Как сглупих да участвам в избори

Членове на СИК пристигат в НДК под полицейска охрана. Снимка: от тв екрана

А аз от глупост участвах в изборите и ето каква е истината: още в девет и половина вечерта полицията ни заключиха в училището, където се гласува, за да няма избягали от тричленната комисия, коята е длъжна да предаде протоколи и всякакви свинщини в НДК на РИК. Защото пък се оказа, че вече имало бягства, а протокол не може да се признае за валиден, ако само двама от членовете на комисия го предаде.

Към 11 и 30 вечерта, без достъп до вода, ядене, цигари, сладко, ни отключиха вратите на училището и ни натикаха в камионетки, охранявани от сини лампи по пътя, от там под полицейски кордон огромните опашки от стотици членове на избирателни секции ни натикаха в НДК, където почти не ни събличаха за проверка на оръжие. Моите бомбета на чудесните кубинки ми изиграха лоша шега – връщаха ме четири пъти, викаха специалсти защо „пищя“ на вратата.

Това беше в 24 часа. След което ние бяхме затворници, без право да напускаме, без кафе, с по една минарелна вода. И така до осем часа сутринта. Аз минах в осем, но оставих стотици хора вътре в капан. Полицията строго охранява цялото НДК и няма начин как да избягаш оттам. Имаше припаднали хора, побоища, бунтове, които бяха потушавани със сила. В един участвах и аз. Никога не съм присъствала на по-отчайваща картина.

Хора, корабът потъва и това вече не го казвам с никакво угризение, че мога да прозвуча налудно. Над 1600 човека бяхме затворници, нямаше достъп на журналисти до нас, нямаше даже лекарска помощ, без право да напуснеш мястото. Звъняхме на 112 заради припаднала жена, докато полиция и сътрудници гледаха с каменни лица. А цивилен полицай (така беше обявен от полицията след дълго търсене на сметка кой е той) на всеки възроптал му снимаше дълго и напоително с камера лицето.

Чувствам се глупачка. Истинска глупачка, и много тъжна, защото докато едни искахме да избягаме, а не можехме, защото бяхме заклещени и строго охранявани от над сто полицая и охрана, други търпеливо се търкаляха над 11 часа, жадни и гладни на столовете на Зала 1, защото ще вземат едни дребни суми. А как попаднах там ли? Случайно, а в НДК отидох като реших да постъпя алтруистично и да отида на мястото на жена с бебенце, което не можело да заспива без нея.

Знам, че се излагам споделяйки това, но съм много гневна. Живеем в ад – там нямаше медии, наблюдатели, помощ и хората бяха наистина, ама съвсем наистина 12 часа затворници и това не е метафора. Там все още има хора. А на какви муцуни се нагледах, колко е озверял народа и обеднял, окъсан, сломен и с минимална съпротива. При все, че се възхитих на един от бунтовете и все още имам червенини по ръцете от трима полицаи.

Съжалявам, ако съм ви разочаровала с това, че съм сглупила да участвам в подобни мероприятия. Нали съм театроведка, а ние, казват, трябвало да живеем в театралните и духовни кули, а не в калта.

От личната страница на Гергана Пирозова

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.