СофияПловдивВарнаБургасРусе

Мразовитият полъх на Студената война може да загрее европейските избиратели

Мишел Мартин
Ройтерс

Лидерите на ЕС от основните партии може и да осъждат Владимир Путин публично, но могат дискретно да му благодарят за едно – разговорите за Трета световна война заради Украйна може да научи избирателите да спрат да са придирчиви и да заобичат Европейския съюз.

Евроскептичните радикали, които канализират гнева от бюджетните икономии, брюкселската бюрокрация и мъките на еврото пак ще се представят добре на тазмесечните избори за Европейски парламент, но танковете и крилатите ракети, които преминават в шествие по Червения площад докато армии се изправят една срещу друга по източните граници на блока може да съсредоточат съзнанието на избирателите върху ролята на ЕС в защитата на правата им и опазването на мира в продължение на шест десетилетия.

Кризата заради Украйна с полъх на Студена война даде предостатъчно възможности на критиците на Брюксел да осмеят липсата на военен натиск и дипломатическа сплотеност на ЕС. Основните партии обаче се надяват, че Путиновото напомняне какви са рисковете от войната и авторитарния режим може в последния момент да донесе засилване на избирателната активност в гласуването за Европейски парламент.

„Моето впечатление е, че ще видим съществен спад на острите изказвания срещу ЕС. Много хора изглежда сериозно се замислят заради тревожната ситуация в Украйна“, каза Дейвид Макалистър, който е водещият кандидат за европейските избори в Германия в листата на Християндемократическия съюз (ХДС) на Ангела Меркел.

Кандидати и шефове на предизборни щабове казват, че Украйна е след темите в изборите, които ще се произведат на 25 май в повечето от 28-те страни членки.

Традиционните партии, които насърчават европейската интеграция се надяват, че кризата ще накара над 400-те милиона избиратели да изберат познатото вместо радикалната промяна, обаче разнообразна група антибрюкселски аутсайдери като френския Национален фронт, британската ЮКИП или холандската Партия на свободата използват хаоса на изток, за да обвинят ЕС, че подхранва конфликта.

Оливер Криг, ръководител на германския институт за социологически проучвания Те Ен Ес Емнид каза, че все още не е ясно кой от лагерите ще спечели от кризата, но подозира, че тя ще отслаби подкрепата за формации като германската партия Алтернатива за Германия (АзГ), която се обявява против еврото. Това е отчасти така, защото ЕС сега е възприеман като стабилизиращ фактор, а темите, подкрепяни от АзГ и други подобни партии из Европа – отказ от еврото или по-строг имиграционен контрол – са изчезнали от съзнанията на гласоподавателите, каза той.

В АзГ назрява спор заради Украйна – федералните й лидери казват, че границите „не са непоклатими“, но миналата седмица баварски представители на партията заявиха, че АзГ трябва да осъди анексирането на Крим от Русия като нарушение на международното право и да призове за „край на агресивната политика на Русия към съседите й“.

Украйна бе една от основните теми на телевизионен диспут между четиримата основни кандидати за председател на Европейската комисия. Десноцентристкият кандидат Жан-Клод Юнкер заяви, че идеята, че Европа е „проект на мира“ отново е меродавна.

„Години наред съм подчертавал, че Европа, Европейският съюз е предимно проект на мира и все ми казваха, че това са стари приказки. Сега откриваме, в близост до ЕС, че проблемите на войната и мира не са решени“, каза той.

Отделни признаци сочат, че кризата може би помага на основни партии като ХДС, според която количеството критични към ЕС писма, които получава е спаднало. Тя може би се възползва и от важната роля на лидера си Ангела Меркел в дипломатическите усилия да се преговаря с руския президент Владимир Путин по въпроса за Украйна.

Лидерът на скандинавска левоцентристка партия заяви, че вътрешните й проучвания сочат, че в момент на геополитическа несигурност има смисъл да се наблегне на ценностите, които Европа защитава, включително мира и сигурността, за чието постигане ЕС помогна след Втората световна война.

След като Путин обезсмисли години дипломация след Студената война като взе Крим от Украйна, а в източната част на страната избухна проруско въстание, гражданите на ЕС „са склонни да се върнат към познатото, да се чувстват успокоени от партиите, които са съществували през десетилетията и са помогнали да се поддържа стабилността, вместо да се опитват късмета с радикални или маргинални партии“, каза Юнкер.

Бившият белгийски премиер Ги Верхофстат, който ръководи либералите в сегашния Европейски парламент заяви, че Украйна ще има силно присъствие в съзнанията на избирателите и сега зависи от страните членки на ЕС да дадат единен отпор на Путин и да попречат на разделянето на 45-милионната страна.

„Ситуацията ще принуди политиците повече да работят заедно на европейско ниво. Не само във външната политика, но и в енергетиката. Това ни показва, че в утрешния свят една по-обединена Европа е единственият начин да запазим благоденствието си“, каза той.

Матиас Махниг, който ръководи предизборната кампания на Германската социалдемократическа партия заяви, че Украйна е показала значението на ЕС като „стабилизиращ фактор, като европейски проект на мира“.

Меркел подчерта ролята на Европа като пазител на мира в първата си предизборна реч на тези европейски избори. „Целият проблем с Украйна хвърля светлина върху това в какъв мир и с колко много възможности живеем в ЕС. Дори само по тези причини се нуждаем от Европа“, каза тя.

Хосе Игнасио Торебланка, експерт от Европейския съвет за международни отношения заяви, че външната политика очевидно е по-важна в тазгодишната предизборна кампания, отколкото на предишния вот през 2009 г. заради Украйна. Това потенциално би могло да подобри шансовете на основните партии на тези избори.

„За да стане това обаче ще е необходимо ЕС да покаже, че действа по-сплотено и е ефикасен при изготвянето на отговор на Путиновите действия“, добави той.

Страните членки са в разногласие по налагането на санкции на Русия, които ще засегнат националните икономики по различни начини. Правителствата също така не са склонни да увеличават бремето на данъкоплатците за по-високи военни разходи.

„В момента не виждам политици, които са настроени да обещават повече жертви. Хората направиха достатъчно жертви през последните пет години“, каза Торебланка.

Евроскептичните партии също се опитаха да използват кризата в Украйна, за да наберат подкрепа. Марин льо Пен, лидерка на френския крайнодесен Национален фронт заяви, че ЕС е обявил нова Студена война на Русия, а холандският десен популист Герт Вилдерс каза по повод кризата, че „Европа носи отговорност за голяма част от бъркотията“.

Миналата седмица Националният фронт оглави класацията в проучване на избирателните нагласи във Франция, а Партията на свободата на Вилдерс дели първото място в неотдавнашно допитване в Холандия.

Във Великобритания, която гласува на 22 май, допитванията сочат, че Партията за независимост на Обединеното кралство (ЮКИП) може да заеме първото място с близо една трета от гласовете и платформа за излизане от ЕС. Напрежението с Москва бе силно застъпено и в предизборната кампания на британските партии.

В широко отразени телевизионни дебати с най-твърдия лондонски застъпник на Европа, вицепремиера либералдемократ Ник Клег, лидерът на ЮКИП Найджъл Фараж даде размириците в Украйна като пример за опасността от експанзионизма на ЕС и заяви, че „ръцете (на ЕС) са изцапани с кръв“ за насърчаването на въстанието в Киев.

Клег защити ЕС като сила за демокрация и използва обявеното от Фараж възхищение към политическата ловкост на руския президент, за да осъди евроскептиците като „партията на Путин“.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.