СофияПловдивВарнаБургасРусе

Румяна Угърчинска: Журналистиката по изборите в България е буквално осакатена

Румяна Угърчинска. Снимка: сайт на журналистката

Румяна Чеков Угърчинска е френски разследващ журналист, писател и български общественик. Кандидатира се като независим депутат на изборите за европейски парламент. Родена през 1963 г. в София. Автор е на няколко книги във Франция, преведени и на български: “КГБ и Компания на щурм към Европа”, 2005 г. (българско издание 2010 г.);“Истината за атентата срещу Йоан Павел II”, 2007 г. (българско издание 2009 г.); “Газовата война – заплахата от Русия”, 2008 г., българско издание 2009 г., Последната й книга е „За кожата на Кадафи“, издадена във Франция през 2013 г., предстои издаване на български език.
Румяна Угърчинска е автор и на документалния филм, адаптиран от книгата ѝ, “Йоан Павел II: контра–разследване за атентата”, 90 мин., излъчен по френския „Канал+”, „Планет“, също и по БНТ. Участвала е и в други документални филми на „Канал+“.
Публикувала е материали във френските издания „Л’Експрес”, „Льо Фигаро”, „Франс Суар”, „Мариан”, „Льо Паризиен”, „Нувел Обсерватьор”. Между 1994 г. и 2003 г. е кореспондент на вестниците „Стандарт“, „Континент“ и на „Дарик радио”.
Френските телевизии и радиа, като „Франс 24”, „Франс 5”, „Канал+”, „Франс Интер”, „Европа 1” и др. франкофонски медии в Швейцария, Белгия, Мароко я канят като коментатор специалист по въпросите за страните от Източна Европа.
Книгите ѝ се смятат за референции по съответните теми и се намират в библиотеките на университети и изследователски институти във Франция, Белгия, Канада, в библиотеката на НАТО. Теми на нейните публикации и разработки са тероризмът, разузнаването, организираната престъпност, енергетиката, ислямистките организации.
Била е главен редактор на местния парижки седмичник “Льо Журнал”. Румяна Угърчинска е лектор в Парижкия институт по криминология към Правния факултет “Асас–Париж II” и в специализирания Мастер към Международния институт за обработка на информацията – ЕИСТИ.
Носител е на награда „Черноризец Храбър“ в България за 2010 г.
Носител е на сребърен медал за Почетен Труд на Република Франция.
Гимназия завършва в Париж, френска филология в СУ “Кл. Охридски”, а магистратурата по „Информация и комуникации“ защитава в Сорбоната, под ръководството на Пиер Пеан, корифей на френската разследваща журналистика.
Основател и заместник председател, от 2012 г., на българското сдружение „ДА“ – Демократична алтернатива, организация, в която членуват български граждани от чужбина и от България (виж тук). Целите на сдружението са : внедряване на реално европейско законодателство, което гарантира равнопоставеност на всички граждани.


– Г-жа Угърчинска, вече  участвахте в предизборни дискусии, имахте срещи в страната. Какво  ви прави най-голямо впечатление  за избирателите, конкурентите?

– Оказва се, че избирателите  не познават Европа и точно  за какво служи Европейския  парламент.  Говори се за Европа  на две скорости. Това са просто  две части на Европа които  нито си говорят, нито се чуват, нито се познават. Всеки в своя си буркан потопен в европейския аквариум. Относно „конкурентите”, коите вече са ползвали един или два мандата, мога да кажа откровено, че в страната в която живея и която е създател на ЕС, никой не е чувал за тяхната дейност или постижения на българските управляващи. Изключвам разбира се случая с бившия министър председател, уловен в дрямка от всички европейски камери по време на церемонията за връчване на Нобеловата награда за мир на ЕС.Нещо по лошо, когато се заговори за българска мафия, канали, измами, за експулсиране на роми…. когато стотици излизат в България по улиците, няма ни вопъл ни стон, нито ред написан , публикуван от наш представител.  Никой не дава и най малко обяснение за трудностите пред които е изправена България. За сметка на отсъствието им на Запад, в българските медии обилно се говори за тяхната „неуморна“ дейност и постижения“?!

– Как посрещнаха  решението ви да се кандидатирате  за независим евродепутат вашите  приятели и колеги във Франция и в България?

– Френските приятели  подкрепят решението ми. От години  им говоря за България. Колегите  журналисти във Франция никога  не биха предприели подобен  риск. Един утвърден журналист във Франция се ползва с по-голям престиж от който и да е евродепутат. Поради товa френските ми колеги следят с възхищение предприетите от мен действия. Те знаят колко съм привързана към моята професия и оценяват от какво съм решила да се лиша за да поема подобен ангажимент. Последно, преди два дни получих съобщение от една журналистка, която подготвя документален филм за Либия. Пишеше ми за да изрази ентусиазъм от последната,  току що публикувана моя книга във Франция „За кожата на Кадафи“. Поиска да се срещне с мен. Отговорих й че отсъствам за дълго, ангажирана в европейските избори в моята изнемогваща родина. Отговорът пристигна за секунда: „Какъв великолепен ангажимент. Очаквам с нетърпение да се запозная с човек като вас!“ Колкото до българските ми колеги, те са явно учудени. Освен това те, за съжаление, не могат да изразят мнение, поради избирателната система и изборен кодекс, които ги превръщат в един вид рекламни агенти по време на  кампанията. Журналистиката по време на изборите в България е буквално осакатена от платената партийна пропаганда. На 16-ти май внесох жалба в ЦИК по този болезнен въпрос за платеното и в резултат необективно отразяване на кампанията. Отговорът, няма да остане в чекмеджето.

