СофияПловдивВарнаБургасРусе

ГМО: Семена убийци, фалшива реклама и черен ПР

Йордан Начев. Колаж: е-вестник

Освен лобиране и спонсорство на всички възможни нива в политиката на Монсанто и другите производители на ГМО влизат също лъжата, недобросъвестната реклама и отричане на негативните резултати от проведените независими проучвания и изследвания.
Благодарение на умело провежданата пропаганда масовото разпространение на генетично модифицираните организми се реализира в кратки срокове.

Обещанията от страна на производителите на ГМО бяха насочени в няколко основни направления – решаване на проблемите с изхранване на населението в развиващите се страни и в света като цяло, намаляване на разходите за производство на селскостопанска продукция и намаляване на замърсяването на селскостопанските площи с химически препарати. Какво показва практиката и каква е действителността след повече от две десетилетия масово внедряване на трансгенните култури.

1. Основният претекст на производителите на ГМО е възможността с тяхното внедряване да се изхранва непрекъснато увеличаващото се население на земята. Това твърдение се популяризира още от 60-те години със старта на проекта „Зелена революция“. Ако тези твърдения са верни, добивите от засетите с ГМ семена площи ще бъдат по-високи и това ще се постига с по-малко разходи за отглеждане на растенията. Това беше обещавано на фермерите. Анализът на резултатите от досегашното използване на ГМО не потвърждават подобна теза. (…)

През 2009 г. Сайънтифик Американ и Съюзът на загрижените учени (Union of Concerned Scientists – UCS) защитиха същата теза. В доклад на UCS се прави анализ на повече от 20 академични изследвания върху двете основни култури, подложени на генното инженерство в САЩ – пшеницата и соята. Позовавайки се на резултатите от тези изследвания UCS твърди, че трансгенните пшеница и соя не увеличават добивите. (…)

Резултатите през последните 15 години показват, че увеличението на доходите от селскостопанската продукция не се дължи на приложението на ГМО, а на хибридната селекция, която през хилядолетията винаги е била традиционен начин за развитие на растителната генетика. Въпреки всички действия досега и масовото внедряване на ГМО проблемите с изхранването се задълбочават и неравенството в света се увеличава с много по-бързи темпове през последните десетилетия.  В действителност проблемите с изхранването идват от прекомерната химизация на производството и неравномерното разпределение на продукцията. Категорично може да се каже, че внедряването на ГМО не повишава добивите. Това се оказа лъжлива реклама.

2. Създателите на ГМО твърдят също, че въвеждането на трансгенните култури намалява цената на производство и това ще облагодетелства както фермерите, така и потребителите. Дали това е така? Какви са фактите.

Само за една година цената на дребно за „Раундъп“ се е повишила от 32 долара за галон през декември 2006 г. до 45 долара за галон. През юни 2008 г. тя е вече 75 долара за галон. Това е скок от 134% за по-малко от две години. За същия период средната цена на соята, най-продаваната генномодифицирана култура в САЩ, се е покачила с повече от 50% – от 32,30 долара до 49,23 долара на акър. През юли 2008 г. Монсанто обявява, че планира да вдигне средните цени за някои от видовете генномодифицирана царевица на компанията с 35%. Това, което се прави с царевицата, се прави и с други генномодифицирани култури. Средната цена на соята, най-продаваната генномодифицирана култура в САЩ, се е покачила с повече от 50% само за две години – от 2006 г. до 2008 г. – от 32,30 долара до 49,23 долара за един акър. Такава ценова политика се провежда и спрямо другите основни генномодифицирани култури. (…)

Порочната практика за патентоване на семената за посев от частни корпорации води до заробване на малкия и среден селскостопански бизнес. Тези, които не желаят да попаднат под властта на патентованите семена, не могат да опазят продукцията си чиста от опрашването с трансгенните култури, понеже те се намират в съседство. Организацията за прехрана и селско стопанство на ООН (ФАО) също предупреждава, че с трансгенните технологии „не може да се очаква откриването на работни места. Това ще засегне в основи агрикултурата и ще има решаваща роля в бъдещето на най-бедните“.

3. Друго широко рекламирано обещание на трансгенните производители беше съществено намаляване на използването на пестициди при ГМО в сравнение с това при конвенционалните култури. Практиката опроверга и това твърдение. Оказва се, че трансгенните растения изискват много повече хербициди от конвенционалните. Според USDA и EPA бързото внедряване на трансгенните култури от американските фермери е довело през последните девет години до увеличено използване на хербициди.

