СофияПловдивВарнаБургасРусе

Бавната смърт на турските медии: има ли изход

За да илюстрирам тежкото състояние на турските медии, позволете ми да опростя историята, като изложа няколко телефонни разговори между премиера на страната и висш медиен ръководител. Те бяха публикувани в социалните медии, излъчени от опозицията, а автентичността им беше потвърдена от самия премиер Реджеп Тайип Ердоган.

4 юни 2013 г. В първите дни от протестите за парка Гези, Ердоган е на посещение в Мароко и докато гледа турска телевизия, гневно грабва телефона и се обажда на Фатих Сарач, един от ръководителите на частната телевизия ХаберТюрк. Премиерът незабавно изисква да бъде прекратено излъчването на изказване на лидера на опозиционната Партия на националистическото действие (ПНД) Девлет Бахчели и надписите в дъното на екрана, на които думите му текат. Сарач незабавно се съгласява.

Минава месец. Юли е. Все още ядосан след протестите за парка Гези, Ердоган отново гледа частните телевизионни канали. Сигурен е за ТРТ, държавната телевизия, върху която е установил пълен редакторски контрол, но иска да знае дали и останалите работят както трябва.

Докато гледа ХаберТюрк, гневът отново се надига. Ужасният Бахчели. Дава пресконференция и отново критикува Ердоган. А ХаберТюрк излъчва на живо. Отново Ердоган звъни на Сарач със същото искане: Свалете лидера на ПНД от ефир!

В явен пристъп на паника Сарач звъни на редактора на новините и дава да се разбере, че „нашият уважаем човек отгоре“ изобщо не е доволен. Редакторът се опитва да се възпротиви, но скоро излъчването е прекъснато. Сарач не е напълно спокоен. След като не успява да се свърже с Ердоган отново, той звъни на сина му Билял и му казва колко му е неприятно да види „уважаемият“ натъжен – „нека той знае това“.

Последният разговор не беше опроверган, а първият беше безцеремонно потвърден от Ердоган, който добави: „Те (да се разбира медиите) трябва да бъдат обучавани, когато е нужно“.

Тези разговори следва да покажат, че турските медии са в положение на бавна смърт, и че нашата професия, журналистическата, е на ръба на пълно задушаване. Този епизод не се ограничава до ХаберТюрк, както знае всеки, който следи турските медии.

Това е само една част от огромната вреда, причинена както от група политици и съветници, ръководени от самия премиер, така и от собствениците на медии – техните шефове и ръководни служители, които действат като марионетки в услуга на правителството – и едни съдебна система и парламент, доминирани от култура на нетърпимост към общественото несъгласие и всяка една форма на критичност. Много, едва ли не всичко, е казано за коматозното състояние на турските медии. Проблемите обаче са на много пластове.

Турция, квалифицирана като „полусвободна“ от индекса на Фрийдъм хаус, е начело в класацията за журналисти в затвора – 40, според Комитета за защита на журналистите. Над три четвърти от изпратените в затвора журналисти са кюрди, някои от които и политически активисти по кюрдския въпрос. Така че „жестокото и недопустимо потъпкване на дисидентите“, заслужаващо осъждане, не е достатъчно, за да бъдат обяснени органическите причини за проблемите на турските медии.

Някогашната практика за изпращане в затвора и съдене на журналисти беше подсилена от още коварство, обиграни способи за оказване на натиск, заглушаване, сплашване и ограничаване на „централните“ медии на Турция. Професионалисти, защитаващи своята целокупност, отвъд политическите и идеологически линии и връзки, систематично биват уволнявани, а тактика на сплашване пречи на назначаването им на работа отново. Само миналата година уволнените на средно и ръководно ниво в един широк спектър от медии наброяват близо 200 души, по данни на (агенцията за медиите) БИА.

Отгоре на това няма автономна или независима, професионално управлявана държавна медия. Държавната телевизия ТРТ, въпреки обещанията си, е ориентирана в подкрепа на държавата дори повече отколкото преди управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) да поеме властта. Анадолската агенция, междувременно, е ръководена от бивш говорител на турския премиер.

Нарастващата заплаха за турските медии се отнася повече до методите и мерките, които задушават независимостта им, отколкото до всякакви наказателни юридически стъпки. Редакционната независимост, която е оставена на милостта на собствениците на медии от края на 80-те години на 20 век, сега е достигнала точка на пълно подтискане, както разкриват телефонните разговори по-горе.

Сега ние имаме медиен сектор, в който приблизително 85 процента са контролирани от собственици, чиито квалификации са чисто невежество за, или липса на чувствителност, към интегритета на журналистиката и социалната й роля, измерими с нивото им на алчност и покорността им към силите, подхранващи техния глад за пари и икономическо влияние. Приоритети са собствените им бизнес сделки и икономически интереси; когато авторитарните политики на премиера се съберат с подобни интереси, ролята на журналистиката като обществена услуга умира.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.