СофияПловдивВарнаБургасРусе

Либертарианска Турция

в. Хюриет дейли нюз

Турция отдавна е белязана от политически схизми. Напрежението в последно време между управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) и движението на Гюлен (мюсюлманския проповедник Фетхуллах Гюлен, бел.ред.) отново създадоха впечатление, че страната се люлее.

Изкушаващо е да махнем с ръка към Турция като поредната близкоизточна страна ала Египет, парализирана от пристъпи на недемократично лошо управление и криза. Но Турция нито ще завърши недемократично, нито ще има кръвопролития. Тази страна, която се хвали с най-голямата икономика на Близкия изток на стойност 1,4 трилиона долара – е твърде голяма да се провали; толкова е голяма, че никоя от политическите й фракции не може да я обхване в нейната цялост.

Вземете например скорошния сблъсък между премиера Реджеп Тайип Ердоган и движението на Гюлен. На 7 януари Ердоган смени шефовете на полицията в турския град Измир, подозирайки ги, че те са гюленисти, които заговорничат срещу него, като го разследват за корупция. Ердоган се стресна обаче, когато новите началници, с които той замени предишните, започнаха свое собствено разследване за корупция дни след като поеха постовете. Може би новите полицейски шефове действително са гюленисти. Но лесно би могло да бъдат също либерали, които презират Ердоган, или просто служители на изпълнителната власт, които си вършат работата – да защитават върховенството на закона.

Урокът от Измир е, че Турция е прекалено голяма, за да може един единствен човек да контролира всеки лост на властта. Дори и премиер, който самостоятелно ръководи страната повече от десетилетие, не може да запълни всеки един пост със симпатизиращи му държавни служители.

Турция, която от 2010 г. има общество от преобладаваща средна класа, е преминала отвъд политиката на насилие. Кюрдите в страната, които доскоро разчитаха на тероризма, се придвижиха напред към политиката като легитимно място, където да търсят правата си. Кюрдският бунт в Турция замира. Правилата на играта са определени; споровете ще бъдат разрешени, а политическите сметки – уредени в границите на политиката. Турската политика ще наподобява повече на близкоизточната версия на Монопол, отколкото на Игра на тронове.

Дори и динамиката на турската политика да навежда на мисълта за други близкоизточни държави, турската политика ще има различен стил. Турция ще продължи да има ислямисти, в различните форми на това движение, а също секуларисти, и либерали, и националисти (с турско и кюрдско самоусещане) в своята политическа игра. И докато тези групи играят едни срещу други в политическата игра, дори и да се противопоставят остро, в крайна сметка хората няма да пострадат.

Голям фактор, формиращ тази либертарианска тенденция, е икономическата трансформация на страната през последното десетилетие. Благодарение на здравата икономическа политика на ПСР, доходите на турците нараснаха повече от двойно откакто ПСР се изкачи на власт и повечето турци сега живеят толкова спокойно, колкото и средните южноевропейци. Почти по същото време, когато турското общество стана преобладаващо средна класа, се появи и турска политика на средната класа.

Милиони турци излязоха на улицата миналата година например, за да отправят някои искания, характерни за средната класа: уважение към околната среда и градското пространство и свобода на сдружаване и на медиите. Това беше шок за Ердоган. Известна със строгия си консерватизъм, ПСР, за която доскоро се смяташе, че няма съперници, изглежда създаде своя собствена опозиция: задълбочаващ се либерален глас, намерил почва в нарастващата средна класа.

Подобен баланс съществува и между ислямистите – онези, които искат да наложат религията във всеки аспект на обществото – и секуларистите, които не искат да виждат никаква религия в обществото. Проучванията сочат, че и двете групи представляват едва около 10-15 на сто от електората, осигурявайки постоянно, но допустимо лашкане между религията и политиката в Турция.

Турската политическа система откри равновесие и между турските и кюрдските националисти. Увлечението на кюрдските националисти по насилието заглуши реакцията на турските националисти към възникването на кюрдския като национален език в Турция.

Кюрдите, отдавна обеднели, сега се възползват от замогването в цялата страна. Диарбекир, най-големият кюрдски град в Турция, известен някога с градската си бедност, сега се гордее с почти толкова търговски центрове на глава от населението, колкото имат и по-богатите градове в останалата част на Турция. Появата на комерсиалността и начинът на живот на средната класа сред кюрдите в Турция помогнаха за отклоняване на политиката им от насилието.

Възникването на средната класа в Турция доведе до създаването на общество, в което политическите блокове, макар и още да се презират едни други, въпреки това са принудени да съжителстват. Тази нова Турция ще доведе до раждането на ново преобладаващо мюсюлманско общество: либертарианско по удобство, ако не по политическо естество.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.