СофияПловдивВарнаБургасРусе

Можеше ли да се избегне трагедията в мината в Сома

Турският депутат Алим Ъшък коментира пред БТА причините за инцидента

Спасители изнасят пострадал миньор. Снимка: от тв екрана

„…Господи, така ли трябваше да те изкараме мъртъв от земята и пак да те върнем в нея, боже, пуста да остане тази мина, сега по-добре мината да ме прибере и мен…“. Така нарежда пред един плътно затворен ковчег около 35-годишна забрадена жена с очи като че ли изскочили от орбитите от плач. До нея са трите й деца със скръбни лица…От разказа й става ясно, че тялото на мъжа й било извадено от мината така обезобразено, че два дни чакали докато властите го идентифицират и им го предадат, за да го върнат отново в земята, завинаги…

Това е само една от многото покъртителни сцени в района на мината в Сома, която се превърна в най-жестокия и масов гроб на невинни хора в мирно време. Броят на жертвите в трагичния инцидент, който е най-голямата промишлена злополука в Турция достигна 301.

Покрусени от скръб близки, съпруги, майки, годеници, бащи, синове търсеха миньорите, които бяха под земята, когато стана катастрофата на 13 май и в следващите дни. Тълпяха се пред охладителните складове, където складираха телата на извадените от мината, но никой не им казваше нищо. Трябваше да чакат, докато някой излезе с лист в ръка и започне да чете имената на…мъртвите. Слабости в организацията на спасителните работи, които още повече подсилваха мъката и липсата на надежда у хората.

Миньорите, когато слизат под земята, обличат работните дрехи и оставят личните си карти горе, т.е. долу слизат като хора без самоличност – факт, който още повече подсилва трагизма на случилото се в мината.

Един младеж в продължение на няколко дни търсеше баща си и накрая разпозна безжизненото му тяло от бележка, написана на ръка, в която преди да умре бащата написал: „прости ми, синко“.

Трупът на друг мъж бе идентифициран благодарение на няколкото покани за сюнета на сина, които носел в джоба си, когато слизал под земята, за да ги даде на колегите си. А един миньор – баща, който бе спасен в първия ден, продължаваше да търси сина си, когото бе оставил под земята…

В момента на катастрофата под земята са били 787 миньори. Оцелели твърдят, че ръководството на рудника нарочно карало смените да се застъпват, за да не прекъсва работният процес.

Можеше ли трагедията в мината в Сома да бъде предотвратена?

„Можеше, ако навреме бяха взети необходимите мерки. Още повече, че имаше и сигнали, че нещата в Сома не са добре“, казва специално пред БТА депутатът от Великото национално събрание на Турция Алим Ъшък, член на парламентарната комисия по енергетика и природни ресурси от квотата на Партията на националистическото действие.

С Алим Ъшък разговарях непосредствено след завръщането му от мината в Сома, където бе получил непосредствени впечатления. По думите му един от големите проблеми в турската система на приватизацията е нерегламентираното даване на лицензи на минните компании, където не се прилага никакъв контрол. Безопасността на труда и живота на работещите се жертва заради печалбите.

„От две години насам лицензите на минните компании се раздават само от турския премиер. Държавните институции се заобикалят, те въобще престанаха да бъдат такива“, посочва той.

„Въпросите, свързани с това на кого и как да се дават лицензите, трябва да се отнемат от министър-председателя и спешно да се предоставят на съответните институции. Крайно наложително е да се осигури законова основа на въпроса по заплащането на контролните органи. Заплащането трябва да се отнеме от собствениците на компаниите и да се осигурява от държавните институции, което ще спомогне за надеждността и сигурността на контролните механизми“, коментира Алим Ъшък.

В парламентарната комисия по енергетика и природни ресурси, чийто член съм, неведнъж сме повдигали въпросите за безопасността на труда на работниците в мините, специално на тези в Сома. Преди две седмици пак беше внесено искане за разследване, но парламентарното мнозинство на управляващата ПСР го блокира и този подход доведе Турция до това дередже. Някои подробности за причините ще станат ясни след като приключи експертизата на специалистите. Но е ясно, че тази зловеща катастрофа не дойде ей така, без нищо. Безспорно е имало симптоми за това и ако те навреме и задълбочено са били изследвани и са били взети мерки, може би катастрофата нямаше да е толкова ужасна и с такива огромни човешки жертви, коментира депутатът.

Той нарече скандален фактът, че официален представител на държавата, в лицето на министъра на енергетиката и природните ресурси Танер Йълдъз, в продължение на четири дни поддържаше версията, че трагедията е предизвикана от взрив в трафопост.

„Думите на министъра се оказаха лъжа. Стана ясно, че експлозията е предизвикана от запалване на въглищата от искра. Ако едно официално длъжностно лице казва едно, а след четири дни излиза, че това не е вярно, ясно е, че не се подхожда сериозно и с цялата отговорност към положението“, каза депутатът.

Според заключението на камарата на минните инженери, катастрофата е станала не от взрив в трафопост, а от запалили се стари изоставени въглищни жили.

