НАТО успешно „осребрява“ ситуацията около Украйна

Росбалт

Рязкото активизиране на Русия даде шанс за нов живот на Северноатлантическия съюз. Макар да демонстрира в случая с Крим, че не е готова за конфликти с реален противник, НАТО се опитва да увери всички, че днес е безалтернативен гарант на сигурността и в Европа, и в Средна Азия. Все по-трудно убеждава обаче дори собствените си членки.

За разпускане или поне сериозни реформи в алианса се заговори практически веднага след разпадането на Съветския съюз. Но вместо да изчезне, НАТО, напротив, взе дейно да се разширява в източна посока.

Последваха инвазиите в Афганистан, Ирак и Либия. Заради тях евроатлантическото партньорство започна да се пропуква. Франция и Германия изобщо не желаеха да воюват със Саддам Хюсеин. Спря и разширяването на алианса – забуксуваха процесите в Украйна, Грузия, Молдова. Западноевропейските партньори на САЩ категорично им отказваха членство. И пак се чуха приказки, че Северноатлантическият съюз, вече отживял, трябва да поеме или към бунището на историята, или към вътрешни реформи. Времената за екстензивно развитие са минало и НАТО не отговаря, дето е думата, на новите предизвикателства.

Военният блок бе твърде слабо приспособен например за борба с тероризма. А след публикуваните данни, че САЩ следят всичките си съюзници, опитите на пакта да стане водеща сила в гарантирането на кибернетична сигурност едва ли не в планетарен мащаб будеха най-малкото смях. Стигна се до критична точка.

Присъединяването на Крим от Русия обаче може да спаси алианса. Поне така разчита, и то силно, главната му квартира в Брюксел. Защото, формално погледнато, НАТО се сдобива вече с реален, а не измислен „потенциален противник“.

Естествено през кримската криза алиансът се прояви като най-малко дееспособната международна институция, освен може би Съвета за сигурност на ООН. Навярно защото взема всички съществени решения с консенсус. Това обаче съвсем не оправдава най-големия в света военен съюз, едвам успял дори да формулира позиция във връзка с териториалния конфликт между две големи европейски страни. Като оставим настрана, че пактът демонстрира пълна неспособност да повлияе на събитията в Украйна или да я защити от Русия, както предлагаха някои политици в Централна Европа.

Натовците обаче се възползват от паническите настроения сред част от централноевропейските политици и без да предоставят реални гаранции за защита, дейно се стремят да разширят своята зона на влияние. Говорим най-вече за предложението на алианса от 7 май да разположи войски в държави от Централна Европа.

Трудно бихме опровергали при това положение посланика на Русия в НАТО Александър Грушко, усъмнил се тези дни дали пактът е способен и готов да брани своите членки. „Чудно защо в НАТО убедено се говори, че само алиансът може да гарантира сигурността на членките си. Макар за всички да е ясно, че сигурността не зависи от НАТО, а от нормалните отношения със съседните страни, развитието на сътрудничество и взаимодействие, от много други невоенни фактори“, заяви руският представител в Северноатлантическия съюз.

Ще припомним, че по-рано алиансът сам странеше от подобни стъпки – до голяма степен за да пести средства, а и да не си разваля пак отношенията с Русия, без да има защо. Сега обаче НАТО, напротив, предлага на членките си в Централна Европа военна помощ. Доста натрапчиво при това.

Толкова натрапчиво, че далеч не всички я приемат. Докато Полша сама официално моли не само за натовски маневри на своя територия, но и за изграждане на бази, Чехия например гледа да се измъкне. Експерти от НАТО бяха обяснили вече на Прага, че войските й едва ли могат да отблъснат агресия отвън; министърът на отбраната Мартин Стропницки обаче заяви пред Ройтерс: „Да повишим някак нивото на присъствие на алианса у нас – да. Но става ли дума за истински подразделения, съм настроен скептично“. Както заявява шефът на чешкото военно ведомство (също и киноактьор), неговото поколение помни как в страната са били базирани близо 80 000 съветски войници, тъй че никакво пряко чуждестранно военно присъствие не буди у него оптимизъм.

Изявлението му впрочем не е гаранция Чехия да не „клекне“ пред НАТО, защото местната опозиция, а и премиерът, осъдиха сравнението на войските от алианса с войските на Варшавския договор и на практика накараха Стропницки да се оправдава.

Успоредно с Европа НАТО разширява и своята зона на отговорност в Средна Азия. В Ташкент официално и тържествено се открива днес офис на Северноатлантическия съюз. И макар това решение на узбекистанските власти формално да не е взето днес, макар да се дължи на опасения от дестабилизация в региона след изтеглянето на западните войски от Афганистан, мнозина със сигурност ще го свържат със събитията в Украйна.

Тъй че след Крим Северноатлантическият съюз доста успешно е „осребрил“ стария лозунг от студената война „Руснаците идат!“. Който е повод не само да се искат повече средства, но и да не се правят никакви реформи в бюрократизираната, не съвсем работоспособна организация. Покрай войната, казват, всичко се забравя. В случая войната е само призрак, но и той върши работа.

Ако се стигне впрочем до истински военен конфликт, манипулаторите от щаба на НАТО може доста да си изпатят от водената днес политика. Защото НАТО, както си беше най-големият, най-мирният и най-неефикасният военен алианс в цял свят, така си и остава тромава грамада, която едва ли ще е от помощ за членките си при реална заплаха.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.