За периода от 1996 г. до 2011 г. внедряването на ГМ семена за трите основни ГМ култури (царевица, пшеница и соя) е увеличило количествата използвани хербициди с 239 хиляди тона в сравнение с конвенционалните култури. Само през 2011 г. при ГМ култури са били използвани 24% повече хербициди или около 40 хиляди тона. Използваните през 2011 г. пестициди при ГМ култури са били с 20% повече на акър в сравнение с биологичните растения. (…)
През януари 2014 г. „Форбс“ посочи, че според ново изследване на Фуд енд Уотер Уоч (Food & Water Watch), планираното намаляване на използване на химикали при ГМ култури не се е потвърдило.

Тези и други предварителни обещания, с които корпорациите пропагандираха ползата от преминаване към използване на ГМ култури, спомогнаха трансгенното производство за относително кратък срок да завладее голяма част от земеделските площи в САЩ и в много други региони по света. Съществена роля в това отношение изигра също подкрепата на различни лобита в американската администрация през последните десетилетия.

След като бяха комерсиализирани в средата на 90-те години, използването на генетично модифицирани семена нарасна драматично. Поради свободното опрашване от насекомите, веднъж засети, генномодифицираните растения бързо се разпространяват по цялата околна територия. В САЩ териториите, на които растат изключително ГМ култури, се утрояват за всеки две години. Когато през 1996 г. Монсанто започва да продава трансгенната соя, само 2% от семената на този продукт в Америка съдържат патентования от фирмата ген. За по-малко от десет години обработваемите площи, засети с ГМ семена, нарастват лавинообразно по целия свят и през 2004 г. заемат около 25% от всички обработваеми площи в света. Над 60% от тях са били засети ГМ семена, произведени от американските ТНК.

Пшеницата е най-разпространената селскостопанска култура в света. През 1995 г. засетите с нея площи достигнаха 219 млн. хектари. След нея е оризът със засети площи от 149 млн. хектари и продукция 542 млн. тона. 50% от културите в Третия свят се засяват със семена от предната реколта. Половината от селскостопанските работници в Третия свят са бедни и не могат да купуват семена всяка година, но произвеждат между 15 и 20% от храните в света и директно захранват най-малко 1,4 милиарда души – 100 милиона в Латинска Америка, 300 милиона в Африка и един милиард в Азия.

По данни на Монсанто за период от две години (2008 г. и 2009 г.) 95% от засетите площи със захарно цвекло са били резистентни към пестицида „Раундъп“. Към 2012 г. над 90% от семената на соя в Америка вече съдържат генната модификация на Монсанто. Според USDA вече 85% от насажденията на канола и 50% от пшеницата в САЩ са генномодифицирани и резистентни на хербициди разновидности. Също така 93% от олиото от памучни семена и над 90% от олиото от канола, които се произвеждат в САЩ, са от ГМО.

Днес Монсанто контролира 90% от производството на ГМО в САЩ. В момента 21 ГМ култури са резистентни към глифозата и са разпространени по целия свят. Трябва да се отчита, че става въпрос за основните селскостопански култури, което в действителност означава ГМО навсякъде и във всяка храна. Това означава, че който внася тези американски продукти, той внася ГМО и продуктите на отглежданите с тях животни (хляб, месо, мляко и т.н.) също са ГМ.
Организацията за прехрана и селско стопанство на ООН (ФАО) предупреждава, че с трансгенните технологии „не може да се очаква откриването на работни места. Това ще засегне в основи агрикултурата и ще има решаваща роля в бъдещето на най-бедните“. Дребните фермери и малките производители търпят големи загуби, докато корпорацията продължава да трупа огромни печалби от наложения монопол върху световната търговия с храни, включително ексклузивните патентни права върху семената и генните разработки. (…)

Освен щедрите обещания, производителите на ГМО използват и активен дезинформиращ пиар. Организацията за биотехнологична индустрия (Biotechnology Industry Organization – ВІО), която представлява Монсанто, Дюпонт и другите производители на генетично модифицирани семена, заяви, че уважава желанието на хората да се отбелязва на етикетите на продукцията, че съдържат ГМО, но на практика това щяло да заблуди потребителите, че продуктът може да бъде опасен.

Стратегията за замърсяване е един от многото непрозрачни и скрити методи, които стоят в основата на корпорациите. Целта е накрая да се окаже, че въпреки нежеланието на някои, използването на ГМ семена се е наложило навсякъде и няма алтернатива. До 2005 г. трите американски компании, водещи в разпространението на ГМ семена и хербициди, излагат своите аргументи против всякакво правителствено регулиране на техните изследвания за безопасността на собственото им ГМ производство. Те просто заявяват, че най-надеждният начин за гарантиране на безопасността на ГМ семена е да повярват на собствената преценка на производителя.

Общите разходи за реклама, вложени от Монсанто по това време, възлизат на 1 млн. фунта стерлинги във Великобритания и на повече от 1,5 млн. долара във Франция.
През 1999 г. Монсанто бешe обвинена от британската (Advertising Standards Authority – ASA) за „фалшиви, объркващи, недоказани и грешни“ твърдения в полза на нейните продукти в проведената от корпорацията ПР кампания за 1 млн. британски лири. В отговор на това обвинение Монсанто се извини с обяснението, че това не е направено нарочно, за да заблуди някого, а поради неотчитане на културните различия между Обединеното кралство и САЩ в начина, по който тази информация е била поднесена.

