пропагандна разузнавателна служба“, който заявил, че сърбите са заминали за Крим като морална подкрепа на руските православни братя, без оръжие, и като организация за съхранение на традицията.

Пред местните отряди за самозащита на Крим, които осигуряват контролните пунктове около Севастопол, Малишич държал реч, в която, както предава Интерфакс, в известния декор на четник, с кокарда върху сръбска четническа шапка и черно знаме, се представил за командир на равногорската гвардия, наречена „Вълци“, членове на четническото движение в Сърбия.

Посочвайки приликата на четниците с казаците в Русия и правейки сравнение между ситуацията в Крим и тази в Сърбия по време на войната през 90-те години на миналия век, в речта си Малишич обвини западноевропейските държави и САЩ, че подкрепят опозицията и привържениците на евроинтеграцията в Украйна и Сърбия.

Идването ни в Крим има за цел да окажем подкрепа и помощ на братския руски народ, както руският народ оказа подкрепа на Сърбия по време на войната в Косово и бомбардирането от страна на НАТО, каза той и подчерта, че тази взаимна помощ произлиза от традиционното вековно приятелство и помощ между сръбския и руския народ.

Реакциите на тези събития в Сърбия са различни. Симпатизантите на четниците защитават мнението, че се връща подкрепата за казаците, оказана по време на войната в Сърбия, а от друга страна присъствието на четниците в Крим се осъжда и се смята за пречка пред по-нататъшната европейска интеграция на Сърбия. Отрицателен знак на четническото присъствие в Крим дават и сравненията, правени между сръбските четници и религиозните фанатици от Балканите, които заминават за Сирия.

Досегашният сръбски вицепремиер Расим Ляич заяви по-рано, че участието на сръбски граждани в чужди войни и военни части представлява опасност както в дипломатически план, така и за вътрешната сигурност и трябва да се санкционира в сръбския Наказателен кодекс, каквато е практиката в някои западноевропейски страни.

Тази позиция бе подкрепена от генерала от резерва Момир Стоянович, който смята, че участието на сръбски граждани като доброволци или наемници може да донесе проблеми в сигурността на държавата и трябва да бъде санкционирано като престъпление. От гледна точка на оказването на помощ на руските братя се поставя въпросът дали такава помощ наистина е необходима с оглед на всеизвестния факт, че Русия е могъща военна сила.

Участието във военни конфликти по света от страна на балканските народи представлява опасност за сигурността не само в страните, от които заминават доброволците, а и в по-широк план за региона. Тези лица, излагайки се на суровите условия на войната и радикалното решаване на конфликтни положения, след връщането си в родните държави се приспособяват трудно към обществено-политическия живот и представляват потенциална опасност за реда и сигурността. Затова активното взимане на мерки от всяка държава за предотвратяване на такива явления и санкциониране на участниците е необходима стъпка за решаване на този проблем.

БТА

*Авторката е бивш анализатор в МВР

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.