СофияПловдивВарнаБургасРусе

Украйна отново люлка на анархията?

Свободолюбието в Украйна леко надхвърля мярката според историци

Нестор Махно. Снимка: архив

Украинският Изток затъва все по-дълбоко в хаоса. „Републики“ и „командващи“ се множат в геометрична прогресия. Изникват „политически фигури“, за които никой не бе чувал допреди дни. Не се знае кой и какво контролира. Властите информират, че въоръжените опълченци са прогонени от някое селище или сграда; след броени часове става ясно, че пак са се върнали там.

Повечето наблюдатели съзряха отпърво в обстановката „ръката на Москва“. Но после пролича, че „активистите“ не слушат много-много и Путин. Както се изразил през 17-и век коронният хетман на Жечпосполита (военният министър на Полско-литовската държава) Миколай Потоцки, „развихри се своеволието“. Всичко извиква сравнения със събития отпреди 95 години.

Врящо гърне

Гражданската война в бившата Руска империя протича различно според региона. Във Велика Русия нещата са ясни: борбата е между червени и бели. Първите неизменно контролират центъра, вторите – Сибир и Дон, също и Северен Кавказ, само фронтовата линия се мести насам-натам. И едните, и другите са организирани, имат и признати лидери.

В Украйна всички воюват с всички.  „И като започна, трая четири години. В Киев имаше общо 14 преврата, а 10 от тях съм преживял лично. Какво ставаше през това време в чутовния град – изобщо не може да се опише. Сякаш атомистична бомба на Уелс бе гръмнала под гробовете на Асколд и Дир (военачалници на викингите, завладели Киев през 9-и век): 1000 дни наред всичко трещеше и клокочеше и хвърляше пламъци“, спомня си Михаил Булгаков.

Освен болшевиките и белите действат Централната Рада, хетман Скоропадски, хайдамаците на Петлюра, западноукраинските казаци от Запорожката Сеч, въстаническите армии на Махно, Григориев и Тютюник, наброяващи според някои хиляди, според други – десетки хиляди бойци, защото хората постоянно идват и си тръгват.

Всяка околия си има свой атаман като прочутите Ангел, Маруся, Носар и Чучупак. През януари 1919 г. само в бившата Киевска губерния „републиките“ са пет. До щаба на Петлюра хвърчат рапорти, че местните жители „не признават никаква власт, смятайки се за отделна държава“. В музея на Висшето училище на украинското МВР показваха печатани от някакъв атаман карбованци, носещи надпис: „Банкнотата е обезпечена с главата на онзи, който не я вземе“.

Махновската „република на земеделците от Нова Русия“ няма ясни граници в никой период. Излиза приказка за правителството на Петлюра: „Във вагона – Директорията, под вагона – територията“. По градове и села властта се мени кажи-речи всяка седмица, също като в оперетата „Сватба в Малиновка“.

Както сочи поетът Генадий Григориев, „кичесто разцъфва плурализмът“ – буржоазни националисти, „розови“ националисти-петлюровци, анархисти и просто хора, обичащи да ходят с оръжие, та да всяват страх. Нестор Махно е съвсем равнодушен към етническия въпрос – бори се срещу „властническите начала“, богаташите и градската цивилизация.

Гражданската война в Русия не знае случай голяма войскова единица да мине от едната страна на другата, но в Украйна това е нещо обикновено. Стрелците от Запорожката Сеч се подчиняват на Петлюра; щом обаче той под натиска на Антантата признава Галиция и Волин за част от Полша, едни отиват при червените, други – при белите, трети пък се връщат у дома.

Махно, преди още да стане „бандит“, пътува до Москва, разговаря с Ленин и Свердлов, награждават го с орден „Червено знаме“. Микола Григориев, неуспял да получи от Петлюра поста военен министър, минава със свои привърженици към червените, през март 1919 г. спира единственият опит на френските интервенти да се придвижат от Одеса на север и взема трофеи – пет танка, а през май вече вдига въстание срещу болшевиките.

