СофияПловдивВарнаБургасРусе

Столетницата е като Столевов на бял троянски кон

Иво Инджев

„Тогава Столевов, наший генерал, ревна гороломно: “Стари опълченци, венчайте България с(ъс Сергей) лаврови венци!

На вашата сила Путин повери прихода,  войната и себе дори” .

Нещо подобно ми се върти в главата, но не по повод т.н. опълченци, както нашите путлерофили наричат неговите въоръжени остриета в Източна Украйна; не дори и по повод пълната мобилизация на българските русофили сред избирателите тук, а съвсем конкретно във връзка с последния напън на червенеещите социолози да прогнозират водачество на БСП на предстоящите евроизбори.

Когато един политик или публицист заеме позиция (с камъни и дърве или инак) това е напълно в реда на нещата. Но за социолозите е задължително придържането към сухите цифри, а не присламчването към един или друг политически окоп. Нашите опълченци на социологическия приход обаче за пореден път дават да се разбере (на онези, които все пак си правя труда да разчетат поведението им), че за тях тези правила не важат. И няма значение, че отново могат да понесат „синила от бича” на позора за неверните прогнози. Защото така иска от тях Столевов, техният генерал.

Това правят от агенциите “Афис”, “Медиана” и Института за модерна политика, когато вкупом се опълчват срещу всички останали прогнози и внушават, че на разкаляния терен имало вече предимство на БСП, докато наоколо цари униние и вразите са обречени да бъдат сразени.

Честно казано, тази артилерийски подготовка с далечно мерене (на рейтингите и загубите от уж предизвестената победа) ми е скучна и безинтересна, защото не просто е предсказуема, но и отдавна е станала закономерна. Да заклеймяваш купените социолози, че са се продали, е като да се караш на продавачките на плътта си, които имат екзистенциален отговор: какво да се прави, трябва да се яде!

Този (порно)филм сме го гледали и няма интимна част от столетното тяло, която да не познаваме и да не ни е втръснала.

Значително по-интересна е свежата плът, вкарана в сюжета. Не защото ще научим нещо ново за ексхибициониста Бареков и поверения му проект без задръжки (което всъщност означава „България без цензура”), а поради факта, че червенеещите социолози буквално потвърждават общото брандиране на уж чисто новия му проект, който вербално се репчи на столетницата точно като порноактьор, вкаран в сюжета като „младия жребец”. Чрез ерекцията на предполагаемия му голям успех платените стимулатори на обществените залитания към промотирания атлет издават неистовото желание на сценаристите на неприличния филм актьорът да постигне креватния подвиг на новопоявилия се в кадър участник в руската тройка на победителите уж за сметка на изтиканите турци („нивгаш невидели в едно да се бият живи и умрели” ).

Иначе казано, на онези, на които е платено да помпат столетната еректорална мъжественост, със същата фактура им заръчано да подсигурят и дублиращия вибратор.

Ето защо тъкмо трите агенции, които вещаят победа на БСП са обединени и по друг признак: издайнически се различават от конкурентите си като вкупом прогнозират висок резултат на „България без цензура”- съответно 6,7%, 9,8% и 7,5%.

Ами ако познаят, а останалите се окажат „посрамени? Е, тогава ще има голямо ликуване от тяхна страна. Но е по-интересна хипотезата как ще се оправдават ако сгрешат.

Отговорът е обезоръжаващо простичък: никак.

Защото победители не ги съдят. А те са предизвестени победители на всички избори, както стана на предишните, на които уж загубиха, но се оказаха управляващи.

Така ще бъде, докато в България не се роди единен автентичен прозападен политически субект, който да се противопостави на Кремъл. Ще бъде разпознат по това, че не заиграва пасивно в ложето на Путин, както ГЕРБ, които са напълно импотентни в реакцията си спрямо руската агресия в Украйна и обвързването на България с „Южен поток”, за който тъкмо гербаджиите ни ожениха по сметка, а в днешно време дори се бият в гърдите, че биха го построили по-бързо, ако бяха на власт (т.е. биха нарушили европейската солидарност още по-брутално от сегашните управляващи- това означава репликата на Бойко Борисов „досега да бях го построил”).

Столетницата се чувства като Столетов на бял троянски кон и си го разиграва както си иска, защото така е решил Столевов, невидимият генерал начело на генералната битка на руските стратези за корупционно оседлаване на България.

От блога на Иво Инджев

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.