СофияПловдивВарнаБургасРусе

Избори за ЕП: Избирателите са настроени срещу върхушката

Гриф Уити
Антъни Файола

Милиони европейци, които все още усещат бремето на продължителната икономическа криза, започнаха вчера да гласуват на четиридневни избори с 16 000 кандидати. Изборите са замислени да сплотят континента, но е почти сигурно, че те ще засилят позициите на тези, които искат да го разцепят.

Макар че се очаква десноцентристките и левоцентристките партии да запазят мнозинството си в Европейския парламент, крайните формации са на път да постигнат съществени резултати, като се има предвид, че избирателите подкрепят посланието, обвиняващо Брюксел за годините на висока безработица и бавен растеж.

Изборите, произвеждани на всеки пет години, предоставят на гласоподавателите единствената пряка възможност да кажат кой искат да управлява 28-членния Европейски съюз. Вотът идва в момент, когато Европа се бори да остане единна, след като е изправена пред сериозно предизвикателство за сигурността, произтичащо от намесата на Русия в Украйна, и продължаващи икономически трудности, които принуждават континента да става още по-сплотен от преди.

Рецептата за икономическо възстановяване е задълбочаване на интеграцията, но голям брой избиратели отхвърлят лекарството, като избират партии, които се застъпват за националния суверенитет, поставяйки го над съвместното вземане на решения.

„Това е популистка враждебна реакция срещу технократски проект“, каза директорът на Европейския съвет за международни отношения Марк Ленард. „Партиите от основното течение са съучастници в това, което се случва в ЕС, и сега избирателите искат да им натрият носа“, заяви той.

Проучвания на общественото мнение предполагат, че те ще направят точно това, след като се очаква партии, които са враждебни към Европа, да спечелят между една четвърт и една трета от местата в 751-членния парламент. Гласуването започна вчера във Великобритания и Холандия и ще продължи на континента до неделя включително, като резултатите се очакват късно същата вечер.

Предварителните данни от снощи и днес сутринта бяха смесени. Екзит пол в Холандия показа, че крайнодясната Партия на свободата се представя неочаквано слабо и завършва на четвърто място; популистката Партия за независимост на Обединеното кралство изглежда, че печели допълнителни места на изборите в Англия.

Не се очаква партиите от крайната десница и крайната левица да се представят достатъчно добре, за да прокарат свое законодателство или да създадат безизходица в Европейския парламент, където законопроектите могат да бъдат приети с просто мнозинство.

Но изборите може да имат сериозни последици за вътрешната политика в някои страни и отново да породят усещане за политическа нестабилност в региона. Те също така може да окажат влияние върху избирането на нов председател на Европейската комисия, което парламентът ще трябва да одобри за първи път.

Според допитванията настроените срещу върхушката партии се представят особено добре в страни, които понасят най-тежките последици от дълговата криза в Европа и където токсична смес от висока безработица и икономии отравя политическата атмосфера.

В страни като Гърция, Италия и до известна степен Франция враждебната реакция на избирателите също така изглежда донякъде насочена срещу икономическото водачество на Германия в региона, особено настояването на Берлин за балансирани бюджети на по-слабите германски съседи.

„Този вот е подсилван от чувството на икономическа несигурност, растяща безработица, орязване на социалните облаги и свиване на държавния сектор в момент, когато се наблюдават миграционни вълни в някои страни“, каза управляващият директор на фирмата за оценка на политическия риск „Тенео интелиджънс“ Волфанго Пиколи. „Тези настроени против върхушката партии са способни да се възползват от тази несигурност“, заяви той.

В Гърция лявата партия СИРИЗА води в някои проучвания. Като се има предвид силното й представяне на неотдавнашни местни избори, подобно засилване на позициите й може да подложи на нов натиск десноцентристкото правителство на министър-председателя Андонис Самарас, така че то да се откаже от реформите и евентуално дори да свика предсрочни избори. Харизматичният лидер на СИРИЗА Алексис Ципрас е борец срещу икономиите, който се зарича да преразгледа международния спасителен план за Гърция, а растящата му популярност възобновява някои пазарни опасения.

В Италия изборите се разглеждат като референдум за първите три месеца от управлението на министър-председателя Матео Ренци. Но през последните седмици настроеното срещу върхушката Движение „Пет звезди“ на комика Бепе Грило засилва позициите си в допитванията. Ако клонящата наляво партия на Грило победи демократите на Ренци и събере най-много гласове на изборите в Италия, този резултат би представлявал тежък удар за правителството и може да спре изпълнението на обещанието на министър-председателя за реформиране на намиращата се в застой италианска икономика.

Насочената срещу елитите вълна не засяга само изпитващите затруднения южноевропейски държави; по-силните северни икономики също я усещат.

В Германия например създадената миналата година партия Алтернатива за Германия (АзГ) настоява по-слабите в икономически план страни като Гърция да напуснат еврозоната – или ако те не го направят, Германия да напусне.

Но партията отчаяно се стреми да се разграничи от етикета „крайнодясна“, който от гледна точка на германската история се смята за целувка на смъртта в политическо отношение.

Ханс-Олаф Хенкел – водещ кандидат на АзГ – каза, че по-конкретно френските националисти опасно са смесили крайнодесните, антиимигрантски позиции с традиционните леви политики, предвиждащи значителна роля на държавата, която да контролира националната икономика.

Лидерката на Националния фронт Марин льо Пен „съчетава национализма и социализма, а когато правиш това, се получава нещо, което е доста добре познато в историята на Германия“, каза Хенкел. „Така че, не, ние не искаме да имаме нищо общо с нея“, заяви той.

