СофияПловдивВарнаБургасРусе

Първи телевизионни дебати в историята на ЕС – без ентусиазъм

ДПА

Снимка: от тв екрана

Те дойдоха, дебатираха и се обявиха за победители – седем пъти за по-малко от шест седмици. Но нововъведението на телевизионните дебати преди тазгодишните европейски избори изглежда предизвика недостатъчно ентусиазъм.

Според държавната телевизия РАИ едва около 0,48 процента от зрителите в Италия – или 127 000 души – са включили телевизора, за да гледат дебата на четиримата кандидати за поста председател на Европейската комисия на 9 май във Флоренция.

Ден по-рано в Германия „телевизионният дуел“ между консервативния кандидат Жан-Клод Юнкер и кандидата на социалистите Мартин Шулц, излъчен в най-гледаното време на Цет Де Еф, отчете малко по-голям интерес като привлече 1,79 милилона зрители – пазарен дял от 5,8 процента.

Но това бяха близо 4 милиона зрители по-малко, отколкото германската телевизия обикновено привлича в четвъртък вечер с художествения сериал за планински спасители.

„Желанието за подобряване на кампанията за изборите за Европейски парламент е положително развитие, но постигането на истински успех все още остава предизвикателство“, предупредиха в скорошна публикация Соня Пиедрафита и Вилде Ренман от Центъра за европейски политически изследвания.

„Кампанията за изборите за Европейски парламент се провежда по мотото „Този път е различно“. Възможно е обаче да не настъпи голяма промяна“, допълват те.

Ниската изборна активност е отдавнашен проблем за изборите, които се провеждат веднъж на пет години в 28-те държави членки на Европейския съюз, за да бъде избран нов Европейски парламент.

Проблемът е особено обезпокоителен на тазгодишните избори, насрочени за 22 – 25 май, тъй като наблюдатели смятат, че слабият интерес на гласоподавателите ще помогне на евроскептиците и на крайнодесните политици да спечелят влияние – и потенциално да усложнят законодателния процес в ЕС през следващите пет години.

В опит да спечелят вниманието на гласоподавателите, основните политически партии за пръв път представиха кандидатите си за председател на Европейската комисия и ги изпратиха да събират подкрепа чрез обиколки в страните от ЕС.

Критици обаче посочват, че кандидатите са относително непознати извън Брюксел и не успяват да въодушевят средния гражданин. Повечето от претендентите са прекарали по-голямата част от политическата си кариера в коридорите на ЕС като премиери или парламентаристи.

„Европейските политически партии трябваше да издигнат кандидати, които не само внушават доверие, но и са разпознаваеми за европейските избиратели“, смятат Пиедрафита и Ренван, подчертавайки предизвикателството на това да се намерят личности, които имат подкрепа отвъд националното ниво.

Чарлс Грант от Центъра за европейска реформа също критикува факта, че кандидатите на най-големите политически партии „са забележително еднакви“, макар че „претендират да предоставят избор между различни видове Европа на избирателите“.

Юнкер и Шулц, които заради големината на своите партии се смятат за най-важните кандидати, отхвърлят тази критика.

Изборните кампании не се нуждаят от „дърляне без причина“, каза Юнкер по време на дебата в Цет Де Еф.

„Дебатът тук показва, че ние в ЕС се променяме в посока към повече демокрация, повече оспорван дебат, повече прозрачност“, каза по-късно Шулц по време на дебата в „Евронюз“. „Това е крачка напред. В миналото европейските избори бяха скучни.“

В седемте телевизионни дебата, организирани от европейската, френската, германската, австрийската и италианската телевизия, участваха различни комбинации от кандидати. Финалната среща между Юнкер и Шулц е насрочена за тази вечер под домакинството на германската телевизия А Ер Де.

Но несигурността продължава да съществува заради очакването, че европейските правителства – които също имат думата в назначаването на новата Комисия – може да предпочетат да заложат на външен кандидат.

Анализатори смятат, че общественият интерес може да е бил повлиян и от логистични фактори.

Само някои от дебатите бяха излъчени по основните национални телевизии, а много от тях вървяха по по-малко популярни новинарски или парламентарни канали.

24-те официални езика на ЕС също се оказаха предизвикателство. Най-големият дебат, в който се включиха и петимата кандидати за председател на ЕК и който беше излъчен по „Евронюз“ на 15 май, беше предложен на световната аудитория на 13 езика – но само 8 от тях бяха официални за ЕС.

„Комуникационните трудности ще въздействат като разделящ фактор между кандидатите и гласоподавателите“, отбелязаха Пиедрафита и Ренман.

Проучване на общественото мнение на германското списание „Шпигел“ през уикенда установи, че едва 21 процента от хората са посочили, че имат по-голям интерес към изборите заради конкуренцията за поста председател на ЕК.

„Евронюз“, от друга страна, съобщи, че дебатът там е предизвикал десетки хиляди коментари в социалната мрежа „Туитър“ и в сайтовете за излъчване на живо.

Ако нововъведенията на тези избори се окажат успешни, те ще „променят европейската политика завинаги“, прогнозира Корина Хорст от фондацията „Джърман Маршал“.

„Демокрацията на масите в ЕС е все още в детска възраст“, писа тя в една блог публикация по-рано тази година. „Но начинът, по който ще се развият нещата през следващите месеци, би могъл да определи бъдещето на избора на лидери в Европа.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.