– Какво очакват  от вас като евродепутат? Какви  въпроси ви задават хората  при срещи, в интернет?

– Хората в много  случаи се интересуват от ползата и личния им интерес, вместо от общото европейско бъдеще. Всички партии им обещават по нещо. Я безплатни лекарства, я повишена пенсия или „европейска” минимална заплата. Други загрижено им напомнят, че „няма време за губене“. Когато всички обещават, че „утре ще бръснат гратис“, няма как да не се налага в съзнанието на избирателите, че човекът за когото ще гласуват, е способен да подобри на момента съществуванието им. Безспорно, тяхното възприятие, какво може да промени един евродепутат е изкривено от върлуващия популизъм в българския политически живот. Като прибавите, че по време на избори, партиите са нещо като чичо от Америка, който щедро пръска парите на данъкоплатеца чрез субсидии и медийни пакети – меркантилността на избирателната система се приема като напълно законна. Много трудно е да изплуват нови идеи и хора, там където политика се прави с дарения на представления, тържества и кебапчета.

– Нямате ли впечатление, че макар изборите да са  за европарламент, те са повече  остра вътрешнополитическа борба  между партии? Получава се нещо като високо напрежение, волтова дъга, в която се пъхате като независим депутат?

-.Да, споделям това  впечатление. Политическият сблъсък  прилича на първия рунд на  един вече игран мач, който  публиката е отдавна напуснала.
Смисълът на моята кандидатура на независим депутат е да покажа именно, че мачът който се играе е извън реалността.

– Издавали сте с  успех книги във Франция за  КГБ, за газовата война, сега последната  е за Муамар Кадафи и Либия. Френските медии ви канят като  познавач да коментирате тези теми. Защо не ги коментирате в българските? Не ви ли канят?

– Не мога да кажа, че българските медии не ме канят. Списание ТЕМА редовно  следи изданията ми и публикува откъси от тях. БНТ ме кани в своите предавания при първа възможност и са отразявали обективно повечето инициативи на сдружение ДА, което създадохме за въвеждане на европейските правила в българската избирателна система (бел. ред. – сдружението е създадено от българи в чужбина, Угърчинска е от инициаторите). Може би широката публика не е запозната, но това не зависи от мен. Аз съм изключително достъпен човек и съм винаги на разположение. Френската международна телевизия „Франс 24”, както и „Радио Медитеране Интернатионал”, с неговите 25 милиона слушатели, успяват да ме намират без проблем за коментари и анализи, дори и когато съм тук, ангажирана с предизборна кампания.

– В момента като  че ли започва нова Студена  война, която дава отражение у  нас като голямо противопоставяне  между партии и разделя обществото  по темата за Русия и Украйна. Какви са Ви впечатленията, като човек който живее повечето време в Париж? Трябва ли например  България да се откаже да  строи газопровода Южен поток, против който гласува декларация  европарламентът? Какви санкции трябва да се прилагат и как може да се излезе от тази криза в отношенията на Запада и Русия?

– Преди да се  произнеса категорично за или  против „Южен поток” бих искала  да знам условията на договора. След това кой губи и кой  печели от прокарването или  непрокарването му, държавата или посредниците. Но по принцип колкото повече енергийни стратегически коридори прекосяват България, толкова по -добре както за икономиката така и за сигурността.
Що се отнася до санкциите срещу Русия, аз не съм убедена, че ще има реално такива. Оборотът между двете части на континента е огромен. Стотици хиляди хора живеят благодарение на търговските отношения между Европа и Русия. Прекъсването им ще ги насочи към борсите за работа. Отмъщението на безработните автоматично ще проличи в избирателните урни на страните клиенти на руски газ и капитали като Германия, Франция, Италия, Великобритания. Едва ли има политик в западна Европа, който да не мисли за последиците от евентуални санкции. Реалполитиката е правилото, наложено между тези страни от много отдавна. Напомням, че първите големи договори между Запада и Русия (тогава СССР) започват точно по време на Пражката пролет, подкрепена с ентусиазъм от западните медии без никой да попречи на съветските танкове да нахлуят в Прага.
Днес, в момента в който се размахват заплахи и гласуват санкции, големите западни демокрации продължават да са най-добрите и доходни клиенти за Москва. Поради това интересът на България в случая е да изчаква, без да се ангажира в конфликт, който силно намирисва на нарочно пресъздадена Студена война, за нуждите на геополитическото влияние на господарите на света както от Изток, така и от Запад.

Сайт на Угърчинска като независим кандидат и страница във Фейсбук.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.