Въпреки това у дома АзГ е подложена на остри критики, че е точно това, което тя казва, че не е – крайнодясна. Хенкел настоя, че подобни квалификации са плод на нечестни тактики, използвани от партиите от основното течение с цел да представят потенциален съперник като краен елемент.

Но подобни партии могат понякога сами да са си най-лошите врагове, а изявленията на някои кандидати на АзГ, особено за имиграцията, не звучат много по-различно от тези на хора, смятани за екстремисти.

Същото важи за Партията за независимост на Обединеното кралство (ЮКИП), която е подложена на нови критики през последните дни, след като партийният лидер Найджъл Фараж каза в радио интервю, че не би искал да живее в съседство с румънци.

По-късно Фараж върна думите си назад, но ЮКИП многократно предупреждава, че има опасност източноевропейски банди да донесат престъпност в мирните британски градове. Спорната тема помогна на ЮКИП да излезе начело в допитванията преди изборите, а този въпрос явно е присъствал в съзнанието на избирателите, гласували вчера.

„Не ми харесва начина, по който Европа господства над тази страна“, каза 67-годишният отговорник по дейности за поддръжка Денис Хейзър, който започнал да подкрепя ЮКИП, след като цял живот бил привърженик на консерваторите. „Не съм расист, но пияниците на ъгъла на улицата обикновено са източноевропейци. Престъпността в района обикновено е дело на източноевропейци. Затова просто си мисля, че трябва да се ограничи притокът на имигранти и да се направи повече, за да се помогне на хората, които вече са тук“, заяви той.

Още по темата: Петте залога на евроизборите

Франс прес

Делът на неучастието, възходът на крайнодесните, съотношението между десните и левите, съставът на мнозинството, изборът на председател на Комисията – това са основните залози на европейските избори.

Тази година се очаква нов рекорден дял на неучастие. След първите преки избори за Европейски парламент през 1979 г. въздържането от гласуване не спира да расте. То тръгва от 37 процента, минава през 57 процента и стига на предходните избори през 2009 г. до стойности от над 70 процента в много страни от Източна Европа.

Слабото участие накърнява представителността и легитимността на депутатите. То освен това може да окаже услуга на радикалните партии, чиито избиратели са по-мобилизирани от тези на управляващите партии по време на евроизборите, считани за избори с вторично значение.

Социологически проучвания са единодушни, че антиевропейските партии отдясно и от крайното ляво ще отбележат възход. Това се очаква да се случи най-вече в големи страни като Франция и Великобритания, но също и в Австрия и Гърция.

В дясната част на спектъра до Европейската народна партия (ЕНП), голямата десноцентристка европейска формация, биха могли да се оформят три групи: на британските и полските консерватори, на еврофобите от британската Партия за независимост на Обединеното кралство (ЮКИП) и на крайната десница около френския Национален фронт и холандската Партия на свободата.

Радикалната левица се очаква също да увеличи присъствието си и да надмине по брой депутати зелените и британските консерватори.

Проевропейските формации ще запазят солидно мнозинство от около 520 депутати, което е над две трети от 751-те места. Но това ще бъде едно нестабилно и неясно мнозинство.

На евроизборите освен това ще се промени съотношението на силите между лявото и дясното. На изборите през 2009 г. ЕНП със 275-те си места беше задминала социалистите, които получиха 195 места. Според последните социологически проучвания обаче изравняването на силите ще бъде зрелищно със загуба на близо 60 места за ЕНП и спечелване на пет до 10 допълнителни места за социалистите. Десницата изглежда ще запази преднина от около 15 места.

Либералите и зелените губят инерция. Но либералите може да получат няколко подкрепления от Франция, Чехия и Испания, за да ограничат загубата.

В новия парламент няма да има възможност за мнозинство без сътрудничество между десноцентристите и социалистите. Алтернативните съюзи на десницата и левицата няма да постигнат мнозинството от 376 гласа, необходимо за избирането на бъдещия председател на Европейската комисия.

Тази голяма коалиция между дясното и лявото от умерената част на спектъра, която съществува в редица европейски страни (най-вече в Германия, Италия, Австрия, Белгия, Гърция), е традиционен начин на функциониране на Европейския съюз. В Европейския парламент двете големи групи си разменят председателския пост на всеки две години и половина и често гласуват заедно по законодателните текстове. Така се случва и в Съвета, където заседават държавни и правителствени ръководители от десницата и от левицата, и в Комисията, където мнозинството от членовете са от ЕНП, но освен това има социалисти и либерали.

След досегашните избори държавните и правителствените ръководители избираха председател на Европейската комисия при закрити врата. Тази година ситуацията е различна. Договорът от Лисабон предвижда те да вземат предвид резултата от изборите.

Паневропейските партии решиха да представят кандидатите си за председателския пост в Комисията, сред които се открояват християндемократът Жан-Клод Юнкер и социалистът Мартин Шулц. Но лидерите още не са казали последната си дума и от седмици в обръщение са и други имена.

Германската канцлерка Ангела Меркел, която не е съгласна с парламентарната логика, предупреди, че „преговорите“ за председател на Комисията ще продължат „няколко седмици“. Следващият ръководител на изпълнителната институция на ЕС със сигурност ще трябва да получи „мнозинство“ в Парламента, но също и „голямо мнозинство“ сред правителствените и държавните ръководители, предупреди председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.