Петър Берон: Печатът насъсква хората срещу народните представители

Парламентът не е внесен от чужбина, нито е натресен от Съветската армия, твърди биологът-политик

petar-beron-3.jpg

– Г-н Берон, защо се върнахте в политиката?
– Смятам, че нещата не тръгнаха по начина, по който трябваше да тръгнат. Много хора ми казват, ти приказваш, ама защо не свършиш нещо?! Ето, аз правя опити да участвам в тези процеси. Сега съм в опозиция и нашите неща не се приемат, но нещата се обръщат, всичко става.
– Виждате ли се в управлението един ден?
– Стават всякакви конфигурации. Аз не съм службогонец и не мисля, че на всяка цена трябва човек да става такъв или онакъв… Презает съм с работа. Не страдам от липса на поле за изява, ако мога да бъда полезен някъде, ще бъда.
– Три години сте бил в Нигерия, управител на резервати…Как стана това?
– Много лесно, имаше една служба „Техноимпекс” и други някои държавни фирми, които участваха в тези двустранни споразумения за пращане на българи за работа в чужбина. Просто идва тук делегация от съответната страна в търсене на служители – лекари, инженери… Тези фирми прибираха половината от заплатите на специалистите. Одобриха ме след като се явих на интервю. То не е някакъв особен гювеч, особено примамлива работа. Работих три години в центъра на един резерват, в къща на сто километра от най-близкия бял човек, без течаща вода, всяка капка съм преварявал, с всичките комари наоколо, с пушка до леглото, тъй като бях ръководител на борбата с бракониерството в една голяма част на Нигерия и водех един доста суров живот. Всяка стотинка е изкарана с голям труд.
– Как попаднахте под прожекторите във връзка с Държавна сигурност?
– То е обяснено по-добре.., секунда само (отива до чантата си и вади копие на страница от вестник)… нямам никакво намерение да обяснявам, че не съм камила и да се оправдавам. Но намерих едно любопитно четиво на господин Веселин Ангелов, който е бил член на комисията по досиетата, известна още като комисията „Андреев”, който казва следното.., може вие да го прочетете…
– Петър Берон никога не е имал досие, а Жельо Желев скрил фалшификата…
– Повече от това… Поместено е във вестник „Шоу”.
– На жълтите вестници да се доверим?
– Не, аз не се доверям на жълтите вестници, а на г-н Ангелов, който е бил член на комисията по досиетата, а сега е старши научен сътрудник.
– Кому е бил нужен този фалшификат?
– На лъжеца и клеветника, дребното човече Жельо Митев Желев от село Веселиново и на господарите, които са му дърпали конците.
– Е, да де, но като се пусне на търсачка в интернет думичката „агент” и излизат „Бончев”, „Мурад”..?
– За мен това е съвършено безразлично. За мен е важно човек какво е правил, а не какво излиза на търсачката.
– Срамно ли е да си народен представител, какво си мислите като всеки четвъртък тук протестират пенсионерите и хулят всички вас?
– Как срамно?! Това е представител на народа. Народът е гласувал и избрал тези хора. Избран съм в двата окръга, в които кандидатствах. Що се отнася до репутацията на народните представители, до голяма степен виновен е печатът. Той насъсква хората срещу народните представители, системно, ден след ден. Постоянно – вижте им обувките, вижте им токовете, коланите, химикалките. Истината е, че този народ избира този парламент, той не е внесен нито от чужбина, нито е натресен със Съветската армия на 9-ти септември.
– Ще се съгласите, че има народни представители, чието поведение не отговаря на позицията, която заемат?
– Всяка група хора има такива, всяка друга професия. Има депутати, които прекрачват определените рамки. На тях съответно им се сваля имунитетът и биват съдени.

