СофияПловдивВарнаБургасРусе

Трудни дни очакват Петро Порошенко

Новият президент на Украйна ще срещне повече трудности от всички свои предшественици, взети заедно, пише руски вестник

Петро Порошенко. Снимка: от тв екрана

Наблюдателите от ОССЕ признаха за демократични президентските избори в Украйна независимо от трудната ситуация в два източни региона – Донецка и Луганска област, обявили независимост. Редица западни лидери поздравиха Петро Порошенко за „впечатляващия му резултат“, още преди да бъде огласен резултатът от вота, пише „Комерсант“.

„Рано е още да говорим“ обаче за среща на новия украински президент с Владимир Путин, коментирал пред вестника прессекретарят на руския лидер Дмитрий Песков изразеното вчера от Порошенко желание да разговаря с Москва през първата половина от юни.

Новият президент на Украйна ще встъпи в длъжност около 8-10 юни – ще положи клетва на тържествено заседание на Върховната рада, цитира „Росийская газета“ Роман Зварич от изборния щаб на Порошенко.

Още преди това обаче – на 3-4 юни, Порошенко смята да посети Варшава, където ще се чества 25-ата годишнина от първите частично свободни избори в комунистическия блок. Новоизбраният украински лидер може да се запознае с президента на САЩ Барак Обама и държавни глави от Централна и Източна Европа. Това би станало за него международна „сгледа“. А веднага след церемонията по встъпване в длъжност Порошенко планира посещение в Москва, пише „Независимая газета“.

Западът гласува на петия украински президент кредит от доверие. В програмните си изявления Порошенко обеща да не променя курса към евроинтеграция на страната, решителни действия спрямо отцепниците от Донбас, преговори с Русия без посредници. Според Киев обаче прекият му диалог с Москва едва ли ще започне скоро. Поне защото Порошенко, също като всички украински политици, не признава юрисдикцията на Русия над Крим, добавя изданието.

„Зад паравана на самопровъзгласените Донецка и Луганска републики стои Русия. Според новините там имало вече и чеченци, и казаци. Това е необявена война срещу Русия и за нас е тежко да водим тази война сами. Трябва да използваме наши партньори, международни дипломатически и политически усилия, най-малкото за да спрем тази война“, отбелязва украинският политолог Володимир Фесенко.

Изборите в Украйна са уникални, тъй като хората гласуваха не за конкретен кандидат, а за бъдещи реформи. Порошенко е избран, за да изпълни една основна задача – да обедини страната въз основа на европейските ценности и да гарантира суверенитета и териториалната й цялост, допълва друг киевски аналитик – Володимир Горбач.

Украинската социоложка Ирина Бекешкина откроява сред кандидатите „партия на мира“ и „партия на войната“ – според нея Порошенко е избран като „най-яркия и силен представител на първата група“. „Хората гласуваха за него, защото са уморени от революцията и войната, искат компромис, мир, покой, нормален живот“, казва тя.

Съратниците и критиците на Порошенко са единодушни: той ще срещне повече трудности на президентския пост от всички свои предшественици, взети заедно. Никой от тях не е печелил избори в страна, в част от която фактически се води война, отбелязва „Новие известия“.

Същевременно вестникът изтъква, че от изборите личи „липсата на търсене за ултрадесни идеи в украинското общество“. Глашатаите на тези идеи Олег Тягнибок и Дмитро Ярош, оглавяващи групировките „Свобода“ и „Десен сектор“, събраха най-много един процент от гласовете. Нещо повече – известният бизнесмен от еврейски произход Вадим Рабинович получи повече гласове от двамата националисти, взети заедно, посочва всекидневникът.

В поздравите, отправени към Петро Порошенко, ще прозира много „съчувствие, дори съжаление“ заради „просто смайващия обем на задачите“, пред които е изправен, твърди „Московский комсомолец“.

Новоизбраният лидер трябва да спаси икономиката на Украйна, напомняща днес „Титаник“ след сблъсъка с айсберга. Трябва да намери общ език с онази част от Украйна, която вече не се смята за Украйна. Да възстанови работните отношения с Москва, без да увреди отношенията със Запада. Да удари през ръцете въоръжените десни радикали, свикнали вече от месеци да се смятат за господари на страната.

Но всички тези амбициозни цели бледнеят пред основната задача. Порошенко трябва да върне в украинската политика нещо скъпоценно, от което днес там няма и помен – здравия разум, се казва в коментара.

Цялата политическа история на Украйна през последните месеци описва една безумна оргия на саморазрушението. Масовото съзнание в Западна и Централна Украйна отказва да признае националната катастрофа – превръща лозунга „Западът ще ни помогне“ в същински фетиш и злоупотребява с русофобията и путинофобията, в които украинците търсят лек срещу своите болки.

Задача на президента Порошенко е да спре това потъване в тресавището, постепенно да започне обратен процес. Да се върне към класическите ценности в украинската политика – ценностите на компромиса, въпреки че мнозина избиратели очакват новият президент да продължи с размахването на саби, дори да го засили.

Но дългосрочните държавни интереси невинаги съвпадат с моментните щения на избирателите. Ако Порошенко се ориентира към първото, ще има шансове за успех. Но избере ли второто, ще свърши още по-зле от своя предшественик Виктор Янукович, заключава „Московский комсомолец“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.