СофияПловдивВарнаБургасРусе

Донбас ще стане нова Палестина

Разрушен завод край Донбас. Снимка: нюзру

Руският президент Владимир Путин отправи към лидерите на самопровъзгласените републики в Източна Украйна молба да изчакат с референдума за самоопределение. Донецка и Луганска област обаче гласуваха. Както се очакваше, огромното мнозинство участници във вота настояха за държавна самостоятелност на двата региона.

Сега тези „държавни образувания“ със сигурност ще се опитат да скъсат политическите си отношения с Киев и да демонстрират, че водят самостоятелна държавна политика.

Потвърждение намираме в думите на Борис Литвинов, координатор на ЦИК и съпредседател на президиума на Донецката народна република (ДНР), говорил пред радио „Вести“. Според него първа стъпка на ДНР ще е „цивилизован развод“ с киевските власти. „Искаме да станем субект на преговорен процес, подкрепян от народната воля, и на равни начала да градим отношения с всички държави“, поясни той.

Както се очакваше, Западът не призна резултатите от вота. По думите на Мая Кочиянчич, говорител на ЕС, референдумите в Донецка и Луганска област са незаконни и Евросъюзът няма да признае резултата, защото организаторите нямат демократична легитимност.

Същото заяви и Вашингтон. Говорителката на Държавния департамент Джен Псаки обясни, че референдумът в Източна Украйна от 11 май нарушава международните закони и териториалната цялост на страната.

Резултатът едва ли ще бъде признат и от Москва. Преди време Владимир Путин отправи ясен сигнал, че референдумите ще са най-малкото прибързани.

Въпреки всичко обаче резултатът е налице; нещо повече – отразява възгледите на голяма част от хората в Украйна. Това поставя на преден план въпроса как ще се отрази вотът на главните преки и косвени участници в украинските събития – официален Киев, източните региони на Украйна и населението им, също тъй на Русия и Запада. Не по-малко любопитно е кой печели и кой губи от промените в украинския Изток.

Официален Киев остава май единствен без никакви плюсове от последните събития. Референдумите отново доказаха недееспособността на украинските власти – и в политическо, и във военно отношение. Очевидно е, че заради това Украйна рискува да изгуби освен Крим и редица източни индустриални зони. Киев не притежава вече реални лостове, с които да въздейства на регионите, обявили самостоятелност. Не се знае ще му гарантират ли такива лостове и предстоящите президентски избори.

Далеч по-интересно и драматично изглежда бъдещето на самите нови „републики“. Малко е вероятно те в обозрима перспектива да бъдат върнати по някакъв начин под контрола на Киев. Едва ли обаче им е съдено да повторят съдбата на Крим и да влязат в Русия като субекти на федерацията. От последните изявления на Путин личи, че Русия няма намерение да ги включва в състава си, за да не претовари своята икономика и да не дразни Запада още повече. Напротив, някои неща подсказват, че Русия и Западът са стигнали до негласна договореност и според нея Москва полека-лека спира украинската си експанзия, срещу което Западът си затваря очите за присъединяването на Крим.

Какво бъдеще чака при това положение Донецката и Луганската „република“? Напълно е възможно да станат европейско подобие на Палестинската автономна власт. Само че основен донор на Палестина е ЕС, а в днешната ситуация с подкрепата и може би частично издръжката на „младите републики“ ще се нагърби Москва.

Кой ще спечели от това в самите „републики“ и кой ще изгуби? Ако продължим аналогията с Палестинската автономна власт, явни ползи се очертават за техните лидери. Точно чрез тях ще минава помощта, която Русия неминуемо ще трябва да предоставя на новите автономни формирования. И най-вече за тях е добре дошла новопридобитата самостоятелност, непредвиждаща изобщо контрол „отгоре“ върху действията им.

Явно обаче населението в новите републики няма да спечели нищо, дори ще е на загуба. Мнозина там подкрепяха идеята за автономия с надеждата за развитие по „кримския сценарий“ – влизане в зоната на рублата, руски пенсии и помощи, а вече казахме, че няма особен шанс за това.

И следвайки отново аналогията с Палестина, основателни са опасенията, че автономните власти бързо ще се корумпират и до населението ще стига само незначителен дял от помощта, изпращана от Русия. С цел запазване на контрола върху тях жителите на региона може да бъдат подложени на сурова идеологическа обработка, да им бъде натрапен образ на врага в лицето на Киев и Запада.

Нееднозначна се очертава и съдбата на бизнеса в новосъздадените „републики“. Покрай руската помощ там се очаква да нахлуят и по-богати руски предприемачи с по-добри позиции – това обещава бързи, видими промени в деловия пейзаж на Донбас.

Колкото до Русия, в днешното положение тя най-малкото „излиза на нула“, напълно е възможно дори да реализира печалба. Налага й се наистина да подпомага източноукраинските републики, но за компенсация тя получава важно геополитическо предимство. Щом е разцепена, Украйна губи възможността да стане член на НАТО, което автоматично я превръща в един вид краен предел за разширяване на алианса в източна посока.

Събитията носят по-скоро минуси на държавите от Запада. Макар и непризнати, резултатите от референдума си остават волеизявление на местните жители. Желанието им „републиките“ да се изплъзнат от контрола на Киев е признак за продължаваща дестабилизация в Украйна – голямо главоболие за Запада и до днес.

Представихме само предварителни прогнози за очаквания отзвук в световен мащаб от започналото раздробяване на Украйна. Но доста скоро ще стане ясно верни ли са – или не.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.