СофияПловдивВарнаБургасРусе

За кого е все още привлекателен Европейският съюз

ДПА

Десет години след като Европейският съюз (ЕС) осъществи голямото си разширяване на изток, много от новите държави членки представляват всичко, което старите не са. Техните икономики по-скоро растат, отколкото да са в стагнация, а много граждани се чувстват свързани с ЕС, макар че стандартите на живот в страните им все още изостават в сравнение с тези в западните държави.

Тази година 11-те държави от Централна Европа, Балканите и Балтика ще увеличат брутния си вътрешен продукт (БВП) средно с 2,1 процента, докато в еврозоната ръстът ще бъде 1,2 процента, сочат данни на Виенския институт за международни икономически изследвания (ВИМИИ). „Регионът продължава да расте по-бързо, макар че темповете не са каквито бяха преди кризата“, казва изследователят в института Марио Холцнер, специализирал в наблюдението на региона.

Една от причините за растежа е, че Централна и Източна Европа се превърнаха в неотделима част от производствения процес в Европа. Полша, Чехия, Словакия и Унгария са част от германския автомобилостроителен клъстър, а „Форд“ и „Дачия“ се произвеждат в румънски заводи.  Освен това еврофондовете достигаха размер между 1 и 4 процента от годишния БВП на източните държави членки на ЕС, посочва Холцнер.

Това е една от причините ЕС все още да има положителна репутация в Централна и Източна Европа, смята Данута Хюбнер, либерално-консервативен депутат от Полша в Европейския парламент.  „Според нас присъединяването беше ситуация, от която и двете страни бяха печеливши“, казва Хюбнер, която е бивш еврокомисар за регионалната политика.

Освен достъпа до европейските фондове, които често бяха използвани за подобряване на обществената инфраструктура, отварянето на трудовите пазари и на университетите на Запад оказа силно положително влияние, допълва тя.  В Полша 89 процента от населението одобрява ЕС, сочат данни на полския Център за изследване на общественото мнение.

Във всички източноевропейски държави членки доверието на гражданите в ЕС е по-високо от 31-те процента средна стойност за целия Съюз, показва последното проучване на общественото мнение на Европейската комисия „Евробарометър“.

Оптимизмът за бъдещето на блока, както и усещането, че гласоподавателите имат думата в политиката на блока, обаче са неравномерно разпределени сред новите държави членки, показват социологическите анкети.

В крайна сметка се оказа, че присъединяването към ЕС не е било лекарство за всички проблеми в тези бивши комунистически пазари. В Хърватия например, липсата на промишленост направи страната тежко зависима от туризма и съответно – от метеорологичните условия. Тази година се очаква икономиката да изпадне в стагнация, а безработицата да надхвърли 17 процента.

За Словения прогнозата е, че БВП ще се свие с 0,5 процента, показват изследванията на ВИМИИ. „Словения опита да управлява страната с помощта на държавни банки. Това не беше най-доброто решение“, коментира Холцнер, обръщайки внимание на прекалено тесните връзки между банкери и политици.

Въпреки силните икономически връзки на Източна Европа със Запада, сегашната криза в Украйна доведе до снижаване на годишните прогнози за растежа в балтийските страни с няколко процентни пункта.

Ключовите валути в региона – полската злота, унгарският форинт, руската рубла и чешката крона – се сринаха, а основните индекси на акциите по-рано тази година паднаха, тъй като инвеститорите се изтеглиха от региона, опасявайки се да не би кризата на източния праг на Европа да се задълбочи.

Конфликтът на Украйна с Русия обаче би могъл в крайна сметка да окаже проевропейски ефект, поне в Полша. Управителят на централната банка там Марек Белка твърди, че променливата ситуация в източната съседка и търговски партньор на Полша е направила по-трудно управлението на икономическите и парични политики и в резултат на това приемането на еврото е станало по-наложително.

Досега Чехия и Полша бяха източните държави членки извън еврозоната, които имаха най-малко желание за присъединяване към нея. Но оставането извън еврозоната означава и изолиране от текущия процес на вземане на решения за задълбочаване на интеграцията в рамките на валутния съюз, коментира Хюбнер. „Рискът да останем маргинализирани, да останем отвън, очевидно е налице“, отбелязва тя.

Въпреки усилията на източните държави членки да се интегрират в европейските пазари и да приемат техните правила, пропастта със Западна Европа вероятно е трайна, казва Холцнер. Така е, защото регионът е в географската периферия на континента и му липсват транспортни коридори и собствени предприемачи. „В това отношение съм леко песимистичен“, признава Холцнер.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.