Европа бездейства пред руския произвол с Грузия
На 6 август руски самолети хвърлиха бомба на грузинска територия, само на 60 км от столицата Тбилиси. Това съвсем не е изолиран случай, а провокация – част от растящата международна агресия на Русия. Тя е и пряка последица от неспособността на Запада да реагира на все по-предизвикателните действия на Русия към по-малките съседни страни. Какво чакат европейските политици, за да реагират на засилващата се руска агресия?
Неприязънта на Русия към прозападното грузинско правителство е добре известна. Заради дръзкото й поведение Грузия беше наказвана със спиране на енергийните доставки, с ембарго над износа на грузински стоки по причини, съшити с бели конци, с подпомагане на сепаратистки движения, нарушаване на въздушното й пространство и хвърляне на бомби. Русия, разбира се, отрича каквото и да е участие в тези събития. Тя дори стигна дотам да твърди, че Грузия сама извършила тези действия, за да хвърли вината върху Русия.
От 1990 година досега се промениха много неща. Най-много се промени самата Грузия. От почти банкрутирала държава днес тя е един от най-забележителните примери за успешно развитие в Европа. За да реформират управлението и да изкоренят корупцията нейните млади и динамични ръководители предприеха много повече действия от която и да било друга бивша съветска република (с изключение на балтийските). Световната банка включи Грузия в първата редица на реформиращите се държави в света. Инвеститорите прииждат, за да се възползват от стабилните темпове на растеж – около 10 на сто.
Радикално се промени и значението на Грузия за Европа. Отминаха дните, когато Грузия и Кавказ имаха лошата слава на размирни райони от агонизиращата съветска империя. Днес Грузия е част от бурно развиващия се Черноморски район, който е съвсем близо до границите на Европейския съюз. През него минава един от най-използваните транзитни пътища за енергийните доставки от Каспийския район. С него са свързани големите европейски надежди за неруски доставки на природен газ.
Уви, има и много неща, които не са се променили. Едно от тях е поведението на Москва, която продължава да пренебрегва принципите на международното право в отношенията със съседните страни, само защото за известно време и против волята си те са били част от съветската империя. През последните няколко години зачестиха интервенциите на Москва в Абхазия и в Южна Осетия – международно признати за съставни части на суверенна Грузия. Москва почти не си дава труд да отрича. В Южна Осетия водачът на сепаратистите се вслушва много повече в онова, което му казва Кремъл, отколкото във волята на собствените си сънародници. Това накара някои лидери на осетинската опозиция да преговарят пряко за мир с Грузия.
Но може би най-тревожното нещо, което не се променя, е равнодушието, граничещо с нехайство, което проявява Европейският съюз към отношенията на Русия със съседните й страни. Когато през пролетта руски хеликоптери атакуваха Кодорското дефиле, европейските лидери не реагираха. Дори когато членката на ЕС и НАТО Естония стана мишена на електронна война, очевидно подета в Кремъл, реакцията на Европа беше боязлива.
Това в никакъв случай не се дължи на липса на информация. Западните лидери знаят отлично както откъде излитат бомбардировачите, така и откъде бяха предприети електронните агресии срещу Естония. Но по неясни причини е достатъчно Русия да отрече категорично всички обвинения и уверенията й се приемат!
Резултатът от всичко това е, че днес европейската сговорчивост в политиката е изчерпана и дори става вредна. Всеки път, когато Европа бездейства пред руския произвол, нещата се влошават. При последните събития за първи път беше нанесен руски въздушен удар пряко срещу Грузия, а не срещу райони в зоните на конфликти. Ако Европа беше реагирала на атаките през пролетта срещу Кодорското дефиле, Русия може би щеше да стигне до извода, че враждебните й действия срещу съседна страна имат международни последици. Вместо това Кремъл заключи, че е с развързани ръце.
Така възниква въпросът какво чакат европейските ръководители, за да наложат зачитане на принципите на международното право и да защитават собствените си интереси в близки до тях райони? Да не би да чакат въздушен удар срещу Тбилиси? Или може би срещу Талин?