СофияПловдивВарнаБургасРусе

Икономиката в Европа се оправя, но разочарованието тласка към нова криза

След петте изтощителни години, може би мнозина граждани на Европа желаят да пратят цялата политическа класа в огъня и мъките на ада. Но по случайност бюлетините за изборите за Европейски парламент от 22 до 25 май не включват този вариант, така че рекорден брой хора вероятно няма да си дадат труда да гласуват. Голяма част от онези, които ще го направят, ще подкрепят екстремисти и популисти.

Явните антиевропейски партии може да вземат над една четвърт от местата. Националният фронт във Франция, Партията на свободата в Холандия и британската Партия за независимост на Обединеното кралство вероятно ще постигнат най-високия си резултат досега. Това ще доведе не само до вътрешни политически кавги, но и до нападки към Европейския съюз – проект, който милиони избиратели вече асоциират с трудности и провал.

Политическите лидери в Европа ще бъдат изкушени да не обърнат много внимание на това. Икономиките се подобряват. След тежката рецесия и годините на борба с кризата на еврото, растежът се връща, а доходността на ценните книжа рязко спадна. Опасността, че финансовите пазари може да взривят еврото (и ЕС) изчезна, поне засега. Една нова анкета на Изследователския център „Пю“ от тази седмица даже свидетелства, че вероятно доверието в ЕС малко се е възстановило. Ако политиците просто успеят да задържат бавното, но трайно възстановяване, дали така няма да си върнат тези недоволни граждани?

Не. Последната криза може да е свършила, но тя пося дълбоко противоречие в сърцето на Европа – между нуждата от интеграция на икономиките от еврозоната и нежеланието на избирателите това да стане. Ако популизмът продължи да се разраства, членовете на еврозоната може да си изберат правителството, готово да наруши правилата и да излезе от единната валута. Това може да разпали наново кризата на еврото, а политическото недоволство ще бъде овладяно по-трудно, отколкото икономическото.

Възстановяване и реформа

Самозалъгването у европейските лидери започва с икономиката. Растежът може да се е върнал, но той е хилав. Безработицата остава чудовищна: към 26 милиона души в Европа са без работа сега. Почти навсякъде дълговете са опасно високи. При тези крехки банки кредитът е трудно достижим, а част от Европа е на ръба на дефлацията. Може би еврозоната върви към едно загубено десетилетие, подобно на 90-те години за Япония. Япония обаче е социално сплотена национална държава, а за разнородния ЕС има много по-малка вероятност да оцелее след подобно изпитание.

ЕС може да помогне за увеличаването на растежа. Европейската централна банка (ЕЦБ) би могла да смекчи монетарната си политика, включително и с неконвенционални средства. Европейската комисия би могла да поднови натиска си за изграждане докрай на единния пазар в услугите, цифровите технологии и енергетиката например или да продължи работата по споразумението за свободна търговия със САЩ.

Но експлозията от реформаторско усърдие от страна на Брюксел едва ли ще умилостиви недоволните избиратели в Европа. От една страна реформите, които целят да създадат краткосрочна болка преди дългосрочна изгода, са причината, поради които много европейски правителства ги смятат за трудни. От друга страна избирателите не обичат да бъдат разигравани от еврократите.

Битката за спасяване на еврото доведе до централизация на силите в банковото дело, в данъчната и разходната политика. И докато повечето гласоподаватели от еврозоната искат запазване на еврото, те достатъчно ясно се противопоставят на придаването на повече правомощия за намеса на ЕЦБ, Европейската комисия и Европейския парламент. Изоставената конституция на ЕС и нейният приемник – Лисабонският договор – бяха отхвърлени общо на три от шест референдума, а десет правителства нарушиха обещанията си да насрочат допитване за окончателната версия. В страната основателка Франция днес ЕС предизвиква повече негодувание даже от това в прочутата с евроскептицизма си Великобритания. Зовът на популистите в европейските избори се основава предимно на нарастващата враждебност към намесата на Брюксел.

Това е въпрос на демокрацията, не на икономиката. Избирателите не са доволни, когато изритат някое управлявало досега правителство, за да им бъде казано после от ЕС, че заместниците му трябва да се придържат към същата бюджетна и икономическа политика. Откак прехвърлянето на власт към центъра става вследствие на икономически провал, а не на широк политически дебат или на забележителен успех, вероятностите това да бъде приемано с покорство са малки.

