Донбас воюва, Приднестровието се окопава

в. Независимая газета

Разрушен завод край Донбас. Снимка: нюзру

И политици, и обикновени хора в Молдова обсъждат възможно ли е украинският сценарий да бъде пренесен на молдовска почва. Казано по-просто, там се страхуват Русия да не разпали война, както може да стане според водача на Либерално-демократическата партия Влад Филат. Мнозина политици от десницата също допускат този вариант.

Левите, сред които Партията на комунистите – най-популярната в страната, са против подклаждането на антируски настроения и сочат друга заплаха, не по-малко страшна за населението: от страна на Запада и действащата власт в лицето на проевропейската коалиция. Тези сили може според комунистите „да направят майдан в Кишинев“ в навечерието на молдовските парламентарни избори, насрочени за 30 ноември.

Страхотиите, разправяни от леви и десни партии, постигнаха целта си – сплашиха молдовския електорат и го накараха едва ли не да копае окопи. Също като Украйна страната се раздели: едни подкрепят Запада, други – Русия. Средно положение няма.

Една съществена отлика: Молдова предстои да подпише на 27 юни споразумение за асоцииране с ЕС, докато Украйна вече го е сторила. Инак нещата си приличат. Два бряга – в Украйна бреговете на Днепър, а в Молдова – на Днестър, са се превърнали в разделителна линия. Все още пунктирна, тази черта може да се превърне в ясна плътна линия на бъдещите карти.

За момента противоборстващите страни и в Украйна, и в Молдова все още имат шанс за мирно уреждане на конфликтите, та да запазят държавите в днешните им граници. Този шанс обаче е крехък, зависи от политическата воля най-вече на централните власти. Сепаратистите, както ги наричат Киев и Кишинев, може и да склонят на преговори, ако се демонстрира уважение към тях.

В Източна Украйна се лее кръв, но диалогът с размирния регион е възможен. Най-вероятно обаче ще бъде воден с новите украински власти – на 25 май страната ще избере президент. Съответно ще има ново правителство, нов Съвет за сигурност и силови министри (назначавани все още от държавния глава). Новата власт ще получи картбланш, който да използва за благото на цялото общество, а не само на част от него.

Основните събития в Кишинев също се чакат след изборите – Молдова ще гласува за парламент и това са основните избори в страната, чийто президент се избира от депутатите. Обществени трусове обаче може да има още през юни: гагаузкият автономен район заяви тези дни, че сключването на споразумение с ЕС трябва да се отложи за следизборния период.

Изявлението направи лидерът на Гагаузия Михаил Формузал. По думите му районът може да проведе референдум по въпроса, защото местните хора не са убедени, че интеграция в ЕС ще донесе повече ползи от интеграция в Митническия съюз. В подкрепа на гагаузите се обявяват молдовските българи, населяващи компактно южния Тараклийски район. Граничещ с гагаузката автономна зона, българският район претендира за специален етнотериториален статут. Северна Молдова с централен град Белци също има разногласия с Кишинев и може да подкрепи гагаузите и българите.

На изток лежи Приднестровието, отдавна заявило, че има особено мнение и смята да се присъедини към Русия. Заради украинските събития обаче днес непризнатата република може само да прави изявления в този дух, без да има реални шансове за приемане или признаване от федерацията.

От едната си страна Приднестровието граничи с Молдова и де юре все още е нейна съставна част, от другата – с Украйна. През управлението на Леонид Кучма в Украйна Приднестровието бе закриляно от Киев, но сега украинските граници са плътно затворени за непризнатата република. Случаят, когато самолетът на руския вицепремиер Дмитрий Рогозин бе задържан в Кишинев и Украйна затвори за него небето си, показа, че в Приднестровието няма да се пропускат руски товари, още по-малко военни.

Междувременно молдовското министерство на отбраната трупа край бреговете на Днестър военна техника и тежка артилерия, съобщи пред кишиневското издание pan.md политикът от Молдова Ренато Усати. Той твърди, че е проучил целия арсенал, преместен през трите предходни нощи в с. Булбоака, и е стигнал до извода, че с тези оръжия спокойно може да бъде поразено например летището в Тираспол.

За сведение, тирасполското летище бе използвано от 14-а руска армия, разположена преди време в Приднестровието. След това обаче основният контингент бе изтеглен и в региона остана Оперативна група руски войски (ОГРВ), от чийто състав се формира миротворческият батальон на федерацията. Летището бе съсипано и чак неотдавна ремонтирано с руски пари; Тираспол предложи да се използва като гражданско, но Кишинев забрани. Руските военни получаваха всичко необходимо с влакове и товарите се проверяваха от украински граничари и митничари. Няма как обаче да провериш самолет в небето, затова въздушното пространство на Украйна близо до молдовските граници е затворено за самолети от Русия – по молба на Молдова.

Ренато Усати публикува в социалните мрежи списък с бойна техника и въоръжения, преместени напоследък край Днестър, на границата с непризнатата Приднестровска република. Става дума за разузнавателен дивизион, свързочна батарея, три батареи с по шест оръдия, системи за залпов огън „Ураган“ и т. н. Молдовското министерство на отбраната отказа да коментира съобщението.

Същевременно Румъния отправи към НАТО молба да подкрепи евроинтеграционния курс на Република Молдова. Това заяви румънският премиер Виктор Понта след среща с генералния секретар на военния алианс Андерс Фог Расмусен, пристигнал на работно посещение в Кишинев.

Главата на румънския кабинет уточни: „Най-важното е Молдова и Украйна да останат независими, демократични, териториално цялостни държави, които имат право да вземат решения, без Москва да поставя условия“.

Понта впрочем не уточни как НАТО може да подпомогне европейските перспективи на неутрална Молдова. Но и самата молдовска власт потърси неотдавна закрилата на НАТО с обяснението, че се страхува от руските военни, разположени на приднестровска територия. Заместникът на генералния секретар на пакта Александър Вършбоу отвърна на Кишинев, че алиансът може да го подкрепи и да предостави помощ за въоръжаване на войските; не се кани обаче да участва в евентуални военни действия в региона.

Хората от Приднестровието фактически живеят във фронтова полоса – заради границата с Украйна – и в очакване на всякакви изненади от страна на Молдова. Още повече с оглед на крайно недружелюбните изявления на политици от десни партии в Кишинев. Предупреждения към Русия – застъпничка на Приднестровието, отправи неотдавна лидерът на либералдемократите и бивш премиер Влад Филат. „Москва не ще ни постави на колене“, увери той.

И както твърди политикът Ренато Усати, Филат е възложил на министъра на отбраната да придвижи войските към Днестър – отвъд реката са разположени Приднестровието и ОГРВ. Защото бившият премиер оглавява партията, в която членува Юрие Лянка, министър-председател в сегашния кабинет. Прочее, смятат молдовски експерти, нищо чудно Филат да издава заповеди вместо своето протеже. При това положение Приднестровието няма избор, освен да се окопава.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.