От начало корпорацията представя „Раундъп“ като саморазпадащ се и оставяйки почвата чиста след неговата употреба, но шест години по-късно Монсанто признава, че е провеждала лъжлива пропагандна кампания и беше глобена с 15 000 евро. В момент, когато се е разглеждал въпросът дали ГМО да бъдат допуснати в Бразилия, Монсанто използва лъжлива реклама относно последствията от отглеждане на ГМ соя и хербицида глифозат, който се използва при нейното култивиране. Целта е да се подготви пазарът в Бразилия за бъдещото отглеждане на ГМО.
През 1990 г. Монсанто изразходва над 405 хил. долара за противодействие на законопроекта „Голяма зелена инициатива“, който е насочен към поетапно съкращаване на използването на пестициди, в това число и на произвеждания от фирмата „алахлор“, който предизвиква онкологични заболявания и способства за затоплянето на климата.

В свое изследване от 1996 г. под заглавие „Съставът на зърната на устойчивата към „глифозат“ соя е еквивалентен на състава на традиционните соеви зърна“ Монсанто е спестила данни, които не са в полза на нейния продукт. Едва през 2005 г., когато се достига до пълната информация, става ясно, че ГМ соя съдържа значително по-малко количество белтъчини и други хранителни вещества. Освен това загрятата ГМ соя има два пъти повече белтъка „лектин“, който може да блокира способността на организма да усвоява други хранителни вещества. Печената ГМ соя съдържа седем пъти повече инхибитори на „трипсина“, който е основен алерген на соевите зърна.
Под предлог за подпомагане на населението по време на лоши климатични условия правителството на САЩ предлага на страните от Южна Африка помощ в размер на 266 млн. под формата на генномодифицирана царевица. Този продукт е основна храна за населението на Замбия и Зимбабве, които отказват помощта поради опасение от вреда за здравето на хората.  В същото време на световния пазар в излишък се намира голямо количество биологична царевица и ЕС предлага парична помощ за нейното закупуване.

В Аржентина правителствената и частна пропаганда, финансирана от производителите на ГМО и под натиска на тяхното лоби в страната, рекламират голяма полза от соевата хранителна диета за сметка на тази от млечни продукти и месо. Кампанията пропуска факта, че соевите хранителни продукти са непригодни за продължително използване от човека. Бебетата и малките деца, на които се дава соево мляко, получават засилена чувствителност към различни алергии. В рекламата също се премълчава и това, че суровите и обработени соеви зърна съдържат токсични вещества, които се свързват с канцерогенни заболявания.

Огромната гама от продукти, които се продават по щандовете на супермаркетите във Великобритания, съдържат генетично модифицирани ингредиенти, но само два продукта имат етикети, предупреждаващи, че са ГМО – доматеното пюре „Safeway“ и вегетарианското сирене на Sainsbury y Coop. Например има царевица с гени на бактерии и ягоди с гени на риби.

Със съкращения

*Откъс от книгата на проф. инж. Йордан Начев „ГМО: Храната като оръжие“, подготвена от „Сиела“. Авторът е доктор на икономическите науки и доктор по психология. Сега преподава в държавни и частни висши учебни заведения по дисциплини, имащи отношение към геополитиката, глобализационните процеси, организационното поведение и националната и международната сигурност. В книгата се разглежда разрушителното въздействие върху околната среда, биологичното разнообразие и здравето на хората, причинени от последните трансгенни постижения в съвременния агробизнес.

Транснационалните компании определят и водят политиката за внедряване на ГМО с цел глобален контрол върху производството на храна чрез контрол върху производството на селскостопанска продукция. Стремят се да забранят производството на биологична продукция от малките и средните производители, като ги задължават да купуват ежегодно нови семена от тях, които са ГМО и са обект на патентна защита. Тази политика унищожава биологичното разнообразие от растения и животни на планетата, получени по пътя на естествената селекция. Освен това разорява дребните производители поради оскъпяване на производството. Например след въвеждането на генномодифицирания ориз от стотици разновидности на ориза в Китай и Виетнам сега са останали десетина.

Днес генномодифицираните семена имат в себе си ген убиец, който прави растението стерилно. От него не могат да се получат семена, които да поникват. Това позволява единични производители да продават посадъчен материал на избрани от тях компании. Всичко това прави храната оръжие, което ограничен брой хора решават как и срещу кого да използват.
Налагането на ГМО превръща всяка храна в генномодифицирана – хляб, месо, разхладителни напитки, понеже продуктите за нейното производство идват от генномодифицирани фуражи, зърно и т.н.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.