Върнете властта обратно

Възмущението на избирателите свидетелства, че предоставянето на повече пълномощия на Европейския парламент не е надеждно средство за демократична легитимност. Парламентът не постигна успех в своята 35-годишна стратегия да убеждава избирателите да го възприемат сериозно, ако постоянно се сдобива с по-голяма роля. Ръководителите на правителствата в Европа трябва да се обявят срещу последното завземане на власт, с което парламентът си присвоява правото да избира председателя на следващата Европейска комисия, а главните политически групи да номинират кандидати, като отказват да приемат всякакви алтернативи.

Ако ЕС иска да повиши демократичната си легитимност, няма да направи това чрез Европейския парламент, а чрез националните парламенти. Това означава връщане на властта на тях, където е възможно, вкл. на по-голямата бюджетна гъвкавост и повече национален контрол върху социалната политика и трудовото право. Това означава също, че националните лидери трябва да поемат отговорността за икономическите реформи вместо да се крият зад удобната фикция, че болезнените варианти са им наложени от лошите хора в Брюксел или Берлин. Опитът напоследък показва, че онези, които правят това, могат да извлекат облаги: страните, извършили по-големи промени у дома като Испания и Португалия сега отново са жизнени и по-силни, отколкото мудните в реформите страни като Франция и Италия.

По едно време изглеждаше, че Европа неумолимо се е насочила към „по-близък от всякога съюз“ и мнозина федералисти се надяваха, че кризата на еврото, подобно на предишните кризи, ще означават поредната стъпка напред. Обаче в пустошта, останала след последната криза, избирателите се канят да доубият идеята за Съединени щати на Европа. Вместо да бъде разширявана ролята на институциите на ЕС, ще е по-добре да бъде подсилена националната държавност, където се намира легитимността.

Широките стратегически насоки на Европа трябва да бъдат определяни от главите на правителствата, а не от Европейската комисия, въпреки че този орган предлага детайлно подготвени закони. Европейският парламент трябва да бъде понижен в ранг, а на националните парламенти да бъде придаден повече демократичен контрол. Ако ЕС иска оцелее, трябва да върне властта обратно на хората. (БТА

В. „Гардиън“: Защо са сърдити избирателите

Европейският съюз често е бил непопулярен, дори и преди финансовата криза. Продължилият дълго спад в икономиката и досадните грешки на хората, определящи политиката в еврозоната, обаче предизвикаха политическа огнена стихия, пише Филип Лигрейн в коментарна статия за в. „Гардиън“.

Подкрепата за ЕС спадна до най-ниското си равнище в цялата му история. Повечето европейци сега свързват блока със строги икономии, рецесия и германска доминация; организация, която им поставя ограничения какво могат да правят, вместо да им казва как да постигнат повече заедно. Антиевропейските партии, които често са с ксенофобски профил, а членовете им са реакционни екстремисти, се очаква да се представят добре на изборите за Европейски парламент другата седмица. Европа спешно трябва да смени курса, смята авторът.

Но докато критици като Найджъл Фараж и Марин льо Пен поначало не са прави, а предлаганите от тях решения – още по-лоши, ще е глупаво да отричаме, че през последните години бяха направени ужасни грешки, особено в еврозоната. Както зная от първа ръка, тъй като съм работил лично с председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, институциите на ЕС често не функционират нормално, доминирани са прекомерно от Германия и не са достатъчно демократични, пише Лигрейн.

Кризата подкопа доверието във възможностите и мотивите на водещите политици. Те не успяха да предотвратят кризата и се оказаха неспособни и да я разрешат. Спасиха банки и техните кредитори, но орязаха разходите за бедните ученици. Накараха други да страдат, а самите те останаха невредими. Нищо чудно, че гласоподавателите са сърдити.

Шантажирани от заплахата, че ще бъдат накарани да излязат от еврозоната, данъкоплатците в Ирландия, Португалия и Испания бяха принудени под натиск да платят за грешките на чужди банки.

Необходими са повече инвестиции, заедно с реформи за повишаване на продуктивността (и следователно на заплатите). Европейците трябва да имат повече думата по изцяло политическите решения, които ЕС взема – и правото да променят курса. За да спасим ЕС, трябва да го поправим, пише в заключение авторът на статията в „Гардиън“.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.