СофияПловдивВарнаБургасРусе

Украинската криза – последици за бизнеса, отбраната и културата в Русия

Путин отговаря на въпроси. Снимка: от тв екрана

Конфликтът около Украйна ще се отрази зле на Петербургския международен икономически форум в края на май, пише руският в. „Комерсант“.

Шефове на големи западни компании, главно от САЩ, отказват участие в срещата – една от ключовите за годината, сочат според изданието данни на руския зам.-министър на икономиката Сергей Беляков. Гостите от чужбина ще намалеят почти с 40 на сто спрямо 2013 г.

„Властите на САЩ открито признават, че са организирали бойкота. Москва съчувства на мениджърите, подложени на натиск от политиците, но директно заявява, че „кръшкачите“ бързо ще усетят захлаждането в отношенията с Русия върху собствения си бизнес“, предупреждава вестникът, цитиран от Би Би Си.

„Ню Йорк таймс“ според него пише, че корпорациите отказват участие след консултации с хора от Белия дом. „Компаниите могат да вземат собствени решения, но ние смятаме, че ако шефове на корпорации пътуват до Русия и се появяват пред публика заедно с чиновници от руското правителство, това може да се изтълкува погрешно“, обяснява пред „Комерсант“ говорителката на Съвета за национална сигурност Кейтлин Хейдън.

По думите на Сергей Беляков върху съответните бизнесмени е упражнен „безпрецедентен натиск“. Повечето им компании все пак ще участват във форума, но ще изпратят служители от по-ниско йерархично ниво.

Намален брой участници ще пристигнат от Канада, Великобритания, Германия, Италия, Франция и Япония. Сред шефовете на фирми, които вероятно няма да посетят проявата, се посочват ръководителите на „Голдман Сакс груп“, „Морган Стенли“, „Виза“, „ПепсиКо“.

В частни разговори бизнесмени споделят опасения във връзка с последиците от тази стъпка. „Мисля, че самите компании ще пострадат повече, отколкото форумът или руската икономика“, потвърждава Сергей Беляков.

Русия „няма да затвори икономиката (си) за непристигналите“, но „по-силно ще развиваме сътрудничество с фирмите, които пристигнат, с които ще имаме пряк контакт“, уверява той.

„Схващаме, че повечето компании не се отказват по своя воля“, но „същевременно разбираме, че в бизнеса вакуум няма“, коментира Дмитрий Песков, прессекретарят на руския президент Владимир Путин.

Руското министерство на отбраната преразглежда програмата за развитие на своя Черноморски флот – той ще получи първите си нови кораби от поръчаните за Каспийската флотилия, пише „Ведомости“.

Всекидневникът уточнява вчерашни изявления на министъра Сергей Шойгу по повод преразглеждането на руската програма за базиране на Черноморския флот до 2020 г. с оглед анексията на Крим. Флотът ще получи нови кораби и подводници, в базите му „ще бъдат създадени нови части за противовъздушна отбрана и съединения морска пехота“, каза той.

Според експерта Михаил Барабанов тази година руските черноморски сили може да получат една дизелова подводница и три малки ракетни кораба тип „Буян М“. Източник от руската Обединена корабостроителна корпорация пояснява, че така ще бъде обновен днешният „антикварен“ състав на флота – корабите „Буян“ могат да носят далекобойни крилати ракети „Калибър“, предназнначени за прецизни удари по неподвижни сухопътни цели.

Руските комунисти са убедени, че нито Европейският съд по правата на човека, нито Международният наказателен съд в Хага не ще успеят обективно да разследват и независимо да преценят трагичните събития в Украйна – в Одеса, Славянск и Краматорск, пише „Известия“.

След майските празници руската компартия ще прикани държавните лидери от ОНД „да създадат специална юридическа структура, която да разследва престъпленията срещу мирни жители в Украйна“, заявява пред изданието Вадим Соловьов, шеф на партийната правна служба.

Според него, ако държавните ръководители от ОНД склонят да формират такава структура, ще й делегират и съдебни функции. Днес ОНД включва Азербайджан, Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Молдова, Русия, Туркменистан, Таджикистан и Узбекистан.

„Лично аз и нашата партия нямаме доверие на съда в Хага, защото знаем добре как приключиха разследванията в Югославия, когато хвърлиха цялата вина върху сърбите, затвориха мнозина и докараха до смърт президента Слободан Милошевич“, казва руският юрист комунист, обявявайки Международния наказателен съд за „натовска играчка“.

Обществената палата на Русия заяви по-рано, че ще възложи на водещи експерти от страната и чужбина да подадат жалба до Европейския съд за правата на човека, за да се потърси отговорност от виновниците за страшните събития в Одеса и други украински градове. Депутати от властовата партия „Единна Русия“ започнаха вече да събират документи за Международния наказателен съд в Хага, напомня . „Известия“.

Руското просветно министерство препоръча във всички средни училища да се проведат уроци на тема „Крим и Севастопол: историческото им значение за Русия“, пише „Комерсант“.

Ведомството твърди, че присъединяването на полуострова към Русия е „обосновано от гледище на световното право, на моралните и етичните норми“, защото властта в Украйна е „заграбена от деснорадикални и русофобски елементи, подкрепяни от страните в НАТО“.

Педагогическата общност в Русия е раздвоена – някои са готови да обсъдят събитията с учениците си, според други обаче в училището няма място за политика, изтъква вестникът.

Официалният сайт на министерството публикува препоръчителни материали за уроци по темата. Авторите наричат решението на комунистическия лидер Никита Хрушчов да прехвърли Крим на съветска Украйна „каприз“ и нарушение на конституцията на съветска Русия. Според министерството през 90-те тогавашният руски президент Борис Елцин отказал на Крим подкрепа „заради натиска на западните страни“.

„Подчертава се, че на всички уроци учителят е длъжен да цитира обръщението на президента Путин до Федералното събрание от 18 март“ по повод желанието на Крим и Севастопол да станат субекти на Руската федерация, посочва всекидневникът.

„Също като по съветско време държавата открито вкарва в училището своята идеология“, коментира Леонид Кацва, учител по история. Според Павел Карпов – училищен директор, е необходима „жива дискусия“ по въпроса, тъй като учениците „изобщо не са в течение“. „Чиновниците дори не са помислили как ще се чувстват децата, чиито родители не споделят официалната гледна точка“, възмущава се историкът Иван Курила от Волгоградския университет.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.