Според Гюнтер Алп – специалист по безопасност на труда в мините, основният проблем в турската каменовъглена индустрия, е, че техниките за добив на въглища са много остарели и примитивни. Липсата на системи за ранно предупреждение, които оскъпяват, но са много ефикасни за безопасността на труда, също е сериозен проблем.

„Техниките, които се използват за добив на въглища, и проблемът за безопасността са много тясно свързани. Смятам, че в мината в Сома има занемаряване на условията за безопасност на труда на работниците от страна на отговорните фактори. Става дума за един троен механизъм на работа между компанията, която разработва рудника, контролният орган и компетентните лица, които осъществяват контролните дейности. Когато този троен механизъм работи правилно, тогава могат да бъдат гарантирани стандартите за безопасност на нужното ниво“, казва той.

Специалистът обръща внимание и на факта, че ако в мината в Сома е имало система за ранно предупреждение, както изискват съвременните стандарти, трагедията нямаше да се случи.

Един от спасилите се миньори – 39-годишният Мехмед Али Дишли разказа, че техникът на неговата смяна 17 дни преди трагедията предупредил началниците, че кабелите няма да издържат и може да предизвикат злополука. Но вместо да го изслушат, му казали да си гледа работата и да не се бърка. „Стана точно така, както каза. Но с цената на много жертви“, допълва той.

Катастрофата в Сома постави на вниманието и въпроса отговаря или не Турция на международните стандарти по отношение на безопасността в мините. Според специалистите Турция е далеч от стандартите на западните страни. Но в сравнение със страните от третия свят и развиващите се страни, е малко по-добре, т.е. те я поставят някъде по средата.

Деветнайсет години Турция не подписва Конвенция 176 на Международната организация на труда относно безопасните и здравословните условия на труд в мините.

Трагедията в мината отключи недоволството срещу режима на премиера Реджеп Тайип Ердоган, което бе позатихнало след местните избори в края на месец март т.г. Протести обхванаха Истанбул, Анкара, Измир, Балъкесир, Маниса, Трабзон, Сома и над още 20 градове на страната. Но протестите се различават както от протестите за парка Гези през миналото лято, така и от протестите във връзка с антикорупционната операция по характера си и по състава на участниците. В протестите за парка Гези участваха повече млади хора и интелектуалци главно от светските среди.

В протестите във връзка с трагедията в Сома участват десетки хиляди работници, обикновени труженици, вярващи, на много от които жените са забрадени, т.е. спадат към средата на консервативните мюсюлмани – значителна част от електората на ПСР, много от тях гласуваха и на последните избори за управляващата партия. Участниците в антиправителствени демонстрации за Сома сега настояват за оставката на премиера и на ислямо-консервативното правителство, обвинявайки ги че са прикривали минните компании в гоненето на големи печалби за сметка на сигурността и живота на работниците.

Един от протестиращите разказа, че хората на ПСР са ги заплашили, че ако не гласуват на местните избори на 30 март т.г. ще ги уволнят от работа.

„Но сега, след тази трагедия, в която загинаха шестима мои колеги, за нищо на света няма да гласувам за ПСР. Не смятам и да работя повече в мината, ще стана чистач, но повече под земята няма да сляза“, казва Мустафа Сезгин, баща на две деца, който е един от спасените 485 миньори.

Инцидентът в мината, който някои нарекоха „турският Чернобил“, стана в навечерието на обявяването на кандидатурите за предстоящите президентски избори на 10 август, на които държавният глава за пръв път ще се избира пряко от народа. На 24 май турският премиер Ердоган се предвижда да посети Германия, където се очаква на митинг в Кьолн да обяви кандидатурата си, ако междувременно не се случи някаква промяна.

Според депутата Алим Ъшък катастрофата в Сома се е отразила негативно на имиджа на Ердоган.

„В интернет се появиха кадри, на които се вижда, че при посещението си в Сома министър-председателят е посегнал да удари протестиращ. Това е възмутително за премиер, който възнамерява да се кандидатира за президент, показва, че не е достоен да бъде държавен глава. Но както се казва в поговорката – всяко зло за добро. Благодарение на случая, 75-милионна Турция видя истинското лице на премиера. Смятам, че инцидентът в Сома намали шансовете му за бъдещ президент“, коментира турският депутат.

Окръг Маниса, в границите на който се намира град Сома, е средно голяма провинция в Турция. Болшинството от хората са преселници от егейска Тракия Западна Тракия след Балканската война през 1912-1913 и от Кавказ. Основен поминък е минното дело. От всеки 10 мъже, поне един работи в мина.

„Трагедията в Сома удави в скръб турското общество. Показа, че въпреки икономическия напредък, въпреки магистралите, летищата, грандиозните проекти в Турция не сме се научили най-важното – да пазим живота на хората. Общото ни пожелание е дано най-сетне ръководителите си вземат поука и да не се повтарят трагедии като тази в Сома“, казва журналистката Леман Феррух от местния вестник в Маниса.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.