СофияПловдивВарнаБургасРусе

Правителството на Словения падна преди евроизборите

На границата на Словения. Снимка: вело-турен

Словения единствена, не просто в еврозоната, но и в целия Европейски съюз на 28-те, е била държавата с най-голям бюджетен дефицит през 2013 г. – 14,7 на сто от БВП, по-висок и от този на Гърция, който е бил 12,7 на сто.

На 23 април Европейската статистическа служба (Евростат) обяви данните за целия ЕС, а на 26 април конгресът на лявата листа „Позитивна Словения“ де факто отстрани Аленка Братушек от премиерския пост и избра за лидер на партията кмета на словенската столица Любляна Зоран Янкович.

Янкович обвини директно, но основателно Братушек, че „е предала лявата програма на партията“. Уж лявоцентристки ориентирана, министър-председателката увеличи до рекордни нива дефицита на Словения през 2013 г., тъй като предостави 3,3 млрд. евро на словенските банки, за да ги спаси. Тази сума съответства на почти 10 на сто от БВП на страната, който миналата година възлезе на 35,27 млрд. евро според данните на Евростат. Това е причината, поради която дефицитът на Словения от 4 на сто от БВП, колкото бе през 2012 г., скочи на 14,7 на сто от БВП през 2013 г.

Наред с това държавният дълг на тази малка балканска страна с два милиона население нарасна през 2013 г. с почти 20 процентни пункта само за една година – от 54,4 на сто от БВП, колкото бе през 2012 г., до 71,7 на сто от БВП през 2013 г. и съвсем естествено тази година ще се увеличи поне с още десет процента заради високия миналогодишен дефицит.

На фона на това, което се случва в страните, прибягнали до спасителни пакети, правителството само финансира словенските банки и така успя да избегне вкарването на страната в режим на външно кредитиране, за който натиск бе оказван от германците. Словения се отърва от меморандума за взимане на заеми, но правителството на страната не успя да оцелее. В събота премиерът Аленка Братушек подаде оставка на своя кабинет.

Братушек бе принудена да го стори, тъй като отстранена от ръководството на своята партия тя загуби и парламентарното мнозинство. След поражението на партийния конгрес Братушек реши да излезе от партията и да създаде своя формация. Тя обаче бе последвана само от двама министри от нейния кабинет и от 12 от 27-те депутати от парламентарната група на „Позитивна Словения“.

Това доведе до разпиляване на лявоцентристките сили, които въпреки настъпилите сътресения, настояват за предсрочни парламентарни избори още преди лятото.

Най-вероятно възможната дата е 22 юни, но това кога тези избори ще се състоят ще реши парламентът. Единствената формация, която не иска избори в Словения, е десницата. Нейният лидер, бившият премиер Янез Янша съзря „комунистически пръст…“ в правителствената криза. Той смята, че тя е била планирана от дългогодишният президент на Словения Милан Кучан, функционер от стария режим в Югославия преди неговото рухване през 90-те години.

Може би той има известно право, защото няколко дни след отстраняването на Братушек от ръководството на нейната партия, последва „съдебен сигнал“ срещу Янша. Апелативният съд потвърди присъдата затвор, наложена от първоинстанционен съд на Янша за корупция, защото като премиер той е взимал подкупи от финландска оръжейна компания.

Все пак, ако има избори през юни или юли, съмнително е дали словенската десница ще може да претендира за властта с един лидер, осъден за корупция. За корупция обаче е обвинен и Зоран Янкович, заменил министър-председателката на лидерския пост на лявоцентристката партия.

След евроизборите Словения върви към политическа „суматоха“, тъй като левоцентристите, както и десницата са неспособни и дълбоко корумпирани, за да управляват страната, като в тази надпревара левоцентристите са много разединени.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.