СофияПловдивВарнаБургасРусе

Моментът на истината – накъде ще тръгне Европейският съюз

Елица Златева. Снимка: личен архив

След почти едногодишна политическа и институционна подготовка и цял месец официална кампания в Европейския съюз (ЕС) настъпва моментът на истината. Резултатът от изборите за Европейски парламент (ЕП) се очаква с нетърпение не само заради нововъведенията в настоящата изборна кампания, но и заради това, че съставът на следващия парламент ще даде по-точен от което и да е социологическо проучване отговор на въпроса дали по пътя на възстановяването от финансовата и икономическа криза ЕС ще завие наляво към мерките за социална защита или ще остане в десния коловоз на тежките, но необходими реформи за растеж и заетост.

Според списание „Юропиън войс“ за 751-те места в Европарламента се състезават общо 17 000 кандидати от 524 партии. За повечето от тях кандидатурата на сегашните избори ще остане единствено бегла среща с голямата европейска политика, понеже, както и в националните избори, конкуренцията за попълване на депутатските места ще е основно между големите, традиционно ориентирани партии.

Повечето от социолозите и анализаторите вече се съгласяват, че притесненията от очакваното засилване на националистите и популистите може да се окажат пресилени и че влиянието им върху вземането на решения в ЕС вероятно ще бъде доста по-слабо от относителния брой на техните депутати.

Приключващата изборна кампания премина под мотото „Този път е различно“. От формална гледна точка наистина е така: за пръв път в ЕС се дава възможност на гражданите да изразят предпочитанията си не само за съотношението на партиите в ЕП, но и за това кой да бъде следващият председател на Европейската комисия (ЕК). За пръв път в историята на ЕС кандидатите за приемник на Жозе Барозу имаха възможност да защитят в пряк дебат пред европейските граждани платформите на своите партии.

По същество обаче нито едно от двете нововъведения не е истинска новост.

Независимо че учредителните договори на ЕС преди не го изискваха, председателят на Европейската комисия винаги досега е представлявал политическото партийно семейство с надмощие в текущия парламент. По този начин лидерите на държавите членки показваха уважение към вота на гражданите, най-вече осигуряваха парламентарна подкрепа за законодателните инициативи на Комисията. Записването на това изискване в Лисабонския договор представлява просто признаване на установената институционна практика.

Имената на кандидатите за лидерския пост в ЕК при предишните избори също не бяха неизвестни. Въпреки че липсваше формално изискване те да бъдат обявявани преди изборите и да бъдат обвързвани с конкретна европейска партия, на практика винаги досега обсъждането на претендентите за председател на Комисията започваше месеци преди вота, а процесът на официалната номинация след изборите протичаше като добре отрепетиран спектакъл за пред медиите и обществото.

Кандидат-председателските дебати през последните шест седмици също бяха по-скоро формални. При регламент, който допускаше изказвания от 30 секунди до 1 минута, те не протекоха като състезание на идеи, а добиха формата на редуващи се декларации на кандидатите. Съответно и данните за обществения интерес към седемте председателски дебата, излъчени онлайн и по основните телевизии в Европа, бяха разочароващи: според ДПА телевизионното им излъчване е било проследено от между 1 и 5 процента от гласоподавателите в отделните държави.

Липсата на истински дебат беше подчертана и от практическото съвпадение в позициите на основните кандидати по важните за бъдещето на ЕС въпроси: насърчаване на растежа, стимулиране на заетостта, контрол над финансовите пазари, запазване свободата на движение, защита на околната среда, енергийна сигурност, по-сериозна роля на ЕС на глобалната сцена.

За това колко близки се оказаха платформите на водещите партии свидетелства вече анекдотичната размяна на реплики между кандидатите и водещия на дебата във Франция на 9 април: на забележка на водещия, че кандидатът на Европейската народна партия (ЕНП) Жан-Клод Юнкер и кандидатът на Партията на европейските социалисти (ПЕС) Мартин Шулц на практика не демонстрират разлика в позициите си по основните европейски теми, Шулц сконфузено отвърна: „Не знам какво ни отличава. Всъщност, кандидатът на ЕНП е доста близо до моята програма.“ Няколко дни по-рано на представянето си пред германските консерватори в Берлин Юнкер беше заявил: „Ние (ЕНП – бел. ред.) сме толкова социални, колкото социалистите.“

Обяснението за това съвпадение на платформите трябва да се търси отново в световната финансова и икономическа криза, която не само изостри икономическите проблеми и увеличи безработицата в ЕС, но и помогна за избистрянето на приоритетите на Съюза във връзка с възстановяването след кризата.

