СофияПловдивВарнаБургасРусе

„Антивавилонска кула“ – Европарламентът яростно защитава многоезичието си

Франс прес

Danke (Благодаря, на немски), Onorevoli colleghi (Уважаеми колеги, на италиански), Tout le monde a vote? (Гласуваха ли всички?, на френски). Уникален случай в света, Европейският парламент работи на 24 езика благодарение на хиляди преводачи. Това е скъпо многоезичие, което институцията брани със зъби и нокти срещу противниците на масовото използване на английския език.

„Всички сме антивавилонската кула, защото нашата цел е именно да направим така, че всички да се разбират“, противно на библейския разказ, в който глъчката от езици е прекъснала изграждането на прочутата кула, казва с усмивка Олга Космиду, началник на преводаческата служба.

В пленарно заседание, както и при всяко друго заседание, всеки европейски депутат има правото да се изказва, да слуша колегите си и да преглежда работни документи на родния се език, било то словенски, малтийски или ирландски.

Тази свобода отговаря на едно неотложно изискване на демокрацията, според Олга Космиду. „Не можеш да налагаш на кандидати за евродепутати да владеят чужд език“, казва тази европейска чиновничка полиглот.

Всяка година над 2000 преводачи заемат място в кабините, за да превеждат в реално време от словенски на италиански, от португалски на датски, от френски на полски. А това са само три от 552 възможни комбинации между 24-те официални езика в ЕС.

Според Космиду грешките при превода са статистически незначителни. „От време на време се случва да ни използват за алиби, когато оратор, който съжалява, че е използвал еди каква си формулировка, твърди, че думите му са били зле преведени“, допълва с въздишка чиновничката.

Всяка година 675 души са натоварени със задачата да превеждат писмено 200 000 проекта на доклади, резолюции и на други изменения на нормативни документи. Да се набират достатъчно такива езикови експерти не е лесна работа особено когато става дума за „малките“ езици.

Онези, които ги касае пряко това, смятат въпроса за важен. През февруари евродепутатката Ружа Томазич изрази съжаление, че всички дебати и документи не са преведени изцяло на нейния роден език – хърватския, близо година след приемането на Хърватия в ЕС.

„Страните членки са длъжни да ни осигуряват преводачи, да ги обучават и за това са необходими няколко години. Някои страни не са достатъчно съвестни във връзка с това задължение“, казва шефката на преводаческата служба.

Невъзможно е във всеки случай да се намери преводач, способен да превежда от 23 езика на своя роден език. Трябва следователно да се премине през език-заместител – английски, френски, немски, испански или италиански.

Всичко това предполага една изключително сложна организация. Повечето време депутатите нямат изобщо консенсус, особено когато механизмът блокира. Така например през януари на практика никой не можа да разбере президентката на Литва Далия Грибаускайте, която говори отличен английски език, но която по време на пресконференция в Страсбург отговори на литовски на въпрос, зададен й от неин сънародник. Нито един преводач, владеещ литовски език, не беше осигурен за пресконференцията.

„Ако гостите ми не могат да говорят на своя собствен език, това е неприемливо!“, заяви тогава председателят на ЕП Мартин Шулц.

Но многоезичието си има висока цена – около 280 милиона евро на година за ЕП или над 1 милиард евро за всички институции на съюза. Това ще рече 2,30 евро на гражданин и на година, изчислява Космиду, която смята, че без това Европа би била по-отдалечена от гражданите си.

Водени от желанието за икономии, някои депутати, британски, но също и полски, холандски и скандинавски, биха искали да наложат английския език. Но когато това не е техният роден език, тези депутати не говорят винаги добър английски, казва парламентарен източник.

В края на февруари чешкият президент Милош Земан избра да говори на английски език пред ЕП. „За да се спести от превода“, иронизира тогава той. Напразно, и този ден чешките преводачи свършиха все пак работата си.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.