Тече ли „задкулисен пазарлък“ за бъдещето на Украйна?

Руският печат коментира изявленията на президента Владимир Путин, призовал вчера за отлагане на „референдума“ за независимост на Донецка област в Югоизточна Украйна и дал положителна оценка за готвените от Киев президентски избори. Вестниците споделят мнението, че изненадващата стъпка на Кремъл говори за „интензивен задкулисен пазарлък“, предаде Би Би Си.

Руският лидер говори след среща с председателя на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа Дидие Буркхалтер, посочва „Комерсант“. Путин заяви също, че федерацията е изтеглила войските си от границата с Украйна.

Преди срещата ОССЕ не криеше, че сред главните задачи на Буркхартер е да склони Путин да признае изборите в Украйна на 25 май, пише „Московский комсомолец“.

„Да се отлага демократичният процес винаги е лоша идея“, настояваше генералният секретар на организацията Ламберто Дзаниер. За ОССЕ това ще е най-мащабната мисия в историята й – волеизявлението на украинците ще бъде следено от близо хиляда наблюдатели. Западът разчита Русия най-малкото да остане неутрална, а в идеалния случай да положи всички усилия, за да накара проруските сили за самоотбрана да сложат оръжие в навечерието на изборите, обещавайки да натисне Киев от своя страна, добавя всекидневникът.

Путин обаче веднага постави ред условия, за да признае Русия украинските избори: Киев да спре силовия натиск срещу Югоизточна Украйна, да освободи проруските активисти и най-вече да гарантира конституционна реформа, отбелязва „Комерсант“.

Думите на Путин са „добър сигнал, ако не се разминат с реалността“, коментира за изданието вицегубернаторът на източната Днепропетровска област Борис Филатов.

Шефът на ЦИК в самопровъзгласената „Донецка народна република“ Роман Лягин побърза да заяви, че вотът може и да се отложи с решение на ръководството, което ще бъде взето на 8 май, пише вестникът. Вчера обаче Лягин каза пред Асошиейтед прес, че независимо от призива на Путин няма промяна в плановете за референдум на 11 май.

Всекидневникът напомня, че предложената от Буркхалтер „пътна карта“ предвижда „прекратяване на огъня, намаляване на напрежението, започване на диалог и избори“. Документът е и апел към Киев да спре „антитерористичната си операция“ в Донецка и съседната Луганска област.

Изявлението на Путин сочи, че той е готов да подпомогне деескалацията – по-рано западните лидери обвиняваха Москва, че подкрепя организаторите на „сепаратисткия“ референдум в региона. Киевските власти също предприеха насрещна стъпка – освободиха „народния губернатор“ на Донецка области Павло Губарев. А фаворитът в президентската надпревара Петро Порошенко за пръв път заяви, че ако спечели, е готов да обсъди евентуални референдуми в Украйна, се казва в материала.

Посещението на шефа на ОССЕ в Русия и активните дипломатически преговори сочат, че тече интензивен задкулисен пазарлък, твърди пред „Комерсант“ политологът Фьодор Лукянов.

Референдумът бе основно оръжие на Русия и на силите, подкрепяни от нея в Югоизточна Украйна. Той би могъл да стане решаваща стъпка към фактическо разцепване на страната. Щом Владимир Путин е склонил да прибере засега главното си оръжие, може да му е обещано нещо сериозно във връзка с бъдещото устройство на Украйна, добавя експертът.

Според източник на „Ведомости“, близък до ръководството на Държавната дума, Русия няма желание за конфликт и търси мирно решение за кризата. „Вероятно се преговаря със западни политици с оглед във всички по-нататъшни събития в Украйна да бъдат взети предвид интересите на Русия“, казва той.

Призивът на Путин за отлагане на сепаратисткия референдум и освобождаването на Губарев – първия сред задържаните борци за федерализация на Украйна, са части от един и същ процес. Това е опит да се установи диалог между федералистите и украинските власти, смята източник, близък до опълченското ръководство в източния Славянск.

„Путин схвана, че не може да уреди кримски референдуми в Източна Украйна. Затова реши да хвърли тази карта в момент, когато цената й е най-висока“, цитира „РБК дейли“ коментар на Дмитрий Тренин, директор на Московския център „Карнеги“. Тренин е убеден, че Путин предварително се е запознал с данни от допитвания в Източна Украйна.

Местното население не подкрепя единодушно идеята за независимост или присъединяване към Русия, констатира и комунистът Василий Лихачов от парламентарната комисия по въпросите на ОНД, бивш посланик на Русия в ЕС. Съдбата на идеята за референдум в Източна Украйна ще зависи занапред от диалога между Русия и Запада, казва той.

Междувременно Украйна се кани да блокира достъпа на транспортни средства в Крим, считано от 10 май. Тогава влиза в сила закон за „временно окупираната територия“, според който ще трябват специални разрешения за влизане на полуострова, информира „Комерсант“.

Забраната ще удари най-напред пътническите влакове, които според източници на вестника ще бъдат завръщани на подстъпите към Крим. Как ще става това и какво да правят пътниците? – обяснение нямат нито Русия, нито Украйна, се казва в статията.

Службата за сигурност на Украйна подготвя нови антируски провокации в югоизточните региони, съобщава източник от силово ведомство в Киев, цитиран в „Комсомолская правда“.  Тези дни агенти на службата докарали в Донецк от Киев към 200 руски военни униформи и 70 фалшиви руски офицерски военни книжки. Според няколко източника „всичко това ще бъде използвано от киевската хунта за провокации в Деня на победата или в навечерието“ на 9 май, пише вестникът.

Владимир Путин ще обсъди днес ситуацията в Украйна с лидерите на Армения, Беларус, Киргизстан и Таджикистан в Москва, съобщава „Росийская газета“. Планирано е също държавните ръководители да присъстват на тренировка по управление на въоръжените сили на Русия, допълва официозът.

БТА

Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.