Причина е заповедта на Троцки да подпомогне с войски Унгарската съветска република. Григориевци не искат да воюват извън Украйна. А за да смажат бунта им, болшевиките използват хора, пратени от краля на одеската мафия – Мишка Японеца.

„Руина“

Може да си припомним и по-далечни времена. През втората половина от 17-и век Украйна вече се дели на промосковско Левобрежие и ориентирано към Запада Деснобрежие – всяко със свой хетман, своя вътрешна опозиция и борба за власт. Гражданската война, влязла в историята с красноречивото име „Руина“, продължава 30 години.

Мнозина историци говорят за парадокс – Богдан Хмелницки не успява да създаде независима държава тъкмо заради свободолюбието на украинците. Не само запорожците, но и свободните земеделци се определят като казаци, макар да живеят като обикновени селяни. Всъщност цялото свободно население се дели на казаци и дребна буржоазия. И едните, и другите не желаят да плащат данъци, затова Хмелницки няма как да формира редовна армия и в крайна сметка става васал на московския цар – без да е воден от романтични братски чувства, а заради военната си слабост.

Прочее, наистина ли е факт уникалната украинска пасионарност, обричаща страната на вътрешни конфликти? Това гледище споделят напоследък ред автори на постове в социалните мрежи. Експертите обаче изразяват съмнения.

Изкуствени ли са паралелите?

„Това според мен са глупости – заяви пред руската редакция на Би Би Си Олег Будницки, водещ научен сътрудник в Института по история към Руската академия на науките. – Теорията за фатално историческо предопределение е ненаучна, всички аналогии са условни.“

„Живеем в съвсем различно време. Не е правилно механично да сравняваме сегашните събития в Украйна със следреволюционната гражданска война, камо ли да поглеждаме към 17-и век“, смята изследователят.

„Историческите паралели са пресилени“, приглася му професор Татяна Таирова-Яковлева, шеф на Центъра за изучаване на украинската история в Санктпетербургския университет. Същевременно вижда известни различия между руския и украинския манталитет.

„В Украйна крепостното иго е било по-леко. Част от страната дълго време е била свободна гранична територия. Със сигурност се е отразило и влиянието на Полша с нейните волности за шляхтата, а погледнем ли още назад – и на Великото Литовско княжество, всъщност и на Киевска Рус. До края на 18-и век Украйна донякъде е била автономна, там е имало Запорожка Сеч (област с казашко управление), отделна съдебна и данъчна система. Периодът без демокрация според историческите мерки е бил кратък за Украйна“, посочва тя.

В Украйна излиза малко „извън рамките“ свободолюбието, в Русия пък – държавното начало. Двата народа трябва да търсят златната среда, а не всеки да пренебрегва опита на другия, смята историчката. В Източна Украйна протестират днес не украинци, а етнически руснаци, напомня Олег Будницки.

По думите на Татяна Таирова-Яковлева, хората в Донецка и Луганска област, колкото и да е чудно на пръв поглед, действат не според великоруската, а според украинската политическа традиция. „Манталитетът на свободни хора, слабо подчиняващи се на коя да е власт, е бил характерен най-вече за Южна и Източна Украйна, а признаците на държавна нация са най-много в Галиция, повлияна от германската култура“, казва тя.

Знае се, че движението на Махно се разгаря не в историческия център, а тъкмо в Югоизточна Украйна. Според легендата „бащицата“ заравя хазната си край Старобелск в Луганска област. През 16-и и 17-и век украинците не успяват да създадат държава, но историците не виждат защо да бъде неуспешен и третият опит.

„Причините за днешната анархия не бива да се дирят в историята, а в неспособността на политическите лидери да намират компромис, в това, че и от двете страни липсват ярки фигури от нивото на Богдан Хмелницки, които да поемат отговорността“, убедена е Татяна Таирова-Яковлева.

„Надеждата ми е нещата да тръгнат нормално, двете части от страната да се споразумеят и Украйна – независима държава вече от две десетилетия, да се осъзнае след всички лутания и нестабилност. През 21 век, при това в Европа, е просто диващина да решаваш с оръжие политически разногласия“, казва Олег Будницки.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.