СофияПловдивВарнаБургасРусе

Япония – търговия в земя без деца

в. Уолстрийт джърнъл

Възрастни японци спортуват. Снимка: канюз

Дискусиите за японската икономика обикновено се съсредоточават върху увеличението на брутния вътрешен продукт (БВП), потребителското доверие, бизнес доверието,  безработицата, заплатите, инвестициите и подобни. Всички те са наистина полезни показатели, но ако искате насока за дългосрочните перспективи на страната, далеч по-важни статистическите данни бяха обявени неотдавна: броят на децата в Япония е спаднал за 33-та поредна година и сега е на най-ниското си равнище, откакто през 1950 година се води  такава статистика.

Младите хора на възраст между 0 и 15 години са само 12,8% от японското население, в САЩ делът е почти 20%. Хората над 65 години са над 25% от населението, което е рекордно равнище.

Населението като цяло е намаляло през последното десетилетие. Списъкът с опасните последици от намаляването на населението е познат. По-малко деца днес означават по-малко работници утре, които да подкрепят неработещите млади и възрастни. По-малко  работници означават също така по-слаб растеж, особено за една вече развита икономика като Япония.

Нито едно от двете най-разпространени решения на този проблем не е задоволително. Увеличаването на дела на действително работещото трудоспособно население, особено като се повиши шокиращо ниският дял на работещи жените, ще помогне в  близко бъдеще. Ще помогне също повишаването на възрастта за пенсиониране и удивително здравите възрастни японци ще останат част от работната сила за по-дълго време.

Ефективността на двете мерки обаче е ограничена в дългосрочен план. И жените, и възрастните умират, така както ще се случи в крайна сметка със сегашната група от хора в  трудоспособна възраст. Последица от ниската раждаемост е, че  дори делът на работещите като част от трудоспособното население да достигне нереалните 100% в бъдеще, броят на японците, които работят, в крайна сметка все пак ще спадне под броя на работещите днес.

Имиграцията е очевидното решение, но същевременно е решение,което изглежда най-малко политически жизнеспособно. Едва през последните месеци правителството на премиера Шиндзо Абе се осмели да спомене пред пресата, че може би се изработва план,  който да позволява прием в страната на до 200 000 имигранти годишно. Това би спряло в по-малка или по-голяма степен намаляването на населението до средата на века, ако също така  японците бъдат убедени да повишат раждаемостта си до високото равнище от 2,07 деца на жена спрямо сегашните 1,39. Желая успех в това начинание.

В противен случай Япония трябва да приема около 650 000 имигранти годишно, за да постигне такова нарастване на населението. На добър час и по този въпрос. Една от  характеристиките на японския демографски дебат е колко  безразлични са самите японци по този въпрос. Репортерите могат спокойно да намерят (възрастни) хора за интервю, които твърдят, че животът няма да бъде в действителност толкова лош. Няма да бъде толкова пренаселено, а доходът на глава от населението ще остане стабилен. Подтекстът е, че допускането на чужденци на архипелага ще направи прословутия подреден живот на страната доста по-хаотичен.

Ако това не предизвиква носталгия у господин Абе по не толкова далечното време, когато Транс-тихоокеанското партньорство (ТТП) беше с огромен потенциал в бъдеще, то би трябвало. Това многостранно търговско споразумение бе може би най-добрата възможност за Абе да смекчи икономическите последици от японската демографска катастрофа по един политически приятен начин, преди разговорите да спрат на фона на нарушенията на  Вашингтон и неотстъпчивостта на Токио.

Отчасти ТТП би могъл да се справи с проблема като повиши производителността в Япония. Ако населението намалява, то тогаваединственият начин да се поддържа икономически растеж е да се увеличи производителността на всеки останал работник. Горе-долу по такъв начин Япония постигна известен икономически растеж от 2000 до 2010 година, тъй като средният растеж на производителност от 0,8 % изпревари спада на населението от 0,3% и бе постигнат растеж от 0,6% (с отклоненията при  закръглянията), както отбеляза бившият ръководител на централната банка Масааки Ширакава през 2012 година.

С отварянето на Япония за по-голяма чуждестранна конкуренция, особено в сектора на услугите, ТТП щеше да увеличи значително ползата от продуктивността в тези дялове на  икономиката, които остават най-неефективни и които също така са  най-вероятната възможност за кариера при жените и възрастните работници.

В същото време повечето наблюдатели не обърнаха внимание на един елемент от ТТП: либерализацията в инвестирането, от което биха имали полза японските компании в останалите страни от ТТП.

Никола Смит от CLSA отбеляза, че ТТП ще отвори нови врати за  японските инвестиции в чужбина, като разясни защитата на интелектуалната собственост, намали протекциите за местните лидери на други пазари и улесни безмитния износ на стоки, произведени от японски заводи в трети страни.

В известен смисъл ТТП щеше да бъде форма на неимиграционна реформа на имиграционната реформа. Ако вносът на малайзийски или виетнамски работници за работа в Япония не е опция, то следващото най-добро нещо, което може да се направи е да се  улеснят японските компании да наемат тези работници някъде другаде. Тези работници биха подкрепили значително японците в самата Япония до толкова, че компаниите биха могли да връщат в страната печалбите си, за да плащат заплати и пенсии.

Нито една от тези ползи от ТТП нямаше да бъде истински заместител на действителна имиграционна реформа, от която Япония ще се нуждае, за да избегне пълен демографски срив. Ако имиграционната реформа не е политически възможна засега, Токио трябва да направи каквото може. Инвеститорите ще забележат, че Токио залага на това, което би трябвало да бъде една от по-лесните части от решението на най-неотложния дългосрочен проблем на Япония.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.