Времената не са добри, казват в осакатения боен флот на Украйна

Асошиейтед прес

Бойният флот на Украйна е в залива на Одеса, но трудно може да бъде забелязан. Сгушен зад група складови резервоари и засенчен от огромни товарни кораби, акостирали наблизо. Има две дузини лодки с размери малко по-големи от скромни яхти, повечето от които отчаяно се нуждаят от ремонт. Правителството умолява населението да плати техните разходи.

Ето какво е останало от военноморския флот на Украйна, след като Русия анексира Кримския полуостров преди два месеца и взе неговата главна база и повечето му кораби. „Сега времената не са от най-добрите за флота“, казва капитан Олех Чубук, говорител на военноморското командване на Украйна.

Но действителността е далеч по-тежка. Сепаратистки размирици в Източна Украйна, лидерите на отцепниците са се заканили да осуетят президентските избори, а Крим е присъединен към Русия.

Въоръжените сили на Украйна са изправени пред най-тежката си криза – с боен флот, загубил две трети от корабите си, армия без основна екипировка и министерство на отбраната, принудено да иска от населението да прави дарения от по 50 цента чрез текстови съобщения по мобилните си телефони. Засега то е събрало по този начин над един милион долара – сума, достатъчна за купуването на един ракета прехващач за американски боен кораб.

Но военните са трогнати. „Ще използуваме парите, за да купим нещата, които ни липсват – непробиваеми от куршуми каски и медицински материали“, казва Бохдан Бута, заместник-министър на отбраната на Украйна.

Междувременно западните съюзници на Киев, вкл. САЩ, показват малка склонност да помогнат за неговото превъоръжаване, опасявайки се, че допълнителните оръжия ще смутят дипломатическите преговори или ще провокират още повече руския президент Владимир Путин.

Загубата на Крим – полуостров, вдаден дълбоко навътре в Черно море, означава загуба на главната квартира на украинските ВМС, както и на множество военноморски бази и всички кораби и лодки в пристанището там. Това оставя Украйна с малко влияние върху собствената си криза и въпреки дългата си брегова линия и множество пристанища тя става малка сила в Черно море.

В пристанищния град Одеса, където сега е главната база на украинския боен флот, дълбоко преживяват предателството на Русия. Възникнала през 1991 г. след разпадането на Съветския съюз, Украйна първоначално даже смяташе, че не се нуждае от голям боен флот, казва Евгений Лифшиц, пенсиониран капитан на подводница, който живее в Одеса. Новото военноморско командване си мислеше, че Москва ще запази приятелско присъствие. Русия продължи да базира могъщия си Черноморски флот в Крим, като плащаше на Украйна наем за базата. Киев „вярваше, че по-големият брат ще го пази и всичко ще си остане, както е било“, казва Лифшиц. „Нашата позиция беше: Не ни трябва много . . . вярваме ти, големи братко!“.

Този пристанищен град с широки улици с по три ленти за движение и орнаментирани сгради от XIX век стана туристическа атракция през последните години. Но той е построен от моряци и търговци и все още пази атмосферата на разпределителен възел на стоки. Най-старата част на Одеса е изградена на хълм, високо над пристанището, и матроси в раираните си униформи, излезли сякаш от филм за Втората световна война, са постоянно присъствие.

Неизвестен брой украински моряци преминаха към Русия след завземането на Крим, вкл. командирът на украинския боен флот адмирал Денис Березовски. Но останалите в Украйна военни моряци твърдят, че бойният им дух не е пострадал. „Трябва да видите очите им“, казва Лифшиц, радостен от спомена за украинските матроси, отказали да се присъединят към руските ВМС. „Можете да създадете всякакви оръжия, но този дух не можете да създадете. Той просто е тук“, добавя той.

Седмици наред след завземането на Крим украинските военни моряци играеха на „котка и мишка“ с руските кораби, като се опитваха да запазят възможно най-дълго своите плавателни съдове да не бъдат пленени от Москва. Противопоставянето бе предимно ненасилствено, тъй като Киев явно се опасяваше, че смъртта на руски моряци може да бъде използвана като претекст за още по-мащабна агенция.

Първоначално екипирани с бракувано съветско оборудване и засенчени от силите на Москва, на украинските въоръжени сили никога не им е било лесно. Няколко поредни правителства на Украйна държаха на минимума тяхното финансиране, а официални лица казват, че бившият президент Виктор Янукович, който по-рано тази година избяга от властта след месеци на протести, преднамерено е изтощил собствените си въоръжени сили, така че те да представляват по-малка пречка за Москва.

През миналата година Украйна е изхарчила точно 5 милиарда долара за отбрана, по-малко от 10 на сто от военния бюджет на Русия. Резултатът е бил предвидим – сега украинските войници са лишени от всичко, от подготовка до средства за лична защита. Наскоро президентът Олександър Турчинов каза, че страната разполага само с 6000 обучени войници.

Но в бойния флот нещата стоят още по-зле. ВМС на Украйна (толкова немощни, че много от корабите се нуждаят от помощта на влекачи, за да отидат някъде) от 75 кораба преди превземането на Крим сега разполага с 28. Русия бавно връща някои от иззетите кораби, вероятно ужасена от лошото им състояние.

„Украинският боен флот и преди беше слаб, но сега е още по-слаб“, казва Павел Фелгенхауер, военен анализатор със седалище в Москва. „Те имат само един кораб, годен за действие“, добавя той.

Този 400-футов кораб (ок. 120 метра) „Хетман Сагайдачний“ избягна плена, защото бе на път към дома след антипиратска мисия край Африканския рог, когато бе завзет Крим. Фрегатата пристигна няколко дни по-късно в Одеса въпреки съобщенията на Русия, че е преминал на нейна страна и това силно повдигна духа. Фелгенхауер не е изненадан от този висок дух.

Въпреки продължаващите отдавна проблеми и крещящия недостиг на средства сега украинските военни възнамеряват да възстановят въоръжените сили. „Те се опитват да координират действията си и да попълнят редиците с доброволци“, казва той. Чубук се съгласява, като казва, че сега бойният флот „се опитва да разпери крилете си“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.