СофияПловдивВарнаБургасРусе

Европа пред опасност от нова Студена война

Един от най-големите митове при учредяването на Европейския съюз е предполагаемото укрепване на мира и окончателното освобождаване на европейския континент от призрака на войната, раздирал толкова често този район в миналото.

Към големите обаче опровергавани надежди и очаквания, привнесени от днешна Европа на Меркел и нейните себеподобни, сега се добавя и несигурността за мира и сътрудничеството. Налице е реална опасност да се породи нов риск от Студена война и ново разделение в Европа.

Тези, които поеха голямата отговорност да следват политиката спрямо Украйна сега бързат да осъдят реакцията на руския президент Владимир Путин, сякаш тя не е била очаквана, като наред с това демонстрират безсилие пред руската решителност и военна мощ.

По силата на каква логика Русия би допуснала превратаджии да се настанят в Киев в рамките на едно подкрепяно отвън фанатизирано антируско, враждебно правителство, насърчавано от сподвижници на Хитлер, което да действа с протекцията на САЩ, НАТО и ЕС?

Украйна не е каквато и да е страна за Русия. Тя е съшита с Русия. В Киев е учредена руската държава. В Киев е станало христянизирането на руснаците от Византия и бе изградена по подобие на „Св. София“ в Константинопол, същата църква „Св. София“ в Киев. При Харков и Сталинград бе спряно хитлеристкото нашествие към Съветския съюз…

По-голямата част от Източна Украйна е била руска до 1954 г., когато тогавашният съветски ръководител Никита Хрушчов я даде на Украйна.

От геополитическа гледна точка, Украйна е буквално слабото място на Русия. Една враждебна Украйна, контролирана от чужди неприятелски сили, би била смъртна опасността за сигурността на Русия.

Тези факти не бива да се пренебрегват при очертаването и упражняването на една европейска политика спрямо Украйна, нито пък е допустимо някои европейски доминиращи кръгове да вярват, че Русия на Путин ще понесе „мирно“ откъсване на Украйна от руската сфера на влияние.

Подходът към Украйна е знак за опасна промяна в европейската политика. При кризата в Грузия през 2008 г. тогавашният френски президент Никола Саркози пое посредническа роля. Тогава Франция и Германия заеха ясна и твърда позиция в подкрепа на стратегическото сътрудничество с Русия, като отхвърлиха американския натиск и се противопоставиха на членството на Грузия и на Украйна в НАТО.

Тази политика бе изоставена под натиска на САЩ, а също и на атлантическите им съюзници, като Великобритания, Полша, Швеция, Балтийските държави и други страни от Източна Европа.

САЩ постоянно се противопоставят на развитието на стратегически отношения между Европа и Русия. Вашингтон се страхува, че тези отношения ще направят по-силна Русия, която американците продължават да смятат за техен основен геополитически конкурент. От друга страна, това би подсилило синдрома за независимост на Европа от американската хегемония. Стремежът на САЩ е да бъде постигнато възможно по-тясно стратегическо обвързване с Европа. В тази насока се залага на двете институции ЕС и НАТО, които се разглеждат като две страни на една и съща монета.

Планира се този стратегически контекст да бъде допълнен със създаването на единна зона за свободна търговия между ЕС и Северна Америка.

А какво би станало с Русия, ако Украйна подпише споразумение за създаване на зона за свободна търговия с Европа. Украйна вече има специални търговски отношения с Русия. Европа се готви да подпише, по всяка вероятност в рамките на гръцкото председателство на ЕС, споразумение за създаване на зона за свободна търговия между Европа и Северна Америка.

Какво би станало в такъв случай? Русия би ли могла чрез Украйна да се сдобие със зона за свободна търговия с Европа и САЩ? Тя би ли сложила край на специалните си търговски отношения с Украйна и особено с източната рускоезична Украйна, в която е съсредоточена сътрудничещата с Русия тежка промишленост на страната?

Иска ли Германия една нова Хърватия в Украйна

За жалост по-голямата част от чуждата подкрепа за Киев дойде от една европейска страна, която е най-значимият партньор на Русия, и това е Германия на канцлерката Меркел. Тази страна внася от Русия по-голямата част от енергията, от която се нуждае. За целта предишният канцлер Герхард Шрьодер си сътрудничеше с руския лидер Путин за изграждането на така наречения Северен поток под водите на Балтийско море. Вашингтон оказа силен натиск върху Германия, за да не стартира проектът. Германия обаче не се поддаде на натиска, като си даде сметка за огромните ползи за нейната икономика от разширяването на сътрудничеството с Русия по повод на тръбопровода.

Франция, както и Италия последваха Германия в развитието на стратегически икономически отношения. Сегашната германска политика спрямо Украйна е повторение на прецедента с Хърватия. Заслужава да се припомни, че Германия бе първата, побързала да признае Хърватия, извличайки дивиденти от разпадането на бивша Югославия. Тогава европейците изпревариха американците.

Германия на канцлерката Меркел сега се опитва с американска протекция да даде тласък на влиянието си в Украйна и да прокара своите интереси в Източна Европа. Берлин се стреми да създаде в района един неформален вътрешен пазар, на който да доминира германският капитал и германската икономика.

Но как ще се развият нещата в Източна Украйна зависи от това какво ще стане в Киев. Ако на власт остане днешното крайно правителство, Москва ще засили по всякакъв начин своя контрол върху Източна Украйна, без обаче да се отказва от домогванията си спрямо Киев, който е свързан с нейната история и култура. Ситуацията може да се развие така, че да доведе до разделяне на страната. Тази перспектива не се отхвърля от някои на Запад, особено от тези, които навремето имаха силно влияние в този район.

Напрежението, наподобяващо Студената война в Европа, е последното нещо, което Гърция желае. Подобно напрежение ще издигне стратегическата цена и роля на Турция и то не е в интерес на Гърция.

Гърция трябва твърдо да се застъпи за намаляване на напрежението и за търсене на мирно решение на проблема. Защо бе нужно Гърция да подкрепи крайното правителство в Киев? Защо външният министър Евангелос Венизелос побърза да направи неприемливи изявления срещу Русия, подкрепяйки едно правителство, което няма легитимност от народа и което се доминира от крайни елементи, привърженици на нацизма?

В тази критична фаза кабинетът в Атина и външният министър трябва да имат предвид преди всичко интересите на Гърция, а не да бързат да се идентифицират с политики, които насаждат Студена война в Европа и са във вреда на гръцките интереси.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.