Какви поуки извлече Европа от украинската криза

Андреас Нол
Наталия Позднякова

Кризата в еврозоната сплоти навремето ЕС. Как обаче ще се отрази на Евросъюза днешната криза около Украйна? Политиката му спрямо Русия ще се промени според експерти в редица аспекти.

* * *

Страните членки на ЕС днес предпочитат да решават енергийните си проблеми на национално, а не на общоевропейско ниво. Явно обаче ще трябва все по-често да полагат общи усилия за целта – заради днешната криза в Украйна, посочват експерти.

В края на април премиерът на Полша Доналд Туск предложи да бъде учреден общоевропейски енергиен съюз, гарантиращ стабилно снабдяване с газ на държавите от ЕС. Съответно в Европа се разгоря с нова сила дискусията във връзка с нуждата да се намали зависимостта от руския петрол и газ. Полският политик настоя единна структура да поеме покупките на газ за всичките 28 членки на общността.

Енергиен съюз като предизвикателство срещу Москва

Създаването на такъв съюз по ред причини ще е в интерес на цяла Европа, смята брюкселският експерт Гунтрам Волф, оглавяващ аналитичния център „Брюгел“. Първо, този проект ще отбележи края на политиката за строги икономии в ЕС; второ, отново ще обединени европейците около една „обща идея“.

Идеята за създаване на енергиен съюз бе подкрепена не само от европейски експерти и партии, участващи в изборите за Европарламент, но и от държавни и правителствени глави в страните от ЕС. Еврокомисарят за енергетиката Гюнтер Йотингер разчита да използва тази подкрепа на европейската среща на върха през юни, когато ще представи конкретни планове за учредяването на това сдружение. Основната идея е да се разшири вътрешноевропейската газопроводна мрежа и да се въведе единна цена за руския газ в цяла Европа.

Шефът на европейския филиал на центъра „Карнеги“ Ян Техау също е на мнение, че украинската криза ще сплоти европейците, най-вече в сфери като енергоснабдяването и енергийната сигурност. „Страните от ЕС безспорно няма веднага да минат към обща енергийна политика, но в средносрочна перспектива със сигурност ще полагат повече усилия, за да намалят зависимостта си от руските енергийни ресурси“, казва Техау.

Политиката на добросъседство на нов глас

Промени предстоят според експерта и в политиката на добросъседство, водена от ЕС: „Конфликтът с Русия показа, че тя не бе резултатна спрямо тази страна“. Представата на европейците, че може да развиват сътрудничество с източноевропейски страни, без да искат нищо в замяна, излезе илюзорна.

Брюксел вече не може да си позволи да разглежда политиката на добросъседство като „чисто технически проект“; занапред ще се наложи ЕС да я съобразява с геополитическите си интереси, смята Ян Техау. Според него украинската криза показва, че Европа ще трябва все по-често да се обявява срещу силовата политика. „Русия демонстрира пред нас твърде ясно, че употребата на сила, военните заплахи и шантажът – всичко това може да се използва като политически инструмент“, казва той.

Украинската криза и сигурността

Военната конфронтация на Украйна с Русия и появата на заплаха за териториалната цялост на Украйна също изненадаха мнозина в Европа. Страните от ЕС не могат просто да наблюдават събитията в Украйна, без да вземат някакви мерки – при все това обаче не се очакват коренни промени в европейската политика за сигурност, коментира аналитикът от европейския филиал на центъра „Карнеги“.

Избирателните програми на някои партии, участващи в кампанията за Европарламент, наистина съдържат предложения за формиране на обща европейска армия – това обаче е „мечта, неосъществима още дълги години“. Според Техау кризата в Украйна изобщо не се е отразила върху политиката на ЕС в отбраната и сигурността, докато НАТО е получила мощно насърчение.

Въздушното пространство над балтийските страни примерно се контролира от изтребители на НАТО. По време на украинската криза Северноатлантическият алианс съществено увеличи техния брой. Не бива да забравяме естествено и новата роля на САЩ – начело на НАТО те гарантират на страните от Източна Европа защита срещу Русия, отбелязва експертът.

Ново разделение в Европа

„Кризата ясно открои колко е трудно понякога да бъдат съчетани различните представи, геостратегическите интереси и историческият опит в рамките на Европейския съюз, посочва Янис Емануилидис, оглавяващ брюкселския аналитичен „Юропиън полиси сентър“. Днес Европа демонстрира единство, но колкото повече трае конфликтът, толкова по-трудно е то да се запази.“

Емануилидис има предвид, че съществуващите заплахи се възприемат по различен начин в членките на ЕС. Балтийските страни, Скандинавия, също и Полша, които имат сухопътни граници с Русия, са разтревожени от военната заплаха откъм федерацията. Германия, Франция и Холандия пък се опасяват от икономически загуби поради санкциите спрямо Русия.

По думите на Ян Техау, след войната в Ирак от 2003 г. в Европа има нови разделителни линии, най-вече между страните в южната и в източната част от континента.Определят ги не само рисковете за сигурността, но и моделът на финансиране. „Почти две трети от финансовата помощ на ЕС се падат в момента на страните от Южна Европа, а Изтокът получава само една част. Средиземноморските страни – Испания, Италия и Гърция, не искат парите, насочвани в този регион, да отиват оттук нататък в Източна Европа“, казва Техау.

За Германия това разделение в Европа означава допълнителни проблеми. Берлин поддържа тесни икономически и политически връзки с Москва и днес за него е особено трудно да прояви политическа воля спрямо Русия, както настояха още в началото на годината германският президент и правителството на страната. По думите на Ян Техау, „като лидер на ЕС ФРГ трябва да демонстрира спокойствие – и що се отнася най-вече до източните й съседки, способност да гарантира сигурност“. Както се изрази Техау, това „не е лесно за Германия, изпитвала винаги известно влечение към Русия“.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.