СофияПловдивВарнаБургасРусе

Путин – неочакваният приятел на Европа

Дали руският президент няма да бъде за Европа „врагът“, който ще я сплоти

Путин отговаря на въпроси. Снимка: от тв екрана

В Украйна деескалация все така не се забелязва. Владимир Путин продължава необезпокояван да демонстрира сила със съзнанието, че разрастването на размириците цели да възпрепятства (и дори провали) предсрочните президентски избори на 25 май и да наложи федерално раздробяване на страната – ситуация, която според Европейския съюз води до дълбоки щети с разразяването на криза, чиято интензивност става все по-опасна. Господарят на Кремъл, впрочем, се е посветил изцяло на това да поддържа напрежението високо.

Един от най-очевидните му лостове с неизмерим ефект е заиграването с възхода на национализма из целия континент. От началото на конфронтацията държавните медии и обкръжението на руския президент постоянно правят препратки към нацизма (в какъвто обвиняват – без да правят особена разлика между тях – всичките си украински противници).

Колкото до самия Путин, защитата му на правата на рускоезичните малцинства в Крим (по-точно в анексиран Крим) или в Източна Украйна (чието връщане под управление на Киев изглежда немислимо), честото му позоваване на историята от царско време и от времето на СССР, постоянното сочене на спотайващи се в мрака неприятели възкресяват призраците на Стария континент, който точно преди век, през 1914 г., се впусна в самоубийствен конфликт. . . Това, само по себе си, би било достатъчно да привлече към авторитарния лидер в Кремъл някои популисти движения от Централна Европа, които споделят този вид ретроградни идеи и толкова много се вълнуват от съдбата на националните малцинства, живеещи в съседните страни.

Защитник на християнската цивилизация

Владимир Путин обаче отива по-далеч. Той се представя като защитник на християнската цивилизация, яростен противник на ислямизма, критик на безнравствеността, пазител на традиционния ред и инстанция, контролираща безсрамната свобода на словото – достатъчно лъскави етикети, за да обединят под руското знаме склонните към този вид екзалтация духове в Западна Европа. Господарят на Русия вече може да разчита на националистическите сили в Европейския съюз, някогашни възможно най-върли антикомунисти, което (макар и в различен контекст) иронично напомня германско-съветския пакт, сключен през 1939 г., в навечерието на Втората световна война.

Свидетели сме на съчетание от противоречия, към което се добавя друго, разкритикувано остро от Лоран Фабиюс. От една страна, руснаците отхвърлят президентските избори в Украйна на 25 май заради бушуващите там размирици, а от друга – подкрепят планираните за юни президентски избори в Сирия, където досега са убити 150 000 души…

Европейската крайна десница има солидно присъствие

При толкова „очарователни“ реминисценции, не бива да се чудим, че радушният прием, оказан на Марин Льо Пен от председателя на руската Дума (камарата на депутатите) през април, се смята за такъв успех. Председателката на „Национален фронт“, за която това не бе първо посещение в Русия, отбеляза голям успех в Москва, защитавайки руските машинации в Украйна.

Марин Льо Пен изпрати като наблюдател на референдума в Крим (на 16 март) своя съветник по външните работи, който оглавява листата на „Национален фронт“ за европейските избори в област Ил дьо Франс. Пак в Крим човек можеше да се натъкне на представители на различни крайнодесни течения – от унгарската формация „Йоббик“ през Австрийска партия на свободата та до българската „Атака“.

За беда тази удивителна националистическа магма, оказала се внезапно русофилска, е на предната линия в борбата срещу Европейския съюз, срещу засилването на евроинтеграцията и разширяването на Съюза и, разбира се, срещу еврото. Злокобно съчетание: Владимир Путин се оформя на практика като противник на братска Европа, която, възникнала именно от идеята за мир, никога не е очаквала да има отявлен враг. Дали Владимир Путин не е на път да предложи на съюза на 28-те липсващото условие за сплотяването му – общ „враг“?

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.