Дипломатически дилеми за папата в Светите земи

Даниела Берета
Асошиейтед прес

Папа Франциск мие ритуално краката на 12 затворници в затвор за малолетни. Сред тях има момичета и мюсюлмани. Снимка: Инкарнейшън париш

Когато тази седмица папа Франциск стъпи в Светите земи, където и да отиде, на практика ще се движи през дипломатическо минирано поле.

Израелско-палестинската политика е само един от деликатните въпроси, които ще подложат на изпитание уменията на Ватикана да избягват подводните камъни. Другите са случаите на антихристиянски вандализъм в Израел, отдавнашното напрежение между Светия престол и еврейската общност, историческите спорове с други християнски деноминации и преговорите при закрити врати за недвижими имоти в Израел.

„Това са Светите земи. Сложно е“, каза Хана Бендкоуски от Ерусалимския център за християнско-еврейски отношения, организация за диалог между религиите.

Неотдавна в Израел вандали надраскаха антихристиянски графити на няколко свещени за християните места и сгради. Израелската агенция за вътрешна сигурност казва, че се опасява от още такива атаки, а местните представители на Ватикана призоваха Израел да опази свещените християнски места преди посещението на папата.

Вандализмът „трови атмосферата на мирно съвместно съществуване“, свързана с посещението на папата, заяви Латинският патриарх Фуад Туал, най-високопоставеният римокатолически духовник в Светите земи.

Всяка спирка от маршрута на Франциск има символично значение и налага да се стъпва на пръсти около чувствителни политически теми.

На 24 май папата ще прекара първо половин ден в Йордания – ще ще посети мястото на река Йордан, където, както гласи традицията, е бил покръстен Исус, а след това ще отиде на Западния бряг, за да се срещне с палестинските лидери и да отслужи литургия във Витлеем, близо до мястото, където се смята, че е роден Исус.

След това вместо бързо да стигне да десетина минути с кола от Витлеем до близкия Ерусалим, папата ще измине 45 километра с хеликоптер, за да отиде на официалната церемония по посрещането си, която ще е на международното летище „Бен Гурион“ в Тел Авив. А после ще отлети обратно за Ерусалим, за да се срещне с израелски лидери и да посети свещени места и израелския мемориал на Холокоста.

Зигзагът е заради споровете около статута на Ерусалим. Израел твърди, че този град е негова неделима столица, но контролът му върху завзетия през 1967 г. Източен Ерусалим не е международно признат. Преподобният Давид Нойхаус, църковен служител в Ерусалим и един представител на Израел заявиха, че посрещането на летището е стандартно протоколно изискване при визити на световни лидери. Израелският представител пожела анонимност, защото нямаше разрешение да говори с медиите за подготовката на папското посещение.

Някои от местата, които са включени в програмата на Франциск, може да предизвикат дискомфорт в Израел.

Във Витлеем аржентинският понтифекс ще посети бежанския лагер Дехейше, където живеят палестинци, избягали или прогонени от домовете си през войната от 1948 г. за създаването на Израел. Палестинските представители много искат Франциск да види бедния лагер и да чуе оплакванията на палестинците от Израел.

„Папата ще види реалността“, заяви Ксавие Абу Ейд, палестински представител, помагащ за координиране на папското посещение.

Понтифексът ще се срещне и с най-високопоставения мюсюлмански духовник в Ерусалим, върховния мюфтия, и срещата ще се състои в може би най-чувствителния от политическа гледна точка религиозен обект – комплекса в Стария град, почитан от мюсюлманите като Благородното светилище, а от евреите – като Храмовия хълм. Мястото е било свидетел на чести сблъсъци между израелската полиция и мюсюлмански поклонници.

Само трима други папи са посещавали някога Светите земи.

Папа Бенедикт Шестнадесети, който като дете в Германия за кратко е бил член на „Хитлерюгенд“, бе посрещнат хладно при посещението си през 2009 година. Служители на Мемориала на Холокоста се оплакаха, че в речта си той на практика избегнал темата за нацисткия геноцид.

Предшественикът на Бенедикт, папа Йоан Павел Втори, бе посрещнат по-топло по време на знаковото си посещение през 2000 г., което бе знак за подобряване на отношенията с Израел. Йоан Павел Втори на няколко пъти беше искал прошка за неправдите, причинени на евреите от християни.

Папа Павел Шести, първият папа, посетил Ерусалим, влезе в историята през 1964 г., като се срещна с патриарх Атенагорас, тогавашния духовен лидер на гръцките православни християни, и двамата се прегърнаха в знаков жест. Срещата сложи край на 900-годишния период на отчуждение и прекъсване на отношенията между двете църкви.

Посещението на Франциск, 50 години след тази историческа прегръдка, цели да подобри отношенията между Римокатолическата и Православната църква, казват служители на Ватикана.

Франциск и вселенският патриарх Вартоломей Първи, духовен водач на православните християни по света, ще се срещнат в ерусалимската църква „Възкресение Христово“, издигната на мястото, където се смята, че е бил погребан Исус.

Ще присъстват и представители на други църкви. Това ще е и първият случай след превземането на Източен Ерусалим, при който градът ще посети лидер на Маронитската католическа църква, най-голямата християнска деноминация в Ливан.

Това предизвика гняв в Ливан, който забранява на гражданите си да посещават архиврага Израел. Водещият ливански всекидневник „Ас Сафир“ нарече посещението на кардинал Бешара Раи „исторически грях“.

Екстремистката групировка Хизбула предупреди, че посещението на Раи в Ерусалим може да има „опасен и негативен отзвук“.

Ибрахим Амин ас Сайед, ръководител на политбюрото на Хизбула, се срещна на 16 май с Раи, за да изрази резервите на своята групировка. Раи обаче защити пътуването си, което нарече религиозно поклонничество.

Страстите се разпалват и около друга спирка в обиколката на Франциск, която е в центъра на споровете между Израел и Ватикана – Стаята на Тайната вечеря, където се смята, че Исус за последен път се е хранил с учениците си, преди да бъде разпънат.

Ултраортодоксални евреи националисти покриха Ерусалим с плакати, на които се твърди, че Израел ще отстъпи контрола върху стаята на Ватикана.

Помещението се намира в сграда от епохата на кръстоносните походи, принадлежала през 14 век на францискански свещеници. През 16 век минава под контрола на османските власти, а през 1948 г. е превзета от Израел. И за да е още по-сложно, долният етаж на сградата се почита от евреите като гробница на библейския цар Давид.

Ватиканът от години моли Израел да даде на християните по-голям достъп до това място. Израел по правило забранява там да има тържествени богослужения и ограничава отправянето на католическите молитви там до два пъти годишно – на Велики четвъртък и на Петдесетница. Израел не позволява по-голям достъп, опасявайки да не създаде прецедент за връщане на имоти, завзети при войната от 1948 година.

Въпреки това ще позволи на папа Франциск да отслужи меса в стаята, както позволи и на Бенедикт Шестнайсети.

Високопоставен католически служител заяви, че двете страни са близки до споразумение, което да позволи официално ежедневни литургии в стаята, без прехвърляне на контрола върху нея.

Израелски представител отказа да обсъжда въпроса, но каза, че преговарящите са постигнали споразумение по повечето спорове, засягащи църковни имоти. И двамата служители пожелаха да останат анонимни, защото нямаха разрешение да обсъждат преговорите публично.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.