СофияПловдивВарнаБургасРусе

Има ли България идея за бъдещето на ЕС?

Аспарух Панов. Снимка: e-vestnik

(Ще) имаме ли визия за бъдещето на Европейския съюз?
Може би подобен въпрос ще се стори на мнозина напълно безсмислен.
Каква визия за бъдещето на европейската интеграция може да се очаква от най-бедната и най-зависимата от Русия държава членка на ЕС? И кой изобщо ще обърне внимание на нашето мнение? Крайно време е да се откажем от подобен песимизъм и да разширим кръгозора си. Точно сега е моментът да се опитаме да докажем себе си и да потърсим равнопоставеност с другите страни членки. Разбира се, не по територия, население или икономическа мощ. Става дума за равнопоставеност на българските граждани с всички останали европейски граждани в търсенето на най-добрите общи отговори и решения на непрекъснато възникващите ключови въпроси от фундаментално значение за бъдещето на съюза.

През изтичащия мандат на Европейския парламент и на Европейската комисия

ЕС изпадна в много тежка криза

Засегнати бяха не само финансовата му и икономическата стабилност, но в значителна степен бе загубено и политическото доверие на голяма част от избирателите, както в „нова”, така и в „стара” Европа. Всичко това доведе до огромни вълни от популизъм, национализъм, екстремизъм и несъразмерен държавен протекционизъм, които поставиха под съмнение същността и идеята на европейската интеграция. Отведнъж, особено след драматичните събития в Украйна, като че ли всички станахме равни в опасенията си, че можем да загубим свободите, правата и сигурността, основните предимства, които ни отличават от други цивилизационни пространства, например това на разрастващия се Евразийски съюз.

С новите избори настъпва един нов решаващ период за развитието на ЕС.
След като в по-голяма или по-малка степен финансовата и икономическата криза е на път да бъде преодоляна, идва моментът, в който Европейският съюз трябва да се концентрира към намирането на нов общ подход за решаване на прoблемите на своите граждани и към нови идеи за политики в областта на образованието, здравеопазването, социалната защита, икономическия растеж и разкриването на нови работни места. Ключовата дума тук е „общ подход”, премахващ дискриминацията вътре в рамките на съюза на национална, етническа или културна основа и осигуряващ равнопоставеност на всички европейски граждани във всяко едно отношение.

Затова Европейският съюз и неговите институции, преди всичко новоизбраният Европейски парламент ще имат отговорната задача, да определят новите важни общи приоритети за рестартирането, надграждането и развитието на европейската интеграция на едно ново по-високо ниво. Приоритети, които да осигурят ролята на Европейския съюз като ключов фактор в световната икономика, външна политика и политика на сигурност.
С една дума, Европейският съюз трябва

да се върне към либералното си ДНК

Като че ли всички забравихме, че европейската интеграция е най-успешният политически модел на либералната ценностна система. Свободата е в основата на този успех. Индивидуалната свобода, демокрацията и правовата държава, пазарната икономика и свободната търговия, децентрализацията и ефективното местно самоуправление са фундаментите на общия европейския дом. Европейският съюз предоставя на своите граждани територия на свобода, сигурност и справедливост без вътрешни граници и с вътрешен пазар, където цари свободна конкуренция. За съжаление точно това най-красиво либерално изречение е напълно забравено в днешния предизборния европейски дебат и то не само в България, но като че ли и в цяла Европа.

И все пак имаме ли поглед за бъдещето на ЕС и до къде се простират нашите хоризонти?
Можем ли например да се ангажираме с визията, че ЕС в дългосрочен план, на основата на нова обща конституция и в резултат на общоевропейски референдум би могъл да се превърне във

федерална държава?

Защо не? Нима в хилядолетната ни история, най-продължителните мирни периоди в развитието ни не са били в Римската или в Османската империя? Нима начинът на функциониране на ФРГ или САЩ не е най-добър пример за ефективна демокрация?
Можем ли да си представим един нов механизъм на функциониране на Европейския парламент, при който той да има и законодателна инициатива? За това е необходима много сериозна реформа, при която членовете на парламента да се избират с еднакъв избирателен закон във всяка страна членка. Само тогава гласът на всеки избирател ще има еднаква тежест. В тази връзка какво е мнението ни за евентуалното създаване на общоевропейски политически партии?

Струва ли си като европейски избиратели да се замислим и върху някои други, на пръв поглед „еретични идеи”? Можем ли да си представим например политика на постепенно, но непрекъснато намаляване на европейските субсидии? Не е ли най-добре средствата от Структурния и Кохезионния фонд да се насочват преди всичко към увеличаване на конкурентоспособността, и по-специално за насърчаването на иновациите, научните изследвания, трансфера на технологии и за развитието на малките и средни предприятия?

Имаме ли стратегическа визия по

темата „Русия” и разширението на ЕС на Западните Балкани

При усложнената ситуация около източната граница на ЕС, германското списание „Шпигел” публикува твърде обезпокоителната статия „В хватката на Кремъл“с предупреждението, че Русия превръща България в свое предмостие в Европейския съюз. Влиянието на Путин в България е представено в текста като забиване на клин в общността. Тази статия поставя съвсем нови политически измерения пред бъдещето разширение на ЕС на Западните Балкани. При това положение от огромно значение е каква позиция ще формулира България. Тя ще бъде сериозен тест за политическите нагласи и стратегическите цели на страната ни. От новата българска група в ЕП, независимо от партийните им различия, очакваме да защитават националния ни интерес. А по отношение на Западните Балкани ние не може да имаме никакъв друг национален интерес, освен възможно най-бързата им европейска интеграция.

Ако до сега можехме да си позволим безхаберието да поставяме условия на Македония за започване на преговорите за членство в ЕС, то при сегашното политическо  противопоставяне между Брюксел и Москва няма повече място и време за стратегическа недалновидност, политическо късогледство и евтин националпопулизъм. Всяко допълнително забавяне на Македония и Сърбия по пътя към европейско членство е от интерес единствено на Русия. Не от вчера Путин се опитва да откъсне Западните Балкани или поне Сърбия от процеса на европейска интеграция.
Кампанията за европейските избори е в разгара си.

312 кандидати от 21 партии и коалиции, както и още допълнително петима независими прeтенденти ще си разпределят

17-те български мандата в Европейския парламент

Колко ли от тези 317 човека, които обикалят страната в една много скучна кампания, срещат се представители на какви ли не социални групи, отправят странни двусмислени послания, участват в подобия на дебати, раздават тъпи агитационни материали и разсейват шофьорите по магистралите, хилейки се от билдбордовете, са превърнали наистина европейската идея в свой личен избор и житейска и професионална кауза? Не искам да изброявам имена, но в никакъв случай те не са повече от двайсетина. За съжаление при сегашното съотношение на силите между политическите партии, точно най-качествените и изявени личности имат много малък шанс да бъдат избрани. Но какво от това? Както казва големият Атанас Славов (1930 – 2010): „Дали вървиш или стоиш, няма значение. Ти си си на катъра.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.