Проучване на общественото мнение от серията „Евробарометър“, публикувано шест месеца преди вота, недвусмислено постави на първите три места в списъка на гражданските очаквания към Европа борбата с бедността и социалното изключване, подобряването на защитата на потребителите и на общественото здравеопазване и координирането на бюджетните, икономическите и финансовите политики на държавите членки.

Второто широко рекламирано изборно нововъведение – прекият вот за председател на Еврокомисията – може изобщо да не се състои.

Според Член 17 на Договора за Европейски съюз правото да номинират председателя на Комисията остава запазено, както и досега, за лидерите на страните членки. Лисабонската версия на Договора ги задължава единствено „да вземат предвид изборите за Европейски парламент“ при номинирането на председател, но не изисква приемникът на Барозу да бъде на всяка цена един от политиците начело на предизборните кампании. Този пропуск в текста на Договора отвори врата за пространни спекулации, които продължават и в момента, че лидерите не възнамеряват да поверят ключовете на „Берлемон“ (централната сграда на ЕК в Брюксел) нито на десния Жан-Клод Юнкер, нито на левия Мартин Шулц, а по-скоро ще предпочетат по-лесно управляем кандидат.

Списъкът на потенциалните фаворити е дълъг, но най-често се споменават имената на ирландския премиер Енда Кени и на директорката на Международния валутен фонд Кристин Лагард. Спекулациите около този сценарий се засилиха дотолкова, че на председателския дебат по „Евронюз“ на 15 май водещата директно попита кандидатите дали наистина разчитат някой от тях да влезе в кабинета на 13-ия етаж на „Берлемон“. И докато останалите кандидати се задоволиха с това да интерпретират текста на Учредителния договор, кандидатът на ПЕС и настоящ председател на ЕП Мартин Шулц отправи директна заплаха: ако лидерите на ЕС дръзнат да подменят номинацията за председател на ЕК, Парламентът ще отхвърли кандидата.

Председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой не направи нищо, за да прекрати спекулациите. С което всъщност ги подхрани. В цитирано от „ИЮобзървър“ интервю за първи канал на белгийската фламандска телевизия през уикенда той заяви само, че ще се опита да предотврати „сблъсък между Европейския съвет и Европейския парламент“ във връзка с номинацията за нов председател на ЕК. На призива на водещия да потвърди дали един от петимата кандидати действително ще оглави ЕК, Ромпой отново отвърна уклончиво, че новият лидер в „Берлемон“ ще бъде кандидат, който може да получи мнозинство както в Европейския съвет, така и в Парламента.

Лидерите на ЕС ще се съберат при закрити врата още на 27 май за обсъждане на резултатите от изборите и на следващите институционни стъпки. Кулоарни слухове в Брюксел твърдят, че държавните и правителствени ръководители вече преговарят по „пакетна сделка“ за разпределението на няколкото ключови поста в ЕС – наред с председателите на Комисията и Парламента, това са постовете на председател на Европейския съвет и на върховен представител на ЕС за външната политика и сигурността.

Според най-разпространения слух на Юнкер ще бъде предложено да оглави Европейския съвет след Ромпой, а външната политика е възможно да бъде поета от поляк, като по този начин ще бъдат призната ролята на Източна Европа в отношенията с едно от най-големите предизвикателства пред ЕС – отношенията с Русия.

За наблюдателите на европейската политика отдавна е ясно, че тазгодишните политически нововъведения във връзка с предаването на властта в Брюксел няма да приключат с изборите, а всъщност едва тогава ще започнат. Макар и да не са част от формалната изборна процедура, задаващите се промени ще бъдат нейно следствие и имат потенциал да променят завинаги начина на правене на политика в ЕС.

Първата такава промяна ще бъде резултат от очакваната рекордно малка разлика между броя депутати в Европарламента на двете основни партии ЕНП и ПЕС. Социолозите уверено прогнозират, че за пръв път, откакто съществува Европейският парламент, разликата между двете партии ще бъде от 10 – 15 депутата. Според наблюдатели от очакваното крехко надмощие на ЕНП следва, че дори да поемат кормилото на ЕС за още пет години, десните ще трябва да се съобразяват много повече, отколкото досега, с мнението на колегите си отляво. Измерено в конкретни европейски политики, това означава, че социалният аспект ще продължи да има определящо значение за действията на ЕС през следващия законодателен период.

