СофияПловдивВарнаБургасРусе

Толерантност на изпитание в скандинавските страни

Юхан Аландер
Ройтерс

Насилие в Стокхолм. Снимка: от тв екрана

По улиците в стокхолмското предградие Хусбю все още личат овъглените петна, останали от подпалените коли при най-сериозните бунтове в Швеция от години.

Насилието през май миналата година изкара наяве рани, които още не са зараснали в Швеция, където сега е година на избори. Това поставя акцент върху борбата на скандинавската страна за интегриране на рекордния брой имигранти и отправя предизвикателство към традициите й на отвореност към чужденците.

Много шведи продължават да са толерантни към имигрантите и хората, търсещи убежище. Но едно разрастващо се малцинство се страхува от престъпността, безпокои се за работните места и се тревожи за разходите на социалната държава.

Поставянето на имиграцията под въпрос вече не е табу, а засилваща се тенденция в скандинавските държави, където популистки антиимигрантски партии са сега част от политическия пейзаж.

В Дания, Швеция и Финландия антиимигрантски формации сега са сред трите най-популярни партии според някои проучвания. В Норвегия дясна популистка партия участва в управляващата коалиция.

Именно в Хусбю шведските въпроси попаднаха в центъра на вниманието, когато стотици коли бяха изгорени и бяха нападнати магазини и училища, а полицията влезе в сблъсъци със стотици младежи имигранти, след като португалец беше застрелян от органите на реда.

Едноседмичните бунтове се разпространиха из Стокхолм, като потресоха страната, която се гордееше с равенството и гостоприемството към търсещите убежище хора. Министър-председателят Фредрик Рейнфелд определи размирниците като вандали, а антиимигрантската партия „Шведски демократи“ настоя за полицейски час.

Имиграцията се превръща в гореща тема в Европа, която бавно се възстановява от годините на икономически трудности. Партии от краищата на политическия спектър вероятно ще се представят силно на изборите за Европейски парламент в голяма част от страните в общността следващата седмица; много от тях искат границите да бъдат затворени за нови имигранти или броят им да бъде ограничен.

Все пак правилата на ЕС означават, че хората са свободни да се придвижват от по-бедната източна част към по-богатата западна част на общността, а хиляди хора от Африка и Азия продължават да предприемат опасни пътувания през Средиземно море.

Ако се съди по събитията в Хусбю, в Швеция продължава да има тлеещо напрежение.

„Нищо не се е променило. Това е бомба с часовников механизъм“, каза 29-годишният професионален футболист и общностен работник на непълно работно време Хенок Гойтом, който е син на имигрант от Еритрея.

Гойтом седеше в библиотека, където местният футболен клуб, в който играе той, помага на имигранти да учат. Докато той коментираше възхода на „Шведските демократи“ в допитванията, забулена се беше навела над един компютър, а чилийци си говореха на входа.

„Хората не забелязаха предупреждението. Те са 4 процента, добре. После станаха 6 процента и това е проблем. Сега са 10 процента и не знам дали не е твърде късно“, каза Гойтом.

Около 15 процента от населението на Швеция е родено в чужбина – това е най-високото ниво в скандинавските страни. Безработицата сред хората от имигрантски произход е 16 процента, а тази сред родените в страната шведи е 6 процента. В Хусбю младежката безработица надхвърля 25 процента.

Пет години след пристигането си в Швеция, около 44 процента от мъжете и 56 процента от жените имигранти все още са безработни.

Колкото се може по-удобно

Първият междинен пристан за имигрантите е място като имигрантския център Марст, на час път с кола от Стокхолм.

Швеция, която се откроява в Европейския съюз като страна, предлагаща постоянно жителство на сирийци, се нарежда на четвърто място по брой на търсещите убежище хора и на второ като дял от нейното население от 44 индустриализирани държави, показват данни на ООН.

Броят на мигрантите в центъра се увеличи през миналата година до около 10 на ден. Когато пристигнат сирийци, те са подлагани на медицински преглед и им се предоставят помощ за свободни уроци по шведски език, храна и квартира. Постоянно жителство може да бъде дадено до два месеца.

„Ние не задаваме много въпроси. Задачата тук е да се направят нещата колкото се може по-удобни“, каза служителката Лина Персон.

Това има цена. Разходите за приемане на търсещи убежище хора ще скочат с почти 50 процента до 7 милиарда шведски крони (1,1 милиард долара) тази година, доближавайки 1 процент от националния бюджет на страната, бореща се да осигури пари за увеличаващите се разноски за здравеопазване и образование.

Не става обаче въпрос само за търсещи убежище хора. Полицията се бори с ромски мигранти, които издигат импровизирани лагери край Стокхолм. Основна тема в Стокхолм тази година е увеличаването на просяците от Източна Европа по улиците.

Преди две десетилетия „Шведски демократи“ бе периферна крайнодясна партия, но сега се ползва с около 8 процента подкрепа в допитванията и си е поставила за цел да получи до 15 процента на европейските избори.

Основните партии се притесняват от опита на Дания, където антиимигрантска партия държеше в ръцете си баланса на силите в предишното правителство, като прокарваше политики, включващи затягане на граничния контрол, което разпали напрежение с други европейски държави.

„Целта ни е да укрепим нашия баланс на силите, така че да може да имаме повече влияние след следващите избори“, каза партийният секретар на „Шведските демократи“ Бьорн Содер.

Твърде много ли са имигрантите?

В южната част на Стокхолм – в друго невзрачно предградие със сиви жилищни сгради – събрание на „Шведски демократи“ привлече предимно бели мъже, дошли да чуят лидера на партията Джими Окесон – добре облечен политик, който превръща „Шведски демократи“ в сравнително порядъчна партия.

„Швеция приема твърде много хора за твърде кратко време. Има голям натиск върху нашата социална система“, каза 19-годишният партиен член Фредрик Ериксон.

През последната година Швеция е разтърсвана от съживяване на насилието, свързано с крайнодесни и неонацистки групи, които са доста по-крайни от „Шведски демократи“.

Партии като „Шведски демократи“ бяха засегнати, след като Андерш Брайвик, привърженик на възгледа за превъзходство на белите, уби 77 души в Норвегия през 2011 г. Но сега 20 процента от шведите казват, че са съгласни с нейните имиграционни политики.

Положението е подобно във всички скандинавски страни.

„Отправната точка за нас във Финландия е да избегнем грешките, които допускат Германия и Великобритания по отношение на имиграцията. Ние сме критично настроени към допускането на всички имигранти до финландското социално осигуряване“, каза партийният секретар на „Финландците“ Риика Слунга-Поутсало.

„Финландците“ са си поставили за цел да спечелят второ и евентуално трето депутатско място в Европейския парламент.

Според някои допитвания Датската народна партия, която се противопоставя на строежа на джамия в Копенхаген и критикува радикализирането на мюсюлманите в Дания, се ползва с над 20 процента подкрепа.

Хусбю съвсем не е запуснат район. В него има училища, невзрачни, но действащи жилищни сгради от 60-те години на 20-и век, обаче почти нищо друго не се е променило, казват жители.

„Просто по някаква причина не мога да си намеря работа“, заяви Хайдар Хадждари, имигрант второ поколение, чийто баща е бежанец от Иран. Той е пратил автобиографията си на големи технологични и телекомуникационни компании с офиси в района.

Хадждари се чуди дали отново ще избухнат бунтове, особено когато погледите са насочени към тези квартали в година на избори.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.