СофияПловдивВарнаБургасРусе

Росбалт: Петро Порошенко – нов Де Гол или потенциален Пиночет?

Росбалт

Петро Порошенко. Снимка: от тв екрана

Украйна посочи новия си президент. Вместо обичайните поздравления обаче Петро Порошенко заслужава по-скоро съчувствие. Украинците едва ли ще си спомнят президентството му с носталгия – чакат ги непопулярни реформи и дълъг пазарлък с Русия заради Югоизтока. Може би дори поредният Майдан, прогнозират аналитици от експертния клуб на Росбалт.

* * *

Изборите в Украйна са като края на света – не вдъхват големи надежди, казват те. „Позитивното е, че създават точка на допир с държавността в украинския хаос. Сега поне знаем кого да търсим, с кого да преговаряме. Тази точка обаче не е достатъчно перспективна, нито достатъчно легитимна“, коментира културологът Андрей Столяров.

Той изрежда ключови проблеми, с които ще се сблъска Порошенко на новия си пост. Първо, не се знае как ще се развият отношенията президент – премиер; в Украйна тези длъжностни лица редовно воюват помежду си. Второ, дори Порошенко да започне реформи, украинските елити и апаратът може да не ги подкрепят. Което означава конфликт и нова подялба на собствеността. Да не забравяме и за Юлия Тимошенко, набелязваща вече „трети кръг от революцията“.

„Порошенко има трудна съдба“ с оглед нуждата от твърди реформи – „трябва да се разбере с Югоизтока и някак да угоди на Русия. Не виждам как ще го стори човек без особена харизма“, казва Дмитрий Травин, оглавяващ Центъра за изследване на модернизацията в Европейския университет.

Изборът на украинския народ изглежда странно, щом си припомним харизматичните лидери на „оранжевата революция“, обяснява той. Нови ярки личности обаче няма (дори Кличко се задоволи с кметското място в Киев) и президент стана човек, изпълнявал все втори и трети роли.

„Порошенко може би е свестен ръководител, дори с изгледи да е по-добър лидер от всички досега. Със сигурност не би акцентирал върху национализма като Юшченко, нито ще действа с нахален популизъм като Тимошенко, нито ще наложи явно корумпиран режим като Янукович. За Порошенко ще е най-важно да взема твърди непопулярни решения, без да губи рейтинг. Страхувам се анкетите след половин година да не откроят рязък спад. Някъде след 101-я ден от Порошенко вече ще се иска много“, твърди Травин.

Според Мария Мацкевич от Социологическия институт към Руската академия на науките мнозина са гласували за Порошенко, предпочитайки „ужасен край пред ужас безкрай“. „Анкетите сочеха крайно тревожни нагласи заради нестабилността в цялата провинция – не само на югоизток, но и в центъра, и на запад. Втори тур би означавал само още три седмици хаос. Да, Порошенко не е ярък лидер. Украинците обаче гледат на него различно от хората в Русия. Той винаги е постигал успехи в дейността си. При това бе сред координаторите на Майдана, макар и без да говори от сцената“, обяснява социоложката. Тя също прогнозира спад в рейтинга на новия президент.

„При всяко положение наближават тежки икономически времена. Бъдещето му зависи от появата на алтернативен лидер. Може да му е нисък рейтингът, но ако липсва конкурент, Порошенко ще бъде избран за втори мандат, както навремето Саакашвили в Грузия. Ако обаче дойде харизматичен водач и предложи да отмени всички трудни за хората реформи, Украйна може да затъне в още по-тежки времена от сегашните“, добавя Мацкевич.

Експертите са единодушни: днес Украйна се нуждае главно от лидер, не от президент. „Трябва й нов Шарл де Гол – човек, който може да взема непопулярни решения и неотклонно да ги прилага. Де Гол дойде на власт горе-долу в същата ситуация, когато Франция бе в жестока криза. И я превърна от империя в национална държава. Не зная обаче може ли Порошенко да се справи с ролята на Шарл де Гол“, съмнява се Столяров.

Психоложката Татяна Чеснокова вижда Порошенко по-скоро като „потенциален Пиночет“. „Той ще положи усилия с желязна ръка да вкара Украйна в капиталистическия рай, без да обръща внимание на онези, които ще изпопадат по пътя. А те ще са много“, предупреждава Чеснокова.

Травин уверява впрочем, че Порошенко не става нито за Пиночет, нито за Де Гол, поне защото не е генерал. И че „от днешните политици напомня най-вече Силвио Берлускони – също едър капиталист с много пари, успял да си подреди бъдещето. В крайна сметка обаче Берлускони остави страната си почти в същия вид, в който я пое“, констатира тя.

В отношенията с Киев и подкрепящия го Запад Русия засега си запазва широко поле за маневри. В слово пред Петербургския икономически форум руският президент Владимир Путин заяви, че Москва „ще уважи“ предпочитанията на украинския народ в избора на президент. Но тутакси напомни пред всички, че самите избори не са съвсем законни, щом Виктор Янукович не е правомерно отстранен. Тъй че руската власт няма да признае изборите докрай, но ще може да си позволи да преговаря.

„Нещата според мен отиват към някакъв ориенталски алъш-вериш – искат ти петорно по-скъпо, та да има пазарлък. От гледище на Русия Крим е реалната цена, а завишената – Югоизточна Украйна. И ето, почва се продължително, досадно пазарене в амбалаж от политкоректни изявления“, казва футурологът Столяров. Според него в крайна сметка Русия ще остави Югоизтока на Украйна, но в замяна „партньорите й“ ще признаят присъединяването на Крим.

„И всички ще са доволни. Западът ще излезе победител, защото е осигурил общо взето целостта на Украйна, Русия е победител, защото получава Крим, а мнението на Украйна – кой ли го е грижа?“, добавя експертът.

Дмитрий Травин също мисли, че всички погрешно са сметнали Крим за първата лястовичка сред амбициите на руския президент. „Все по-слабо долавям у Путин желани да отцепи тези земи. Засега няма сериозни причини да го стори. Това са само страхове, но упорито се говори за федерализация на Украйна. Явно под друго име – може да се спазарят за „децентрализация“. Но стига една от страните да се „впрегне“, ще има продължителна криза“, казва икономистът.

Сиреч до половин-една година може да видим в Украйна не само твърда опозиция в лицето на Тимошенко и спад в рейтинга на Порошенко заради непопулярни реформи, но и нови структурни образувания на югоизток. Нищо чудно и нов Майдан, пробуден от хорското недоволство.

„В Украйна сякаш няма постоянни институции като парламент и президент – тях треска ги тресе и не спира. Майданът обаче е станал постоянен орган. И няма да изчезне просто ей тъй“, заключава Травин.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.