СофияПловдивВарнаБургасРусе

„Нашият човек в Париж“ – крайнодясната Марин Льо Пен е мечтан съюзник за Путин

Марин Льо Пен иска да кастрира ЕС като политическа сила. Кремъл не би могъл да мечтае за по-добър съюзник

Джон Винъкър

Нещата започнаха като обичайна трагикомична седмица във Франция през май 2014 г. Главнокомандващият въоръжените сили, подкрепен от генералите на всички родове войски, заплаши да подаде оставка заради планирани съкращения във военните бюджети.

Марин Льо Пен и Владимир Путин. Колаж: новопрес

Правителствена агенция обяви противно на обещанието на президента да намали броя на безработните, че през тази и следващата година равнището на безработица ще расте. А националните железници признаха, че поръчаните за 20,5 милиарда долара 2000 нови влака са твърде широки, за да се вместят в около 1600 гари.

Претръпналите и саркастично настроените биха могли да засвирукат песента на Фил Колинс „Пореден ден в рая“. В неделя обаче Франция прегърна позора. Предполагаемо пречистилата се крайнодясна партия Национален фронт, водена от предполагаемо безвредната Марин Льо Пен, с платформа против ЕС и имигрантите, ловко победи и двете основни партии – управляващите социалисти и опозиционните голисти в изборите за Европейски парламент.

В историята на Франция – от водещата й роля в Просвещението до нацистките й колаборационисти през Втората световна война (сред основателите на Националния фронт има техни апологети) – изборните резултати отварят срамна страница.

Те се случиха без да им се противопостави възмущението. В сравнение с произведените същия ден президентски избори в Украйна, на които бе потърсена и укрепена демократичната легитимност, и с по-слабия напредък на популизма в други европейски страни, Франция предложи спектакъл на нихилизма, който вреди на Запада и очарова Владимир Путин.

Когато премиерът Манюел Валс призова в края на предизборната кампания за „демократичен бунт“ срещу, по думите му, избора на омразата и разделението, призивът му бе пренебрегнат. Мнозинството регистрирани избиратели си останаха в къщи.

Германците, които според допитванията смятат французите за най-добрите си приятели и които се опасяват, че съседът им се превръща в ядосан и трудно управляем политически инвалид, са наясно какво става. Мартин Шулц, настоящият председател на Европейския парламент, погледна на нещата от по-ограничена перспектива: „Лош ден е за Европейския съюз, когато партия с такава расистка, ксенофобска и антисемитска програма взема 25 процента от гласовете във Франция.“ Вестник „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ обхвана по-широката картина в кореспонденция от Париж: „Сега е заложена управляемостта на Франция, репутацията й в Европа и по света.“

Та коя всъщност е Марин Льо Пен? И какво вещае легитимацията на жена политик, способна забележително добре да се възползва от равнодушието на социалистическото правителство, от икономическата му неадекватност и неспособността му да успокои отчуждеността, която избирателите от работническата класа чувстват към многобройната мюсюлманска имигрантска общност в страната?

По отношение на ролята на Франция като международен играч партията на Льо Пен призова да се създаде ос Париж-Берлин-Москва. Тя описва Путин като „патриот“ и след предизборното си посещение в Москва общо взето звучи също толкова решена колкото руския президент да кастрира ЕС като западна политическа сила.

Путин не би могъл да има по-комфортно обявил се съюзник. „Той осъзнава, че защитаваме общи ценности“, каза тя за управника в Кремъл. Кои ценности? Отговорът на Льо Пен гласи: „Християнското наследство на европейската цивилизация.“

Що се отнася до по-меката и сговорчива версия на Националния фронт, Льо Пен е възложила задачата по критикуване на мюсюлманите на баща си, който „подгряваше“ митингите й. Един пример: миналата седмица в Марсилия в предупреждение за имигрантски орди, които щели да нахлуят в Европа от Африка, Жан-Мари Льо Пен изложи идеята, че смъртоносният вирус Ебола „може да се погрижи за това за три месеца“. На следващият ден той, разбира се, обясни, че не е пожелавал разрастване на заболяването.

На въпрос в неделя вечер дали партията му би приела предложение за съюз с гръцката неонацистка партия „Златна зора“ и дали би обяснила собственото си отношение към антисемитизма, заместник-председателят на Националния фронт Флориан Филипо избегна всичко доближаващо се до смислен отговор.

Моменталният въпрос за едно носеща петното на Льо Пен Франция е какво доверие може да получи в международен план и дали има устойчивостта да продължи да поставя под въпрос твърдостта на Барак Обама по колебливите му позиции за Иран и Сирия. Сега правителството няма причина да смекчи противопоставянето си на трансатлантически договор за свободна търговия. То като цяло пропусна да се ангажира с Украйна и по подобие на колебанията на Германия вече показа, че не държи особено да реагира на заплахата на Русия за бъдещо разширяване в Източна Европа.

По-скоро обратното. Вижте колко упорито настоява Франция да достави на Русия закупените два хеликоптероносача „Мистрал“, които вероятно ще бъдат разположени в Черно море.

Междувременно външният министър Лоран Фабиюс направи стряскащо изказване за световното положение в реч във вашингтонския институт Брукингс по-рано този месец. Според Асошиейтед прес той заявил, че е необходимо Западът да не отблъсква страни като Русия и Китай. „Те смятат, че световният ред е пристрастен в полза на Запада. Може да не сме съгласни, но трябва да вземем предвид това схващане“, цитира го АП.

А какво ще кажете да го отхвърлим?

В един нов свят, в който Националният фронт е взел най-много гласове във Франция и може да оглави политическа група в Европейския парламент, която ще се субсидира с парите на данъкоплатците, Путин може да разчита най-малкото на Марин Льо Пен да е най-гласовитата застъпничка на помирението.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.