– Трябва ли да има отзоваване на депутатите?
– Отзоваването трябва добре да се обмисли, да се изработи подходящият механизъм. Не е толкова просто. Но народните представители трябва да си ходят при избирателите системно, да имат приемни, да дават обяснения, не трябва да се откъсват от тях. Аз обикалям най-редовно 22 общини в софийския окръг. Живея скромно от заплатата си, която не е малка, но смятам, че не съм направил нищо, което да уронва престижа на народен представител.
– Кандидатирахте се за втори път за президент миналата година, въпрос на сделка ли беше вашето участие в изборите, чия поръчка изпълнявахте? Стиснахте ръката на Първанов веднага след първия тур на брифинга…
– Смятам, че това е редно. Никаква сделка не съм правил с никого и със самия Първанов в никакъв случай, но аз бих поздравил който и да е, който е станал президент.
– Веднага след като се кандидатирахте започнаха тълкуванията – той Берон, другият Беронов, те – избирателите ще се объркат…
– Първо няма да се объркат, второ аз се кандидатирах по желание на партията „Защита”. Нямах много голямо желание, даже смятам, че не беше удачно да се кандидатирам. Не получих необходимана подкрепа, загубих тези два месеца, партията загуби 18 хиляди лева, които вложи в кампанията. Сега, ако можеше да се върне времето, не бих се кандидатирал откровено казано, обаче станалото, станало. Но с никого не съм се пазарил и не съм участвал в комбинации.
– А за евродепутат бихте ли се кандидатирал?
– Не, защото при сегашното ми почти висящо състояние – член на партия „Защита”, тя няма голяма известност, сто хиляди гласа едва ли бих събрал. Пък и тук имам работа предостатъчно. По-добре да отидат там млади хора, които да свършат нещо за България. Бих могъл да отида, говоря добре френски, анлгийски, руски и още два три езика, но не бих се натискал за такава длъжност.
– Герберите имаха сериозен кастинг за евродепутати, мислил ли сте за преориентация в тази посока?
– Не, не…
– Какво мислите въобще за ГЕРБ?
– ГЕРБ е едно явление, което има място в политическия живот, щом получи такава голяма подкрепа още преди да е сформирано. Явно, че има такива настроения, които не харесват сегашните партии и трябва хората от време на време да опитват нещо ново, както опитаха царя, както беше при СДС по-рано. Хората се юрват на една страна, гласуват 43% за някого, следващия път партията му получава 3 % . Приливи и отливи. Вълната така се мени. Смятам, че господин Борисов е една внушителна фигура, която може да води хората.
– Той мисли, че ще има предсрочни избори, вие как мислите?
– Аз смятам, че няма да има. Защото повечето от тези хора, които са в парламента сега знаят, че ако има предсрочни избори, повече няма да стъпят тук. Предсрочни избори може да има, ако ги обяви управляващата тройка и особено БСП. БСП и ДПС са най-готови за избори, те могат и утре да излязат.
– А без Бойко Борисов могат ли?
– Те не могат да управляват без него, най- вероятно. Не виждам какава би била причината БСП да управлява отново с ДПС. И миналия път нямаше причина, но президентът Първанов просто натресе ДПС на БСП. Чудя се защо го направи?! Ако е само за гласовете на догановите хора, най-простата аритметика показва, че те не са му необходими вече. Това, което казва Бойко Борисов, че без Доган избори не се печелят, не е вярно просто. В кърпа му беше вързана победата без никакви турски гласове. За това не виждам защо БСП трябва да е свързана с ДПС като сиамски близнаци завинаги. Според мен ще е здравословно ДПС да остане един мандат в опозиция, да се проветри така.
– Виждате ли СДС отново в управлението, изобщо каква би била следващата конфигурация?
– Според мен конфигурацията ще бъде БСП с ГЕРБ, те са достатъчни за формиране на правителството.

* Авторката е журналистка в “Дарик радио”

67-годишният Петър Берон е потомък е на Стефан Берон (основател през 1869 г. на Българското книжовно дружество, преобразувано през 1911 г. в Българска академия на науките) и Васил Хаджистоянов Берон, които са били членове на Учредителното събрание в Търново и са подписали Търновската конституция. Кръстен е на прочутия си сродник Петър Берон, европейски учен, един от последните енциклопедисти в науката, също така автор на първия български възрожденски учебник “Рибен буквар”.
От 1963 г. работи като биолог в Института по зоология при на БАН, от 1990 е д-р на науките, от 1993 г. – директор на Националния природонаучен музей. Председател е и на Българската федерация по спелеология, председател е също така и на Асоциацията „Приятели на Африка“. Член на ръководството на няколко международни научни и природозащитни организации.
Един от основателите на Независимо сдружение „Екогласност“ преди 1989 г. Секретар на Съюза на демократичните сили от 7 декември 1989 г. до август 1990 г. Председател е на Националния координационен съвет на СДС от август до декември 1990 г. Избран е за народен представител от СДС в 7-то Велико народно събрание и подписва новата Конституция. На 2 декември 1990 г. е обявен за сътрудник на бившата Държавна сигурност. На 4 декември 1990 г. НКС на СДС гласува оставката му от председателския пост. Напуска СДС през 1991 г. На президентските избори 1992 г. се кандидатира за вицепрезидент на Българския бизнес блок заедно с Жорж Ганчев. Кандидат за президент от партия “Съюз България” 2001 г. Заместник-председател на Съюза на патриотичните сили и военните от запаса “Защита”. В 40-то Народно събрание влиза като депутат от коалиция “Атака” и става негов зам.-председател от 11 юли 2005 г.
Вдовец, има син. Говори руски, английски и френски език.

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.