Защо неуспехът на Бъсеску е добра новина и кой е истинският победител на изборите?
в. Ромъния либера
Добрата новина, която ни донесоха резултатите от тези избори за Европейски парламент, е, че средствата, които президентът Траян Бъсеску избра в предизборната кампания, се оказаха губещи. Лошата новина е, че единствената партия, която сега представлява сериозна заплаха за Социалдемократическата партия (СДП – управляващата формация – бел. ред.), е разтърсена от вътрешни конфликти.
Партия Народно движение може да смята, че е извадила късмет с резултата от 6,2 процента, получен на изборите в неделя. За щастие, битката за евроизборите приключи на 25 май, защото ако бе продължила още две седмици, войнствените генерали Траян Бъсеску и Елена Удря щяха да закопаят собствената си армия в същото мочурище от 1-2 процента, в което гният от 14 години политиците от Националноселската християнска и демократическа партия (първата политическа партия, регистрирана след падането на комунизма – бел. ред.).
Когато избраха да се борят с Виктор Понта и СДП с техните оръжия – ругатни, плюене в лицето, заплахи и тежки обвинения, президентът и неговият доверен човек пропуснаха нещо основно: Партия Народно движение не визира същия електорат като СДП. По този начин, вместо да бъдат мобилизирани от атаките на Траян Бъсеску срещу премиера, както и от агресивните призиви на президента и неговите хора да се гласува, потенциалните гласоподаватели на президентската партия почувстваха, че им се налива олово в краката. Президентът май не успя да подлъже онези, които не осъзнават колко опасни са Виктор Понта и СДП за бъдещето на Румъния.
Стратегията се оказа напълно погрешна. Всички хора, които биха могли да гласуват за президентската партия, знаеха защо не са добри Виктор Понта и бароните от СДП. Това, което не знаеха, бе какво реално решение вижда президентът срещу всичко онова, което представлява Понта и неговата партия. А Бъсеску им отговори кратко, без детайли: „Елена Удря“. „Само толкова?“, питаха хората. „Да, какво искате още? Ако аз казвам Елена Удря, тогава трябва да ме слушате“, им отговори президентът. „ОК!“, казаха и избирателите, докато си правеха резервации в планината за 25 май.
По същество, неуспехът от неделя на президентската партия е добра новина, макар че в листата й за Европейския парламент се намираха достатъчно хора, от които не бихме се срамували в Брюксел. Жалко за тях.
Този урок може обаче да е от полза на всички онези, които биха се изкушили да се хвърлят в кални борби с хората на СДП. Неприятно ми е, но в този спорт социалдемократите, подпомогнати от двете партньорски телевизии (телевизионните канали на почетния лидер на Консервативната партия Дан Войкулеску – бел. ред.), са непобедими.
Да говорим сега за победителите-изненада на тези избори – либералите. При условие че коалицията около СДП получи само 37,6 процента от гласовете, 15-те процента на Национално-либералната партия (НЛП) имат много по-голяма стойност, отколкото ако партията на Понта бе изкарала 43-44 на сто (колкото й отреждаха сондажите), а Крин Антонеску бе постигнал целта от 20 процента.
СДП не може да има твърде големи претенции за президентските избори, докато НЛП е потвърдена като основната опозиционна партия. Дори с оттеглилия се Йоханис (Клаус Йоханис – заместник-председател на НЛП и кмет на град Сибиу – бел. ред.) и подалия оставка Антонеску, като временен председател, либералите в момента са приковали цялото внимание към себе си, защото от тях ще тръгне всеки план за обединение на десницата и издигането на общ кандидат на президентските избори (през ноември – бел. ред.).
Оттук и яростната атака срещу тази партия на СДП, която ще направи всичко по силите си, за да я унищожи под претекст, вече инфантилен, за възстановяване на Социал-либералния съюз (либералите го напуснаха през февруари т.г. – бел. ред.). Остава да се види дали НЛП ще издържи на атаките на Виктор Понта и на хората, внедрени във вътрешността на партията, а намерението на Антонеску НЛП да влезе в Европейската народна партия, от която част са Демократично-либералната партия и Демократичен съюз на унгарците в Румъния, е ясен сигнал, че шансовете за успех на СДП стават все по-малки.
Колкото до обединението на десницата с оглед на президентските избори, остава един ключов въпрос: ще бъде ли съгласен Траян Бъсеску да направи крачка назад след съкрушителния провал на изборите и да остави другите да изградят алтернатива на СДП? Лично аз смятам, че той няма избор.
БТА