Ако след изборите ЕК действително бъде оглавена от някой от петимата кандидати, които участваха в предизборните дебати, това ще ознаменува началото на революционна промяна в институционния и функционален профил на Комисията. Според Учредителните договори на ЕС Комисията е независим експертен орган, който представлява интересите на целия Съюз и действа напълно независимо от държавите членки и каквито и да било други (включително партийни) интереси. Предстоящото политизиране на ЕК чрез формално съобразяване на състава й с този на Европейския парламент ще компрометира авторитета й на независима институция и ще отвори вратата за партийни пазарлъци относно европейските политики, при които общностният интерес ще бъде гарантиран в много по-малка степен.

Отделно от това предстои да се случи и друго отклонение от разпоредбите на европейските договори за състава на ЕК: вместо да бъде намален до две трети от броя на страните членки, както го изисква Лисабонският договор, броят на членовете на следващия „Колеж“ (така на еврожаргон се нарича Комисията) ще остане поне за още един мандат 28, колкото е сега. На този компромис лидерите на ЕС се съгласиха преди пет години, за да убедят ирландците да ратифицират Лисабонския договор. Запазването на принципа „една държава – един комисар“ обаче допълнително ще накърни профила на ЕК като независим наднационален орган и ще засили характера й на представителна междудържавна институция.

Добрата новина от сегашните евроизбори – гражданите за пръв път конкретизираха очакванията си към ЕС. В същото време смятаният за безличен и бюрократски европейски дебат се персонифицира в лицето на кандидатите за председател на Комисията, а това (може би още на следващите евроизбори?) няма начин да не изиграе роля за доближаването на „брюкселската политика“ до хората.

Всъщност, най-важното, което гражданите на възстановяващата се от кризата Европа трябваше да чуят – и го чуха – по време на предизборната кампания беше, че ЕС остава общност, която може да дефинира и да решава проблеми. А това е крачка напред към така желаното от всички насърчаване на доверието и солидарността в Европа, които в крайна сметка са основата на икономическото развитие и социалния напредък.

Още по темата: Чудати партии дишат във вратовете на водещите политици на евроизборите

Всички погледи са насочени към Партията за независимост на Обединеното кралство, пише в. „Дейли телеграф“. Най-голямото предизвикателство за британския премиер Дейвид Камерън обаче започва щом приключи гласуването. Политиките в Европа рядко са изглеждали по-объркани. В Европа партии с политики, вариращи от антиимиграционни до откровено чудати, ще дишат във вратовете на водещите политици.

Евроизборите, които протичат в рамките на пропорционална избирателна система в един тур, често крият изненади. Това е радостно, тъй като картинката, която се оформя, ако погледнем прогнозите на социолозите, е катастрофална, пише френският в. „Монд“. Във Франция за победител е сочен френският Национален фронт и „ето защо ни се иска наистина в неделя да се получи изненада“.

В Гърция вероятно ще спечели радикалната лява партия СИРИЗА, докато неонацистката „Златна зора“, която настоява по гръцката граница да бъдат поставени противопехотни мини, за да не се допускат имигранти, може да вземе между 8 и 10 процента, посочва „Дейли телеграф“.

Тези групи не могат да бъдат отнесени към конвенционалния политически спектър – много от тях са социалисти в националистически одежди – а възходът им зависи от фактори отвъд „Европа“. Предвид и факта, че много хора няма да гласуват, тези избори вероятно ще бъдат нова осъдителна присъда за статуквото в ЕС.

Най-притеснително е това примирение, което е обзело проевропейските партии, коментира „Монд“. Френската партия „Съюз за народно движение“ прилича на Френската социалистическа партия от 2005 година, която агитираше да се гласува с „да“ на референдума за договора за европейска конституция и в същото време отказваше да изолира тези, които активно пропагандираха да се гласува с „не“.

Защо трябва британците да ги е грижа за евроизборите?, пита риторично авторът на статията в „Дейли телеграф“. Защото ЕП, за добро или лошо, сега е силна институция: тя определя колко часа ще работиш, какво можеш да правиш в интернет, с кого търгува Обединеното кралство и как ЕС харчи вашите пари. Посредством процедурата за съвместно вземане на решение, евродепутатите могат (ако пожелаят) да наложат вето на грубо казано половината от реформите, които Камерън иска да постигне преди референдума през 2017 г. за излизане оставане в ЕС.

Тук става дума за ограничаването на социалните придобивки за мигранти от ЕС, предоставянето на по-улеснен достъп на британските предприятия до пазара в ЕС и подписването на търговски споразумения със САЩ. В действителност, ако ЕП бъде антиреформистки настроен, той би могъл да изпревари Париж като най-голяма пречка за Камерън успешно да предоговори членството на Великобритания в ЕС, посочва „Дейли телеграф“.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.